Регламент (ЕО) № 128/2004 на Комисията от 23 януари 2004 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2676/90 за определяне на методи на Общността за анализ на вината
Grade B
mapped from publisher markup. A grade says how a document's structure was obtained, not how reliable the law is.
Address https://gelex.eu/eli/EU/act/2004/128@2004-01-23/bg
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 г. на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино, и по-специално член 45 от него,
като има предвид, че:
(1) Методът за измерване на алкохолното съдържание на вината чрез хидростатични везни е бил актуализиран и легализиран според международно признати критерии. Новото описание на този метод е прието от Международното бюро по лозята и виното на неговото общо събрание през 2003 г.
(2) Използването на този метод за измерване може да осигури по-лесен и точен контрол на алкохолното съдържание в единица обем на вината и може да предотврати споровете, които се пораждат от прилагането на по-малко прецизни методи за контрол.
(3) Актуализираното описание на този метод, придружено с експерименталните стойности на параметрите за неговото легализиране, следва да бъде добавено в глава 3 от приложението към Регламент (ЕИО) № 2676/90 на Комисията.
(4) Регламент (ЕИО) № 2676/90 следва да бъде съответно изменен.
(5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1 В приложението към Регламент (ЕИО) № 2676/90 глава 3 Алкохолно съдържание се изменя, както следва:
Член 1
1. В параграф 2 точка 2.3.2 се заличава.
2. След параграф 4 текстът, фигуриращ в приложението към настоящия регламент, се добавя като параграф 4а.
3. В параграф 5 точка 5.2 Определяне на плътността с използване на хидростатични везни се заличава.
Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 януари 2004 година. За Комисията Franz Fischler Член на Комисията
ANNEX
ПРИЛОЖЕНИЕ
4а. Определяне на алкохолното съдържание на вината с помощта на хидростатични везни
ВАЛИДИРАН МЕТОД
1. МЕТОД НА ИЗМЕРВАНЕ
1.
1.1. Увод Алкохолното съдържание за единица обем (TAV) на вината трябва да бъде измерено преди тяхната продажба, за да се провери съответствието с правилата за етикетиране. Алкохолното съдържание за единица обем е равно на броя литри етанол, съдържащи се в 100 литра вино, като и двата обема се измерват при температура от 20 °С. Нейният символ е об. %.
1.2. Предмет и област на приложение Описаният метод за измерване е денсиметрията с използване на хидростатична везна. В съответствие с разпоредбите на регламентите, които са в сила, за опита е избрана температура 20 °С.
1.3. Принцип и дефиниции Принципът на метода се състои първо в дестилирането на виното обем по обем. Методът на дестилирането е описан в настоящата глава. Тази дестилация позволява да се елиминират нелетливите вещества. Хомолозите на етанола, както и етанолът и хомолозите на етанола, ангажирани в естерите, се съдържат в алкохолното съдържание, защото се намират в дестилата. На второ място се измерва единицата маса на получения дестилат. Тя за една течност при дадена температура е равна на частното от масата и обема ѝ: ρ = m/V, за вино тя се изразява в g/ml. Алкохолното съдържание на вината може да бъде измерено с денсиметър върху хидростатична везна според принципа на Архимед, според който всяко тяло, потопено във флуид, търпи вертикален тласък, насочен отдолу нагоре, равен на теглото на преместения флуид.
1.4. Реагенти По време на анализа, освен при обратни указания, да се използват само реагенти с аналитично признато качество и вода от минимум 3 клас, отговарящи на дефиницията на стандарт ISO 3696:1987.
1.4.
1.4.1. Разтвор за промивки на поплавък (натриев хидроокис, 30 % p/v) За да се приготви разтвор от 100 ml, измерете 30 g натриев хидроокис и получете необходимия обем с помощта на етанол на 96 % от обема.
1.5. Апарати и материали Обичайните лабораторни апарати, а именно:
1.5.1. Хидростатични везни моно плато с чувствителност от 1 mg.
1.5.2. Поплавък с обем от най-малко 20 ml, специално приспособен за везните, окачен на конец с диаметър по-малък или равен на 0,1 mm.
1.5.3. Цилиндрична епруветка с репер за отчитане на нивото. Поплавъкът трябва да може да заеме изцяло обема на епруветката, разположен под репера, повърхността на течността може да бъде пресичана само от надвесения конец. Цилиндричната епруветка трябва да има вътрешен диаметър, по-голям с най-малко 6 mm от диаметъра на поплавъка.
1.5.4. Термометър (или сонда за измерване на температурата), по който могат да се отчитат градуси и десети от градуса, от 10 до 40 °С, с отклонение от ± 0,05 °С приблизително.
1.5.5. Теглилки, еталонирани от признат орган за сертификация.
1.6. Начин на действие След всяко измерване, поплавъкът и епруветката трябва да бъдат измивани с дестилирана вода, избърсвани с мека лабораторна хартия, без да се изгубят влакната ѝ, и изплакнати с разтвора, чиято единица обем трябва да се определи. Измерванията трябва да бъдат извършени след като апаратът е достигнал максимално ниво на стабилност, за да се ограничат загубите на алкохол от изпарение.
1.6.
1.6.1. Еталониране на везните Въпреки че везните обикновено са снабдени с вътрешна система за еталониране, хидростатичните везни трябва да могат да се еталонирант с теглилки, контролирани от официален орган за сертификация.
1.6.2. Еталониране на поплавъка
1.6.2.1. Да се напълни цилиндричната епруветка до репера с дестилирана вода (или с еквивалентна чистота, например — микрофилтрирана вода с проводимост от 18,2 MΩ/сm), чиято температура ще бъде между 15 и 25 °С, но за предпочитане е да е около 20 °С.
1.6.2.2. Да се потопи поплавъкът и термометърът в течността, да се разклати, да се отчете единицата маса на течността върху апарата и, ако е необходимо, да се поправи това отчитане, за да бъде то равно на отчитането на водата при температурата за измерване.
1.6.3. Контрол с помощта на хидроалкохолен разтвор
1.6.3.1. Да се напълни цилиндричната епруветка до репера с хидроалкохолна смес с позната концентрация, чиято температура ще бъде между 15 и 25 °С, но за предпочитане е да е около 20 °С.
1.6.3.2. Да се потопят поплавъкът и термометърът в течността, да се разклати, да се отчете масата за единица обем на течността върху апарата (или алкохолна концентрация, ако последният позволява това). Така установеното алкохолно съдържание трябва да бъде равно на алкохолното съдържание, установено преди това.
Забележка: Този разтвор с познато алкохолно съдържание може също така да замести дестилираната вода за еталонирането на поплавъка.
1.6.4. Измерване на масата за единица обем на дестилат (или на неговата алкохолно съдържание, ако апаратът позволява това)
1.6.4.1. Да се изсипе пробният образец в цилиндричната епруветка до репера за отчитане на нивото.
1.6.4.2. Да се потопят поплавъкът и термометърът в течността, тя да се разклати, да се отчете масата за единица обем на течността върху апарата (или алкохолно съдържание, ако последният позволява това). Да се отбележи температурата, ако масата за единица обем е измерена при температура °C ρt.
1.6.4.3. Да се коригира ρt с помощта на таблица за масите за единица обем ρt на хидроалкохолните смеси (таблица II на приложение II към настоящата глава).
1.6.5. Почистване на поплавъка и на цилиндричната епруветка
1.6.5.1. Да се потопи поплавъкът в разтвора за промивки, изсипан в епруветката.
1.6.5.2. Да се остави потопен за един час, като се върти равномерно.
1.6.5.3. Да се изплакне обилно с вода от чешмата, след това с дестилирана вода.
1.6.5.4. Да се избърше с мека лабораторна хартия, без да се изгубят влакната ѝ. Тези операции да се извършат по време на първото използване на поплавъка, а след това — редовно, когато е необходимо.
1.6.6. Резултат С помощта на масата за единица обем ρ20 да се изчисли реалното алкохолно съдържание за единица обем, като се използва таблицата, която показва стойността на алкохолното съдържание за единица обем (об. %) при 20 °С в зависимост от масата за единица обем при 20 °С на алкохолните смеси. Става дума за международната алкохолометрична таблица, приета от Международната организация по легална метрология, в нейната Препоръка № 22.
2. СРАВНЕНИЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ С ПОМОЩТА НА ХИДРОСТАТИЧНИ ВЕЗНИ, С ИЗМЕРВАНИЯТА, ПОЛУЧЕНИ ОТ ЕЛЕКТРОННА ДЕНСИМЕТРИЯ От пробата, чието алкохолно съдържание е между 4 об. % и 18 об. %, се предприема измерване на повторяемостта и на възпроизводимостта след опит в лаборатория. Става дума за сравнение на измерванията на алкохолното съдържание на различните проби с хидростатични везни и с електронен денсиметър, включващ стойности, свързани с повторяемост и възпроизводимост, които произтичат от многогодишни опити за сравнение, извършени в голям мащаб.
2.
2.1. Образци Става дума за вина с различна алкохолна и концентрации, подготвяни всеки месец в промишлен мащаб, взети от складова наличност от бутилки, запазени при нормални условия и доставени анонимно на лабораториите.
2.2. Лаборатории Лаборатории, участващи в месечните опити, организирани от Unione Italiana Vini (Verona, Italy) в съответствие с нормативните актове ISO 5725 (UNI 9225) и International Protocol of Proficiency test for chemical analysis laboratories, установен от АОАС, ISO и UPAC и според главните ориентации ISO 43 и ILAC G13. На всички участници се представя годишен доклад от цитираното дружество.
2.3. Апарати:
2.3.1. Електронни хидростатични везни (чиято точност позволява да се отчита петия десетичен знак на плътността), снабдени евентуално с апарат за обработка на данните.
2.3.2. Електронен денсиметър, евентуално снабден с автоматичен разпределител на образците.
2.4. Анализи Според нормите за легализиране на методите за анализ всеки образец се анализира два последователни пъти, за да се определи алкохолната проба.
2.5. Резултати На таблица 1 са показани резултатите от измерването, получени от лабораториите, които използват хидростатични везни. На таблица 2 са показани резултатите, получени от лабораториите, които използват електронен денсиметър.
2.6. Определяне на резултатите
2.6.1. Резултатите от тези опити са разгледани, за да се изтъкне системната индивидуална грешка (p< 0,025), като се използват последователно тестовете на Cochran и на Grubbs според процедурите, описани в Protocol international for the Design, Conduct and Interpretation of Method-Performance studies.
2.6.
2.6.2. Повторяемост (r) и възпроизводимост (R) Изчисленията на повторяемостта (r) и възпроизводмостта (R), определени в протокола, са извършени според резултатите, които остават след елиминиране на абсурдните стойности. При преценка на нов метод често се случва да не съществува метод за легализирана референция или законен метод за сравнение на критериите за прецизност; следователно, за да се сравнят данните за прецизност, получени при опити, направени в екип, можем да се позовем на преценени нива на прецизност. Тези преценени нива се определят според формулата на Horwitz. Сравняването на резултатите от опитите и предвидените нива показва дали методът е достатъчно прецизен за измереното ниво на анализ. Предварително посочената стойност на Horwitz се изчислява по формулата на Horwitz Където С = измерената концентрация на анализа, изразена в десетични знаци (например 1 g/100 g = 0,01) Стойността Horrat дава възможност за сравняване на сегашната прецизност, определена с предварително посочената стойност по формулата на Horwitz за метода и на конкретно ниво на концентрация; тя се изчислява, както следва:
RSDR = 2 (1-0,5 logC),
HoR = RSDR(измерено)/RSDR(Horwitz)
2.6.3. Прецизност, получена в лабораторни условия Стойност Horrat 1 обикновено посочва задоволителна прецизност, получена в лаборатория, докато стойност, по-голяма от 2, посочва обикновено незадоволителна прецизност, т.е. прекалено променлива прецизност заради аналитични причини или когато полученото колебание е по-високо от колебанието, изчислено по използвания метод. Hor също така се изчислява и използва, за да определи прецизността, получена в лаборатория, като се използва следната апроксимация: На таблица 3 са показани разликите между измерванията, получени от лаборатории, използвали електронния денсиметър, и лаборатории, използвали хидростатичните везни. Извън образеца 2000/3, който има много слабо алкохолно съдържание и за който двете техники показват слаба възпроизводимост, при другите образци се наблюдава добро съответствие.
RSDr(Horwitz) = 0,66 RSDR(Horwitz) (което предполага следната апроксимация r = 0,66 R).
2.6.4. Параметри за точност На таблица 4 е показана средната стойност на параметрите за точност, изчислена на основата на всички месечни опити, които са били направени между януари 1999 г. и май 2001 г. По конкретно:
Повторяемост (r) = 0,074 (об. %) за хидростатичните везни и 0,06 (об. %) за електронния денсиметър.
Възпроизводимост (R) = 0,229 (об. %) за хидростатичните везни и 0,174 (об. %) за електронния денсиметър.
2.7. Таблица 1: Таблица 2: Таблица 3: Таблица 4:
Извод Резултатите, които се отнасят до определяне на алкохолното съдържание на широка гама вина, показват, че измерванията, направени с хидростатични везни съвпадат с тези, направени от електронен денсиметър, използващ резонатор за флексия и че стойностите на параметрите за легализиране са близки за двата метода. Хидростачини везни (HB) Средна стойност n Анормални nl r Sr RSDr Hor R sR RSDR HoR Брой двоен анализ Критична разлика CrD95 1999/1 11,043 17 1 16 0,0571 0,0204 0,1846 0,1004 0,1579 0,0564 0,5107 0,18 2 0,1080 1999/2 11,247 14 1 13 0,0584 0,0208 0,1854 0,1011 0,1803 0,0644 0,5727 0,21 2 0,1241 1999/3 11,946 16 0 16 0,0405 0,0145 0,1211 0,0666 0,1593 0,0569 0,4764 0,17 2 0,1108 1999/4 7,653 17 1 16 0,0502 0,0179 0,2344 0,1206 0,1537 0,0549 0,7172 0,24 2 0,1057 1999/5 11,188 17 0 17 0,0871 0,0311 0,2780 0,1515 0,2701 0,0965 0,8622 0,31 2 0,1860 1999/6 11,276 19 0 19 0,0846 0,0302 0,2680 0,1462 0,2957 0,1056 0,9365 0,34 2 0,2047 1999/7 8,018 17 0 17 0,0890 0,0318 0,3964 0,2054 0,2573 0,0919 1,1462 0,39 2 0,1764 1999/9 11,226 17 0 17 0,0580 0,0207 0,1846 0,1423 0,2796 0,0999 0,8896 0,45 2 0,1956 1999/10 11,026 17 0 17 0,0606 0,0216 0,1961 0,1066 0,2651 0,0947 0,8588 0,31 2 0,1850 1999/11 7,701 16 1 15 0,0643 0,0229 0,2980 0,1535 0,2330 0,0832 1,0805 0,37 2 0,1616 1999/12 10,987 17 2 15 0,0655 0,0234 0,2128 0,1156 0,1258 0,0449 0,4089 0,15 2 0,0827 2000/1 11,313 16 0 16 0,0986 0,0352 0,3113 0,1699 0,2577 0,0920 0,8135 0,29 2 0,1754 2000/2 11,232 17 0 17 0,0859 0,0307 0,2731 0,1489 0,2535 0,0905 0,8060 0,29 2 0,1740 2000/3 0,679 10 0 10 0,0680 0,0243 3,5773 1,2783 0,6529 0,2332 34,3395 8,10 2 0,4604 2000/4 11,223 18 0 18 0,0709 0,0253 0,2257 0,1230 0,2184 0,0780 0,6951 0,25 2 0,1503 2000/5 7,439 19 1 18 0,0630 0,0225 0,3023 0,1549 0,1522 0,0544 0,7307 0,25 2 0,1029 2000/6 11,181 19 0 19 0,0536 0,0191 0,1710 0,0932 0,2783 0,0994 0,8890 0,32 2 0,1950 2000/7 10,858 16 0 16 0,0526 0,0188 0,1731 0,0939 0,1827 0,0653 0,6011 0,22 2 0,1265 2000/9 12,031 17 1 16 0,0602 0,0215 0,1787 0,0985 0,2447 0,0874 0,7263 0,26 2 0,1704 2000/10 11,374 18 0 18 0,0814 0,0291 0,2555 0,1395 0,2701 0,0965 0,8482 0,31 2 0,1866 2000/11 7,644 18 0 18 0,0827 0,0295 0,3863 0,1988 0,2289 0,0817 1,0694 0,36 2 0,1565 2000/12 11,314 19 1 18 0,0775 0,0277 0,2447 0,1336 0,2421 0,0864 0,7641 0,28 2 0,1667 2001/1 11,415 19 0 19 0,0950 0,0339 0,2971 0,1623 0,2410 0,0861 0,7539 0,27 2 0,1636 2001/2 11,347 19 0 19 0,0792 0,0283 0,2493 0,1361 0,1944 0,0694 0,6119 0,22 2 0,1316 2001/3 11,818 16 0 16 0,0659 0,0235 0,1990 0,1093 0,2636 0,0941 0,7965 0,29 2 0,1834 2001/4 11,331 17 0 17 0,1067 0,0381 0,3364 0,1836 0,1895 0,0677 0,5971 0,22 2 0,1229 2001/5 8,063 19 1 18 0,0782 0,0279 0,3465 0,1797 0,1906 0,0681 0,8442 0,29 2 0,1290 Електронен денсиметър (EH) Средна стойност n1 n Анормални nl r sr RSDr Hor R sR RSDR HoR Брой двоен анализ Критична разлика CrD95 D1999/1 11,019 18 1 17 0,0677 0,0242 0,2196 0,1193 0,1996 0,0713 0,6470 0,23 2 0,1370 D1999/2 11,245 19 2 17 0,0448 0,0160 0,1423 0,0776 0,1311 0,0468 0,4165 0,15 2 0,0900 D1999/3 11,967 21 0 21 0,0701 0,0250 0,2091 0,1151 0,1552 0,0554 0,4631 0,17 2 0,1040 D1999/4 7,643 19 1 18 0,0610 0,0218 0,2852 0,1467 0,1340 0,0479 0,6262 0,21 2 0,0897 D1999/5 11,188 21 3 18 0,0260 0,0093 0,0829 0,0452 0,2047 0,0731 0,6536 0,24 2 0,1442 D1999/6 11,303 21 0 21 0,0652 0,0233 0,2061 0,1125 0,1466 0,0523 0,4631 0,17 2 0,0984 D1999/7 8,026 21 0 21 0,0884 0,0316 0,3935 0,2039 0,1708 0,0610 0,7600 0,26 2 0,1124 D1999/9 11,225 17 0 17 0,0372 0,0133 0,1183 0,0645 0,1686 0,0602 0,5366 0,19 2 0,1178 D1999/10 11,011 19 0 19 0,0915 0,0327 0,2969 0,1613 0,1723 0,0615 0,5588 0,20 2 0,1129 D1999/11 7,648 21 1 20 0,0615 0,0220 0,2872 0,1478 0,1538 0,0549 0,7183 0,24 2 0,1043 D1999/12 10,999 16 1 15 0,0428 0,0153 0,1389 0,0755 0,2015 0,0720 0,6541 0,23 2 0,1408 D2000/1 11,248 22 1 21 0,0697 0,0249 0,2212 0,1206 0,1422 0,0508 0,4516 0,16 2 0,0944 D2000/2 11,240 19 3 16 0,0448 0,0160 0,1424 0,0776 0,1619 0,0578 0,5145 0,19 2 0,1123 D2000/3 0,526 12 1 11 0,0327 0,0117 2,2185 0,7630 0,9344 0,3337 63,4009 14,39 2 0,6605 D2000/4 11,225 19 1 18 0,0476 0,0170 0,1514 0,0825 0,1350 0,0482 0,4295 0,15 2 0,0924 D2000/5 7,423 21 0 21 0,0628 0,0224 0,3019 0,1547 0,2635 0,0941 1,2677 0,43 2 0,1836 D2000/6 11,175 23 2 21 0,0606 0,0217 0,1938 0,1056 0,1697 0,0606 0,5424 0,20 2 0,1161 D2000/7 10,845 21 5 16 0,0440 0,0157 0,1449 0,0786 0,1447 0,0517 0,4766 0,17 2 0,0999 D2000/9 11,983 22 1 21 0,0841 0,0300 0,2507 0,1380 0,2410 0,0861 0,7183 0,26 2 0,1651 D2000/10 11,356 22 1 21 0,0635 0,0227 0,1997 0,1090 0,1865 0,0666 0,5866 0,21 2 0,1280 D2000/11 7,601 27 0 27 0,0521 0,0186 0,2448 0,1258 0,1685 0,0602 0,7916 0,27 2 0,1162 D2000/12 11,322 25 1 24 0,0476 0,0170 0,1503 0,0820 0,1594 0,0569 0,5028 0,18 2 0,1102 D2001/1 11,427 29 0 29 0,0706 0,0252 0,2207 0,1206 0,1526 0,0545 0,4771 0,17 2 0,1020 D2001/2 11,320 29 1 28 0,0675 0,0241 0,2128 0,1161 0,1570 0,0561 0,4952 0,18 2 0,1057 D2001/3 11,826 34 1 33 0,0489 0,0175 0,1476 0,0811 0,1762 0,0629 0,5322 0,19 2 0,1222 D2001/4 11,339 31 2 29 0,0639 0,0228 0,2012 0,1099 0,1520 0,0543 0,4788 0,17 2 0,1026 D2001/5 8,058 28 0 28 0,0473 0,0169 0,2098 0,1088 0,2025 0,0723 0,8976 0,31 2 0,1412 Сравняване на резултатите между хидростатичните везни (НВ) и електронния денсиметър (DE) Средна стойност (HВ) n Анормални nl Средна стойност (ED) n Анормални n1 ΔTAV(HB-ED) 1999/1 11,043 17 1 16 D1999/1 11,019 18 1 17 0,024 1999/2 11,247 14 1 13 D1999/2 11,245 19 2 17 0,002 1999/3 11,946 16 0 16 D1999/3 11,967 21 0 21 –0,021 1999/4 7,653 17 1 16 D1999/4 7,643 19 1 18 0,010 1999/5 11,188 17 0 17 D1999/5 11,188 21 3 18 0,000 1999/6 11,276 19 0 19 D1999/6 11,303 21 0 21 –0,028 1999/7 8,018 17 0 17 D1999/7 8,026 21 0 21 –0,008 1999/9 11,226 17 0 17 D1999/9 11,225 17 0 17 0,002 1999/10 11,026 17 0 17 D1999/10 11,011 19 0 19 0,015 1999/11 7,701 16 1 15 D1999/11 7,648 21 1 20 0,052 1999/12 10,987 17 2 15 D1999/12 10,999 16 1 15 –0,013 2000/1 11,313 16 0 16 D2000/1 11,248 22 1 21 0,065 2000/2 11,232 17 0 17 D2000/2 11,240 19 3 16 –0,008 2000/3 0,679 10 0 10 2000/3 0,526 12 1 11 0,153 2000/4 11,223 18 0 18 D2000/4 11,225 19 1 18 –0,002 2000/5 7,439 19 1 18 D2000/5 7,423 21 0 21 0,016 2000/6 11,181 19 0 19 D2000/6 11,175 23 2 21 0,006 2000/7 10,858 16 0 16 D2000/7 10,845 21 5 16 0,013 2000/9 12,031 17 1 16 D2000/9 11,983 22 1 21 0,049 2000/10 11,374 18 0 18 D2000/10 11,356 22 1 21 0,018 2000/11 7,644 18 0 18 D2000/11 7,601 27 0 27 0,043 2000/12 11,314 19 1 18 D2000/12 11,322 25 1 24 –0,008 2001/1 11,415 19 0 19 D2001/1 11,427 29 0 29 –0,012 2001/2 11,347 19 0 19 D2001/2 11,320 29 1 28 0,027 2001/3 11,818 16 0 16 D2001/3 11,826 34 1 33 –0,008 2001/4 11,331 17 0 17 D2001/4 11,339 31 2 29 –0,008 2001/5 8,063 19 1 18 D2001/5 8,058 28 0 28 0,004 Обща разлика/TAV (HV-ED) 0,014 Отклонение в типа според разликата 0,036 Параметри за точност Хидростатични везни Електронен денсиметър n1 441 557 Относително отклонение в повторяемостта 0,309 0,267 R 0,074 0,061 Sr 0,026 0,022 Относително отклонение във възпроизводимостта 2,948 2,150 R 0,229 0,174 SR 0,082 0,062
2.7. Легенда на таблиците: ————————————
Средна стойност Средна стойност на данните, използвана при статистическите анализи N Общ брой на групите данни Nc Брой на резултатите, изключени от статистическите анализи поради несъответствие анормални стойности Брой на резултатите, изключени от статистическите анализи след определяне на анормалните стойности чрез тестовете на Cochran или Grubbs nl Брой на резултатите, използвани при статистическите анализи R Граница на повторяемост Sr Отклонение според типа повторяемост RSDr Отклонение според типа повторяемост (Sr x 100/средна стойност) Hor Стойността Horrat за повторяемостта е RSDr, разделена от стойността RSDr, изчислена по формулата на Horwitz, използвайки апроксимацията r = 0,66R R Граница на възпроизводимост SR Отклонение според типа възпроизводимост HoR Стойността Horrat за възпроизводимост е стойността на RSDr разделена от RSDr, изчислена от HoR = RSDr(измерена)/RSDr.