Address https://gelex.eu/eli/EU/act/2005/36@2005-09-07/bg

Contents

1. Preamble
2. ДЯЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
3. Член 1 Предмет
4. Член 2 Приложно поле
5. Член 3 Дефиниции
6. 1. a)
7. i)
8. ii)
9. iii)
10. Член 4 Последици от признаването
11. ДЯЛ II СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
12. Член 5 Принцип на свободно предоставяне на услуги
13. 1. a)
14. Член 6 Освобождаване от изисквания
15. а)
16. б)
17. Член 7 Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги
18. 2. a)
19. Член 8 Административно сътрудничество
20. Член 9 Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите
21. a)
22. б)
23. в)
24. г)
25. д)
26. е)
27. ДЯЛ III СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ
28. ГЛАВА I Обща система за признаване на удостоверения за обучение
29. Член 10 Приложно поле
30. a)
31. б)
32. в)
33. г)
34. д)
35. е)
36. ж)
37. Член 11 Квалификационни нива
38. a)
39. б)
40. в)
41. г)
42. д)
43. Член 12 Равно третиране на професионални квалификации
44. Член 13 Условия за признаване
45. 1. а)
46. 2. а)
47. Член 14 Компенсационни мерки
48. 1. a)
49. Член 15 Отказ от компенсационни мерки на основата на общи платформи
50. ГЛАВА II Признаване на професионален стаж
51. Член 16 Изисквания по отношение на професионалния стаж
52. Член 17 Дейности, изброени в списък I от Приложение IV
53. 1. a)
54. Член 18 Дейности, изброени в списък II от Приложение IV
55. 1. a)
56. Член 19 Дейности, изброени в списък III от Приложение IV
57. 1. a)
58. Член 20 Изменения в списъците на дейностите, поместени в Приложение IV
59. ГЛАВА III Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация
60. Раздел 1 Общи разпоредби
61. Член 21 Принцип на автоматично признаване
62. Член 22 Общи разпоредби относно обучението
63. a)
64. б)
65. Член 23 Придобити права
66. 2. a)
67. 4. a)
68. Раздел 2 Лекари
69. Член 24 Базово обучение по медицина
70. 3. a)
71. Член 25 Специализирано обучение по медицина
72. Член 26 Видове специализирано обучение по медицина
73. Член 27 Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти
74. Член 28 Специализирано обучение по обща медицина
75. Член 29 Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари
76. Член 30 Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари
77. Раздел 3 Медицински сестри с общ профил
78. Член 31 Обучение на медицински сестри с общ профил
79. 6. a)
80. Член 32 Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил
81. Член 33 Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил
82. 2. a)
83. Раздел 4 Лекари по дентална медицина
84. Член 34 Базово обучение по дентална медицина
85. 3. a)
86. Член 35 Специализирано обучение по дентална медицина
87. Член 36 Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина
88. Член 37 Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина
89. 1. a)
90. 2. a)
91. Раздел 5 Ветеринарни лекари
92. Член 38 Обучение по ветеринарна медицина
93. 3. a)
94. Член 39 Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари
95. Раздел 6 Акушерки
96. Член 40 Обучение на акушерки
97. 1. a)
98. 2. a)
99. 3. a)
100. Член 41 Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация акушерка
101. 1. a)
102. i)
103. ii)
104. Член 42 Упражняване на професионалните дейности на акушерка
105. 2. a)
106. Член 43 Придобити права, отнасящи се само до акушерките
107. 3. a)
108. Раздел 7 Фармацевт
109. Член 44 Обучение по фармация
110. 2. a)
111. 3. a)
112. Член 45 Упражняване на професионалните дейности на фармацевт
113. 2. a)
114. Раздел 8 Архитект
115. Член 46 Обучение на архитекти
116. 1. a)
117. Член 47 Дерогации от изискванията за обучение на архитекти
118. Член 48 Упражняване на професионалните дейности на архитект
119. Член 49 Придобити права, които се отнасят само до архитектите
120. 2. a)
121. ГЛАВА IV Общи разпоредби относно установяването
122. Член 50 Документи и формални изисквания
123. 3. a)
124. Член 51 Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации
125. Член 52 Ползване на професионални звания
126. ДЯЛ IV ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА
127. Член 53 Езикови познания
128. Член 54 Ползване на академични звания
129. Член 55 Одобряване от здравноосигурителни фондове
130. ДЯЛ V АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЛАГАНЕТО
131. Член 56 Компетентни органи
132. 4. a)
133. Член 57 Контактни точки
134. a)
135. б)
136. Член 58 Комисия по признаване на професионални квалификации
137. Член 59 Консултации
138. ДЯЛ VI ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
139. Член 60 Доклади
140. Член 61 Клауза за дерогация
141. Член 62 Отмяна
142. Член 63 Въвеждане
143. Член 64 Влизане в сила
144. Член 65 Адресати
145. ANNEX
146. ПРИЛОЖЕНИЕ I Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2
147. ИРЛАНДИЯ
148. ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО
149. ПРИЛОЖЕНИЕ II Списък на курсове за обучение със специална структура, упоменати в член 11, буква в), ii).
150. 1. i)
151. 2. i)
152. 3. a)
153. pt_33 i)
154. 2. a)
155. pt_34 i)
156. pt_36 i)
157. pt_38 i)
158. 4.
159. pt_13 i)
160. ПРИЛОЖЕНИЕ III Списък на регламентираното образование и обучение, посочено в член 13, параграф 2, трета алинея
161. grp_2
162. pt_1 i)
163. ПРИЛОЖЕНИЕ IV Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19
164. Списък I Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО
165. Списък II Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО
166. 2 а)
167. 3
168. pt_2
169. Списък III Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО
170. 1
171. 5 а)
172. ПРИЛОЖЕНИЕ V Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания
173. V.1.
174. 5.1.1.1.1.2.2.
175. 5.1.2.1.2.1.1.2.2.3.3.4.4.1.1.2.2.1.2.1.2.3.4.5.
176. 5.1.3.
177. V.2.
178. 5.2.1. A.
179. а)
180. б)
181. в)
182. 5.2.2.1.1.1.2.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.1.2.2.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.
183. 5.2.2.1.1.1.2.2.2.
184. 5.2.2.1.1.1.2.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.1.2.2.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.
185. V.3.
186. 5.3.1 А.
187. 5.3.2.
188. 5.3.3.
189. V.4.
190. 5.4.1. А.
191. а)
192. б)
193. в)
194. г)
195. 5.4.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.
196. 5.4.2.
197. V.5.
198. 5.5.1. A.
199. a)
200. б)
201. 5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.3.1.1.2.2.3.1.1.2.2.
202. 5.5.2.
203. 5.5.2.1.
204. 5.5.2.1.2.
205. 5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.
206. 5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.
207. 5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.
208. 5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.3.1.1.2.2.3.
209. V.6.
210. 5.6.2.
211. V. 7.
212. 5.7.1.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.———1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.2.2.3.3.4.4.5.5.
213. 5.7.1.
214. 5.7.1.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.———1.1.2.2.
215. ПРИЛОЖЕНИЕ VI Придобити права, приложими към професиите, които подлежат на признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания
216. ПРИЛОЖЕНИЕ VII Документи и свидетелства, които може да се изискват в съответствие с член 50, параграф 1
217. 1. a)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 40, член 47, параграф 1, член 47, параграф 2, първо и трето изречение и член 55 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора,

като имат предвид, че:

(1) Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Договора премахването между държавите-членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Общността. За гражданите на държавите-членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети или заети лица, в държава-членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение член 47, параграф 1 от Договора предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.

(2) Въз основа на решенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Комисията прие Съобщение Стратегия за услуги на Вътрешния пазар, насочено, по-конкретно, към целта свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността да бъде толкова опростено, колкото в отделните държави-членки. В допълнение към съобщението на Комисията, озаглавено Нови европейски пазари на труда, отворени за всички, с достъп до всички, Европейският съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. натовари Комисията да представи пред Пролетния европейски съвет през 2002 г. конкретни предложения за по-унифициран, прозрачен и гъвкав режим на признаване на професионалните квалификации.

(3) Гаранцията, която настоящата директива предоставя на лицата, които са придобили своите професионални квалификации в една държава-членка, за достъп до същата професия и за възможност за упражняване на тази професия в друга държава-членка със същите права, както гражданите на тази държава-членка, не накърнява изискването за удовлетворяване от страна на специалиста-мигрант на приложимите антидискриминационни условия за упражняване, които са приети от последната държава-членка, при условие че тези условия са обективно обосновани и пропорционални.

(4) За да се улесни свободното предоставяне на услуги, е необходимо да се въведат специални разпоредби, насочени към разширяване на възможностите за упражняване на професионални дейности въз основа на оригиналната професионална квалификация. Що се отнася до предоставяните от разстояние услуги на информационното общество, се прилагат и разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-конкретно електронната търговия, на вътрешния пазар.

(5) С оглед на изградените различни системи за трансгранично предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, от една страна, и за установяване, от друга, следва да се уточнят критериите за разграничаване на тези две понятия в случаите на преместване на доставчика на услуги на територията на приемащата държава-членка.

(6) Улесняването на предоставянето на услуги следва да се осъществява при стриктно гарантиране на общественото здраве и безопасност, и на защитата на потребителите. Във връзка с това е необходимо да се приемат специални разпоредби относно регламентираните професии, свързани с общественото здраве и безопасност, които предоставят трансгранични услуги на временен и случаен принцип.

(7) Приемащите държави-членки могат, при необходимост и в съответствие с правото на Общността, да приемат изисквания за деклариране. Тези изисквания не бива да са свързани с непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да препятстват или да намаляват привлекателността на упражняването на свободата на предоставяне на услуги. Необходимостта от такива изисквания следва да се подлага на периодичен преглед в светлината на постигнатия напредък към създаване на рамка на Общността за административно сътрудничество между държавите-членки.

(8) По отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава-членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации, като например дефиницията на професията, обхвата от дейности, включени в определена професия или запазени за нея, използването на професионални квалификации и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите.

(9) При спазване, в интерес на свободата на установяване, на принципите и гаранциите, залегнали в основата на различните действащи системи за признаване, разпоредбите на тези системи следва да бъдат усъвършенствани в светлината на придобития опит. Нещо повече, действащите в тази сфера директиви претърпяха неколкократни изменения и техните разпоредби следва да бъдат реорганизирани и рационализирани посредством стандартизиране на приложимите принципи. Във връзка с това е необходимо да се заменят Директивите 89/48/EИО и 92/51/ЕИО на Съвета, както и Директива 1999/42/EО на Европейския парламент и на Съвета относно общата система за признаване на професионалните квалификации и Директиви 77/452/EИО, 77/453/EИО, 78/686/EИО, 78/687/EИО, 78/1026/EИО, 78/1027/EИО, 80/154/EИО, 80/155/EИО, 85/384/EEC, 85/432/EИО, 85/433/EИО и 93/16/EИО, на Съвета отнасящи се до професиите медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка, архитект, фармацевт и лекар, чрез обединяването им в един текст.

(10) Настоящата директива не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни. Във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.

(11) Що се отнася до професиите, обхванати от общата система за признаване на професионалните квалификации, наричана по-нататък в текст общата система, държавите-членки следва да си запазят правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия. Все пак, съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка. Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване обаче не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят например до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика и контрола и отговорността. И накрая, настоящата директива няма за цел да се намесва в легитимния интерес на държавите-членки да предотвратят избягването от страна на техните граждани на прилагането на националните законодателни разпоредби в сферата на професиите.

(12) Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки. Тя не се отнася обаче до признаването от държавите-членки на решения за признаване, приети от други държави-членки по реда на настоящата директива. Следователно, физически лица, които притежават професионални квалификации, признати по реда на настоящата директива, не могат въз основа на това признаване да придобият в държавата-членка по произход права, различни от тези, които произтичат от професионалната квалификация, придобита в тази държава-членка, освен ако представят документи, удостоверяващи, че са придобили допълнителни професионални квалификации в приемащата държава-членка.

(13) За да се дефинира механизмът за признаване в рамките на общата система, е необходимо различните национални схеми за образование и обучение да се групират в отделни нива. Тези нива, които са приети само за целите на функционирането на общата система, не пораждат никакви последици по отношение на националните структури за образование и обучение, нито на компетентността на държавите-членки в тази сфера.

(14) Механизмът за признаване, въведен с Директиви 89/48/EИО и 92/51/EИО, остава непроменен. Като последица от това титулярът на диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение след средното образование с минимална продължителност от една година, следва да получи достъп до регламентирана професия в държава-членка, където за достъп до такава професия се изисква притежаване на диплома, удостоверяваща успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност четири години, независимо от това за какво равнище се отнася изискваната от приемащата държава-членка диплома. И обратно, когато достъпът до регламентирана професия е обвързан с успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност повече от четири години, такъв достъп следва да се разреши само на лица, притежаващи диплома, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност не по-малка от три години.

(15) При отсъствие на хармонизация на минималните квалификационни изисквания за получаване на достъп до професиите, регламентирани от общата система, приемащата държава-членка трябва да разполага с възможност за налагане на компенсационна мярка. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и, по-специално, да бъде съобразена с професионалния стаж на молителя. Опитът показва, че изискването към мигрантите да направят избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване, осигурява достатъчни гаранции, що се отнася до тяхното ниво на квалификация, поради което всяко изключение от изискването за такъв избор следва да бъде мотивирано във всеки отделен случай с императивно изискване от обществен интерес.

(16) С цел улесняване на свободното движение на специалисти, като в същото време се гарантира достатъчно равнище на квалификация, различни професионални сдружения и организации, и държавите-членки трябва да разполагат с възможност да предлагат общи платформи на европейско равнище. Настоящата директива следва, при определени условия, в съответствие с компетентността на държавите-членки да определят квалификациите, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение, и в съответствие с правото на Общността и, по-специално, Общностното право в областта на конкуренцията, да бъде съобразена с тези инициативи, като в същото време насърчава в този контекст една по-голяма автоматичност на признаването в рамките на общата система. Професионалните сдружения, които са оправомощени да представят общи платформи, трябва да са представителни на национално и европейско равнище. Обща платформа е набор от критерии, които позволяват отчитане и компенсиране на най-широк кръг от констатираните съществени различия между квалификационните изисквания в най-малко две трети от държавите-членки, включително всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Тези критерии биха могли да включват например изисквания за допълнително обучение, период за приспособяване под формата на стаж, изпит за правоспособност, задължително минимално равнище на професионален стаж, или комбинация от тези възможности.

(17) За да бъдат отчетени всички ситуации, по отношение на които все още не са приети разпоредби относно признаването на професионалните квалификации, обхватът на общата система трябва да се разшири, като се включат и случаите, които не са обхванати от специална система, което включва както случаите, в които професията не е обхваната от тези системи, така и случаите, в които професията е обхваната от такава специална система, но поради някакви специфични и изключителни обстоятелства молителят не отговаря на условията, за да се възползва от тази система.

(18) Налице е необходимост от опростяване на правилата за достъп до редица индустриални, търговски и занаятчийски дейности в държавите-членки, където тези професии са регламентирани, в случаите, когато тези дейности са упражнявани за достатъчно дълъг и неотдавнашен период от време в друга държава-членка, като за тези дейности се поддържа система за автоматично признаване въз основа на професионалния стаж.

(19) Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите-членки до професиите лекар, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия.

(20) За да бъдат отчетени характеристиките на квалификационната система за лекари и лекари по дентална медицина и действащото acquis communautaire в областта на взаимното признаване, принципът за автоматично признаване на медицинските специалности и специалностите по дентална медицина, общи за не по-малко от две държави-членки, следва да продължи да се прилага по отношение на всички специалности, признати към датата на приемане на настоящата директива. От друга страна, за да се опрости системата, автоматичното признаване следва да се прилага след влизането в сила на настоящата директива само по отношение на тези нови медицински специалности, които са общи за не по-малко от две пети от държавите-членки. Нещо повече, настоящата директива не е пречка за държавите-членки да се договарят помежду си относно автоматично признаване, в съответствие със собствената си нормативна уредба, за някои медицински специалности и специалности по дентална медицина, които са общи за тях, но не подлежат на автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(21) Автоматичното признаване на професионалните квалификации на лекари с базово обучение не трябва да засяга компетентността на държавите-членки да обвързват или не тази квалификация с професионални дейности.

(22) Всички държави-членки са длъжни да признаят професията лекар по дентална медицина като отделна професия, различна от лекарската, независимо дали е налице специализация по одонтостоматология. Държавите-членки трябва да гарантират, че в резултат на обучението, което получават лекарите по дентална медицина, те ще разполагат с уменията, необходими за осъществяване на дейностите по профилактика, диагностика и лечение на аномалии и заболявания на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани. Професионалната дейност на лекар по дентална медицина трябва да се осъществява от лица, които притежават професионална квалификация за лекар по дентална медицина, предвидена в настоящата директива.

(23) Бе констатирано, че не е желателно да се приемат валидни за всички държави-членки стандартизирани изисквания за обучение на акушерки. Вместо това държавите-членки трябва да разполагат с възможно най-голяма свобода да организират обучението за тази професия.

(24) С оглед опростяване на настоящата директива следва да се използва понятието фармацевт за определяне на приложното поле на разпоредбите, отнасящи се до автоматичното признаване на професионални квалификации, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(25) Титулярите на професионална квалификация фармацевт са специалисти в областта на медицината и по принцип трябва да разполагат с достъп във всички държави-членки до минимална съвкупност от дейности в тази област. При определяне на минималната съвкупност от дейности настоящата директива не може да ограничава дейностите, достъпни за фармацевтите в държавите-членки, по-специално, що се отнася до медицинските биологични анализи, нито да има за резултат създаване на монопол за тези специалисти, тъй като такава стъпка остава в изключителната компетентност на държавите-членки. Разпоредбите на настоящата директива не накърняват възможността на държавите-членки да въвеждат допълнителни изисквания за квалификация за достъп до професионални дейности, които не са включени в координираната минимална съвкупност от дейности. Това означава, че приемащата държава-членка трябва да има възможност да въвежда такива изисквания по отношение на гражданите, които притежават професионални квалификации, попадащи в приложното поле на процедурата за автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(26) Настоящата директива не предвижда координация на всички изисквания за достъп до дейностите в областта на фармацията и за тяхното упражняване. По-конкретно, географското разпределение на аптеките и монополът в разпространението на лекарства следва да останат в компетентността на държавите-членки. Настоящата директива не засяга законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, забраняващи на търговски дружества упражняване на някои дейности в областта на фармацията или въвеждащи определени условия за упражняването на такива дейности.

(27) Архитектурното оформление, качеството на сградите, тяхното хармонично вписване в обкръжаващата ги среда, опазването на природните и градските пейзажи, както и на общественото и частното наследство, са въпроси от обществен интерес. От това следва, че взаимното признаване на професионалните квалификации трябва да се основава върху качествени и количествени критерии, гарантиращи, че титулярите на признати професионални квалификации са подготвени да разбират и претворяват потребностите на гражданите, обществените групи и организациите, отнасящи се до пространственото планиране, проектирането, организацията и реализацията на сгради, консервацията и експлоатацията на архитектурното наследство и опазването на природното равновесие.

(28) Националните разпоредби в областта на архитектурата и тези, регламентиращи достъпа до професионалната дейност на архитект и нейното упражняване, се различават в широки граници по отношение на приложното си поле. В по-голямата част от държавите-членки дейностите в сферата на архитектурата се упражняват, де юре или де факто, от лица, притежаващи званието архитект, самостоятелно или придружено с друго звание, без лицата, които се ползват с монопол върху упражняването на такива дейности, освен ако са налице законодателни разпоредби с обратен смисъл. Тези дейности или някои от тях могат да се упражняват и от други специалисти, по-специално от инженери, които са преминали специално обучение в областта на строителството или архитектурата. С цел опростяване на настоящата директива понятието архитект трябва да се използва с оглед определяне на приложното поле на разпоредбите, свързани с автоматичното признаване на професионалните квалификации в областта на архитектурата, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(29) Когато национална или европейска професионална организация или сдружение в областта на дадена регламентирана професия отправи обосновано искане за приемане на специални разпоредби относно признаването на професионални квалификации въз основа на координация на минималните квалификационни изисквания, Комисията следва да прецени целесъобразността на приемане на предложение за изменение на настоящата директива.

(30) За да се гарантира ефективността на системата за признаване на професионални квалификации, е необходимо да се приемат уеднаквени формални изисквания и процедури за нейното въвеждане, както и някои правила за упражняването на професията.

(31) Тъй като се предполага, че сътрудничеството между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга, ще улесни прилагането на настоящата директива и съблюдаването на задълженията, произтичащи от нея, следва да бъде организирана съответна рамка за осъществяване на това сътрудничество.

(32) Въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, по-специално посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни, да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с професионалната му дейност, и информация за компетентния орган.

(33) Създаването на мрежа от точки за контакт, чиято задача е да предоставят информация и съдействие на гражданите на държавите-членки, ще позволи да се гарантира прозрачността на системата за признаване. Тези точки за контакт ще предоставят, при поискване, на всеки гражданин и на Комисията цялата информация и адресите, свързани с правата на признаване. Определянето на само една точка за контакт от всяка държава-членка в рамките на тази мрежа не засяга организацията и компетентностите на национално равнище. По-специално, директивата не препятства определянето на национално равнище на няколко служби, като точката за контакт, определена в рамките на споменатата по-горе мрежа, е натоварена с координацията с другите служби и с предоставянето, при необходимост, на информация на гражданите относно съответната компетентна служба.

(34) Администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система се оказа тромаво и сложно. Налице е, следователно, необходимост от опростяване на администрацията и актуализиране на настоящата директива с цел да се отчете научният и техническият напредък, по-специално в случаите, в които се осъществява координация на минималните квалификационни изисквания с оглед автоматично признаване на професионалните квалификации. За тази цел следва да бъде създаден единен комитет за признаване на професионалните квалификации, като при това следва да се осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, включително на европейско равнище.

(35) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., което урежда условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията.

(36) Изготвянето от държавите-членки на редовен доклад относно изпълнението на настоящата директива, съдържащ статистически данни, ще позволи да се определи ефектът от системата за признаване на професионални квалификации.

(37) Необходимо да се въведе подходяща процедура за приемане на временни мерки, в случай че прилагането на разпоредби от настоящата директива се натъкне на значителни затруднения в държава-членка.

(38) Разпоредбите на настоящата директива не засягат правомощията на държавите-членки във връзка с организацията на техните системи за обществено осигуряване и за определяне на дейностите, които трябва да се упражняват по реда на тези системи.

(39) С оглед на скоростта на технологичното развитие и научния напредък, ученето през целия живот е от особено значение за голям брой професии. В този контекст държавите-членки са компетентни да приемат детайлизиран ред за поддържане, посредством подходящо текущо обучение, на подготовката на специалистите в крак с техническия и научния напредък.

(40) Тъй като целите на настоящата директива, а именно рационализиране, опростяване и усъвършенстване на правилата за признаване на професионални квалификации, не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и могат, следователно, да бъдат по-успешно осъществени на Общностно равнище, Общността може да приеме действия в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(41) Настоящата директива не накърнява прилагането на член 39, параграф 4 и член 45 от Договора, засягащи, по-специално, нотариусите.

(42) Настоящата директива се прилага, що се отнася до правото на установяване и предоставянето на услуги, без да се засягат други специални законови разпоредби, отнасящи се до признаването на професионални квалификации, като действащите разпоредби в областта на транспорта, застрахователните посредници и одиторите, изпълняващи законоустановени дейности. Настоящата директива не засяга действието на Директива 77/249/EИО на Съвета от 22 март 1977 г. за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги или на Директива 98/5/EО на Европейския парламент и Съвета от 16 февруари 1998 г. за улесняване постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Признаването на професионални квалификации на адвокати с цел незабавно установяване с професионално звание на приемащата държава-членка следва да се регламентира от настоящата директива.

(43) Настоящата директива обхваща, доколкото те са регламентирани, също и свободните професии, които, съгласно директивата, са професиите, упражнявани въз основа на съответни професионални квалификации в лично, отговорно и професионално независимо качество от лица, предоставящи интелектуални и концептуални услуги в интерес на клиента и обществото. Упражняването на професията може да е предмет в държавите-членки, в съответствие с Договора, на специални нормативни ограничения, основани на националното законодателство и на задължителни разпоредби, приети автономно в тези рамки, от компетентните представителни професионални органи, които ограничения гарантират и развиват техния професионализъм, качеството на услугите и поверителността на отношенията с клиента.

(44) Настоящата директива не засяга мерките, необходими за осигуряване на високо равнище на защита на здравето и на потребителите,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 Предмет

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста приемаща държава-членка), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия.

Член 2 Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица.

2. Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

3. Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

Член 3 Дефиниции

1. По смисъла на настоящата директива:

1. a)

регламентирана професия е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; по-специално, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

б)

професионални квалификации са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква a), i) и/или удостоверение за професионален стаж;

в)

удостоверения за професионални квалификации са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

г)

компетентен орган е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

д)

регламентирано образование и обучение е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж. Структурата и равнището на професионалното обучение, пробният или професионалният стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

е)

професионален стаж е действителното и законосъобразно упражняване на съответната професия в държава-членка;

ж)

период за приспособяване е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта, се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка. Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, по-специално, що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения, помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

з)

изпит за правоспособност е проверка на професионалните познания на молителя, извършена от компетентните органи на приемащата държава-членка, с цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед провеждането на този изпит, компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между обучението, изисквано в съответната държава-членка, и това, получено от молителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, на които молителят се позовава. Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или по местопребиваване. Той обхваща области, които се избират измежду фигуриращите в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка. Условията и редът на изпита за правоспособност и статутът в приемащата държава-членка на молителя, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава, се определят от компетентните органи в същата държава-членка;

и)

ръководител на предприятие е всяко лице, което упражнява в предприятие в съответната професионална област, дейност:

i)

като ръководител на предприятие или ръководител на клон на предприятие;

ii)

като заместник на собственика или на ръководителя на предприятие, когато тази длъжност предполага отговорност, еквивалентна на тази на представлявания собственик или ръководител;

iii)

на ръководна длъжност със задължения с търговски и/или технически характер, и с отговорност за едно или повече подразделения на предприятието.

2. Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия. Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации. Във всеки случай, когато държава-членка предостави признаване на сдружение или организация по първата алинея, тази държава е задължена да уведоми Комисията, която публикува съответно съобщение в Официален вестник на Европейския съюз.

3. Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

Член 4 Последици от признаването

1. Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициера достъп в тази държава-членка до професията, за която е придобил квалификация в държавата-членка по произход, и да упражнява тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

2. За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

ДЯЛ II СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 5 Принцип на свободно предоставяне на услуги

1. Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

1. a)

ако доставчикът на услуги е законно установен в държава-членка с цел да упражнява същата професия там (такава държава-членка е наричана по-нататък в текста държава-членка по установяване), и

б)

когато доставчикът на услуги се премести, ако е упражнявал тази професия в държавата-членка по установяване за не по-малко от две години през последните 10 години, предшестващи предоставянето на услугите, когато професията не е регламентирана в тази държава-членка. Изискването за упражняване на професията за срок от две години не се прилага, когато професията или образованието и обучението, изисквани за упражняването ѝ, са регламентирани.

2. Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1. Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3. При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

Член 6 Освобождаване от изисквания

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с: При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

а)

упълномощаване от регистрация при или членство в професионална организация или сдружение. С цел улесняване на прилагането на дисциплинарните разпоредби, действащи на тяхната територия, в съответствие с член 5, параграф 3, държавите-членки могат да предвидят автоматична временна регистрация при или формално членство в такава професионална организация или сдружение, при условие че такава регистрация или членство не забавя или усложнява по никакъв начин предоставянето на услуги и не е свързана с допълнителни разходи за доставчика на услуги. Копие от декларацията и, ако е необходимо, от документа за продължаване на действието, посочен в член 7, параграф 1, придружено за професиите, които имат отношение към общественото здраве и безопасност, посочени в член 7, параграф 4, или които се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, с копие от документите, посочени в член 7, параграф 2, се изпраща от компетентния орган до съответната професионална организация или сдружение, като този акт поражда последиците на автоматична временна регистрация или формално членство за тази цел;

б)

регистрация в обществен социалноосигурителен институт с цел уреждане на взаимоотношения с осигурител във връзка с дейности, упражнявани в интерес на осигурени лица.

Член 7 Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1. Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2. Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

2. a)

документ за гражданството на доставчика на услуги;

б)

удостоверение, че лицето е законно установено в държава-членка с цел упражняване на съответните дейности, и че не му е наложена забрана (включително временна) за упражняване на тези дейности към момента на издаване на удостоверението;

в)

удостоверения за професионални квалификации;

г)

в случаите по член 5, параграф 1, буква б) доказателства във всякаква форма, потвърждаващи, че доставчикът на услуги е упражнявал съответната дейност в продължение на не по-малко от две години през предходните десет години;

д)

за професии в сектора на сигурността — удостоверение за чисто съдебно минало, когато държавата-членка изисква такова от собствените си граждани.

3. Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

4. Във връзка с първото предоставяне на услуги, в случаите на регламентирани професии, имащи отношение към общественото здраве или безопасност, които не се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само, когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето и безопасността на получателя на услугите, причинено от липса на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на тази цел. В срок до един месец от получаване на декларацията и придружаващите я документи, компетентният орган полага усилия да уведоми доставчика на услуги за решението си да не проверява неговите професионални квалификации или за резултата от тази проверка. Когато възникне затруднение, което би довело до закъснение, компетентният орган съобщава на доставчика на услуги причините за закъснението в срок от един месец от възникването му и срока за вземане на решение, процедурата за което трябва да приключи до края на втория месец от получаването на пълната документация. Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, което може да доведе до увреждане на общественото здраве и безопасност, приемащата държава-членка следва да даде на доставчика на услуги възможност да докаже, по-специално, като издържи изпит за правоспособност, че е придобил липсващите му знания или компетентност. Във всички случаи, предоставянето на услугите трябва да може да започне в срок от един месец от вземането на решение в съответствие с предходната алинея. При липса на реакция от компетентния орган в сроковете, предвидени в предходните алинеи, може да се пристъпи към предоставянето на услугите. Когато професионалните квалификации са верифицирани по реда на този параграф, услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка.

Член 8 Административно сътрудничество

1. Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване по повод на всяко предоставяне на услуги, с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции от професионално естество. Компетентните органи в държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с разпоредбите на член 56.

2. Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Член 9 Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

a)

ако доставчикът на услуги е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър, данни за регистъра, в който е регистриран, номера на регистрацията му или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в този регистър;

б)

ако в държавата-членка по установяване с цел упражняване на дейността се изисква получаване на правоспособност, наименованието и адреса на компетентния контролен орган;

в)

данни за всички професионални сдружения или подобни организации, в които е регистриран доставчикът на услуги;

г)

професионалното звание, а когато няма такова, наименованието на професионалната квалификация на доставчика на услуги и държавата-членка, където е придобито това звание или квалификация;

д)

ако доставчикът на услуги осъществява дейност, за която дължи ДДС, идентификационния номер по ДДС, посочен в член 22, параграф 1 от шестата Директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — Обща система на данък добавена стойност: уеднаквена основа за оценка;

е)

данни за застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност.

ДЯЛ III СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

ГЛАВА I Обща система за признаване на удостоверения за обучение

Член 10 Приложно поле

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

a)

за дейностите, изброени в Приложение IV, когато мигрантът не отговаря на изискванията по членове 17, 18 и 19;

б)

за лекари с базово образование, лекари-специалисти, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, когато мигрантът не отговаря на изискванията за действителна и законосъобразна професионална практика по членове 23, 27, 33, 37, 39, 43 и 49;

в)

за архитекти, когато мигрантът притежава удостоверение за професионална квалификация, което не е включено в точка 5.7 от Приложение V;

г)

без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 1 и членове 23 и 27, за лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен специалист, които трябва да преминат курс на обучение за придобиване на звание, посочено в, точки 5.1.1, 5.2.2, 5.3.2, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, и изключително с цел признаване на съответната специализация;

д)

за медицински сестри с общ профил и специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен специалист, които преминават курс на обучение за придобиване на звание, посочено в точка 5.2.2 от Приложение V, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил;

е)

за специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил, специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил или специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен специалист, които преминават обучение за придобиване на званията, посочени в точка 5.2.2 от Приложение V;

ж)

за мигранти, които отговарят на изискванията по член 3, параграф 3.

Член 11 Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

a)

удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

i)

курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви б), в), г) или д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

ii)

или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

б)

свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

i)

общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

ii)

техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

в)

диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

i)

обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви г) и д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

ii)

когато става дума за регламентирана професия, обучение със специална структура, включено в Приложение II, равностойно на нивото на обучението, предвидено в i), което предоставя сравнимо равнище на професионална подготовка и подготвя обучавания за изпълнение на сравними отговорности и функции. Списъкът в Приложение II подлежи на изменения по реда на процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, за да се отчете обучението, отговарящо на изискванията по предходното изречение;

г)

диплома, удостоверяваща успешно завършване на обучение след средното образование с продължителност не по-малко от три и не повече от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на същото равнище, както и професионалното обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование;

д)

диплома, удостоверяваща, че титулярът ѝ е завършил успешно курс на обучение след средно образование с минимална продължителност от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище, и, ако е необходимо, че той е завършил успешно професионалното обучение, изисквано в допълнение към курса след средно образование.

Член 12 Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Общността, което е признато от тази държава-членка за равностойно по отношение на нивото, и което дава на титуляра същите права на достъп до професия или нейното упражняване, или подготвя за упражняване на тази професия, се приравнява на удостоверение за професионална квалификация по член 11, включващо съответното ниво. Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

Член 13 Условия за признаване

1. Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемащата държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, на молителите, притежаващи удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации, изисквани от друга държава-членка, за получаване на достъп до тази професия и за нейното упражняване на нейната територия. Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

1. а)

да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

б)

да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11.

2. Достъп до професията и нейното упражняване, в съответствие с параграф 1, се разрешават на молителите, които са упражнявали професията по този параграф при пълно работно време в продължение на две години през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, при условие че те притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или документи, удостоверяващи професионални квалификации. Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните изисквания: При това, двегодишният професионален стаж по първата алинея не може да се изисква, ако удостоверението за професионална квалификация, което молителят притежава, удостоверява завършването на регламентирано образование и обучение по смисъла на член 3, параграф 1, буква д) на квалификационните нива, описани в член 11, букви б), в), г) или д). Регламентираното образование и обучение, посочено в Приложение III, се счита за такова регламентирано образование и обучение на нивото, описано в член 11, буква в). Списъкът в Приложение III подлежи на изменение по реда на член 58, параграф 2, за да се отчете регламентираното образование и обучение, което предоставя сравнима професионална подготовка и което подготвя обучаваните да изпълняват сравними отговорности и функции.

2. а)

да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

б)

да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11;

в)

да удостоверяват, че титулярът е подготвен за упражняването на съответната професия.

3. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и на параграф 2, буква б) приемащата държава-членка разрешава достъп до регламентирана професия и упражняването ѝ, когато достъпът до тази професия на нейната територия е обвързан с притежаване на професионална квалификация, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност от четири години, и когато молителят притежава професионална квалификация по член 11, буква в).

Член 14 Компенсационни мерки

1. Член 13 не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако:

1. a)

продължителността на обучението, за което той е представил удостоверение по условията на член 13, параграф 1 или 2, е най-малко с една година по-кратка от изискваната от приемащата държава-членка;

б)

обучението, което е преминал той, обхваща съществено различно съдържание от съдържанието, включено в удостоверението за професионални квалификации, изисквано от приемащата държава-членка;

в)

регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на молителя по смисъла на член 4, параграф 2 и това несъответствие се изразява в конкретно обучение, което се изисква в приемащата държава-членка и чието съдържание се различава съществено от включеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на молителя.

2. Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност. Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация. Ако, след като получи цялата необходима информация, Комисията прецени, че дерогацията по втората алинея не е обоснована или противоречи на Общностното право, в тримесечен срок тя поканва държавата-членка да се въздържи от предприемане на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок може да се пристъпи към дерогацията.

3. Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност. Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен специалист, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж). В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности.

4. За целите на прилагането на параграф 1, букви б) и в), съществено различно съдържание е съдържание, познаването на което е необходимо за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени несъответствия, що се отнася до продължителността или съдържанието, от обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5. Разпоредбата на параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалността. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от молителя покриване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, придобити от молителя в процеса на професионалния му стаж в държава-членка или в трета страна, са от такъв характер, че да компенсират, изцяло или отчасти, съществените несъответствия, посочени в параграф 4.

Член 15 Отказ от компенсационни мерки на основата на общи платформи

1. За целите на прилагането на този член под общи платформи се разбира набор от критерии за професионални квалификации, годни да компенсират установените съществени несъответствия между изискванията за професионална подготовка за определена професия в отделните държави-членки. Тези съществени несъответствия се установяват посредством съпоставяне на продължителността и съдържанието на обучението в не по-малко от две трети от държавите-членки, включително във всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Несъответствията в съдържанието на обучението могат да се дължат на съществени несъответствия в обхвата на професионалните дейности.

2. Общи платформи по смисъла на параграф 1 могат да представят пред Комисията държави-членки или професионални сдружения или организации, които са представителни на национално и европейско равнище. Ако Комисията, след консултации с държавите-членки, е на становище, че представеният проект за обща платформа улеснява взаимното признаване на професионалните квалификации, тя може да представи проект за мерки, които да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

3. Когато професионалните квалификации на молителя отговарят на критериите, предвидени в приетата мярка в съответствие с параграф 2, приемащата държава-членка се отказва от прилагане на компенсационни мерки по член 14.

4. Разпоредбите на параграфи 1—3 не засягат компетентността на държавите-членки да определят професионалните квалификации, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение.

5. Ако държава-членка е на мнение, че критериите, предвидени в мярка, приета в съответствие с параграф 2, вече не предлагат достатъчни гаранции по отношение на професионалните квалификации, тя уведомява за това Комисията, която от своя страна представя, ако е необходимо, проект за мярка в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

6. Комисията представя до 20 октомври 2010 г. пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за прилагането на този член и, при необходимост, подходящи предложения за изменения на неговите разпоредби.

ГЛАВА II Признаване на професионален стаж

Член 16 Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Член 17 Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

1. a)

в течение на шест последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от пет години; или

д)

в течение на пет последователни години в качеството на висш ръководител, от които не по-малко от три години трябва да включват технически задължения и отговорност за управлението на поне едно подразделение на фирмата, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2. В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

3. Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855, заведения за фризьорство, по номенклатурата на ISIC.

Член 18 Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

1. a)

в течение на пет последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на минимум пет години; или

д)

в течение на пет последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

е)

в течение на шест последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2. В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 19 Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

1. Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

1. a)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на две последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на две последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от три години; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2. В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 20 Изменения в списъците на дейностите, поместени в Приложение IV

Изменения в списъците на дейностите в Приложение IV, във връзка с които се признава професионален стаж в съответствие с член 16, могат да се внасят в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел актуализиране или разясняване на номенклатурата, при условие че това не е свързано с никакви изменения на дейностите, свързани с отделните категории.

ГЛАВА III Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация

Раздел 1 Общи разпоредби

Член 21 Принцип на автоматично признаване

1. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, фармацевт и архитект, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V. Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

2. Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28. Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

3. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация акушерка, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

4. Държавите-членки не са задължени да дадат действие на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V, за откриване на нови аптеки. С оглед целите на този параграф, аптеки, функциониращи от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки.

5. Удостоверенията за професионална квалификация архитект, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

6. Всяка държава-членка предоставя достъп до професиите лекар, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт и право за тяхното упражняване само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверяващи, че заинтересованото лице е придобило, през периода на своето обучение, според случая, знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3. Обхватът на знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, подлежат на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

7. Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации в сферата на приложение на тази глава. Освен това, за удостоверенията за професионални квалификации в сферата на приложение, засегната в раздел 8, това уведомление се изпраща и до останалите държави-членки. Комисията публикува подходящо съобщение в Официален вестник на Европейския съюз, в което назовава приетите от държавите-членки наименования на удостоверения за професионални квалификации, и, при необходимост, органа, който издава удостоверенията за професионални квалификации, свидетелството, което придружава удостоверението, и съответното професионално звание, посочено в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Член 22 Общи разпоредби относно обучението

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

a)

държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи; тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение;

б)

в съответствие с националните процедури във всяка държава-членка, продължаващото образование и обучение следва да гарантира, че лицата, завършили обучението си, са в състояние да следват развитието в съответната професионална област с цел да се осигури безопасно и ефективно предоставяне на услуги.

Член 23 Придобити права

1. Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2. Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди: Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

2. a)

3 октомври 1990 г. за лекари с базово образование, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина с базово образование, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки и фармацевти, и

б)

3 април 1992 г. за лекари-специалисти.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, фармацевт и архитект, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка, фармацевт и архитект, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало: когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4. a)

за Естония — преди 20 август 1991 г.,

б)

за Латвия — преди 21 август 1991 г.,

в)

за Литва — преди 11 март 1990 г.,

5. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка, фармацевт и архитект, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившата Югославия, или чието обучение е започнало, за Словения, преди 25 юни 1991 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности. Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

6. Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите: лекар, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи. Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

Раздел 2 Лекари

Член 24 Базово обучение по медицина

1. За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

2. Общата продължителност на базовото обучение по медицина включва най-малко шест години или 5500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под контрола на университет. За лица, които са започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по предходната алинея може да включва шест месеца редовно практическо обучение, проведено на университетско равнище под контрола на компетентни органи.

3. Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

3. a)

достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б)

достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

в)

достатъчни познания по клиничните дисциплини и практика, които му позволяват да си състави цялостен поглед върху психическите и физическите заболявания, върху медицината от гледна точка на профилактиката, диагностиката и лечението и върху възпроизводството при човека;

г)

достатъчен клиничен опит при работа в болници под подходящ надзор.

Член 25 Специализирано обучение по медицина

1. За достъп до специализирано обучение по медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение като част от програма за обучение по член 24, в рамките на която обучаваният е придобил необходимите знания по базова медицина.

2. Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

3. Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

4. За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

5. Минималните периоди на обучение по точка 5.1.3 от Приложение V подлежат на изменение в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел да се адаптират към научния и техническия напредък.

Член 26 Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация лекар-специалист, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V. Решение за включване в точка 5.1.3 от Приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки, може да се вземе в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел актуализиране на настоящата директива в светлината на измененията в националните законодателства.

Член 27 Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

1. Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2. Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация лекар-специалист, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

3. Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация лекар-специалист, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност. Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Член 28 Специализирано обучение по обща медицина

1. За достъп до специализирано обучение по обща медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение в рамките на програма за обучение по член 24.

2. Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение. Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г. Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

3. Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост. Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ. Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина. Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

4. Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

5. Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член. Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член. Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Член 29 Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V. Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Член 30 Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

1. Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23. Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

2. Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване.

Раздел 3 Медицински сестри с общ профил

Член 31 Обучение на медицински сестри с общ профил

1. За достъп до обучение за медицински сестри с общ профил се изисква завършване на общо образование с продължителност 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно издържан изпит, на еквивалентно ниво, за прием в училище за медицински сестри.

2. Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V. Съдържанието, посочено в точка 5.2.1от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането им към техническия и научния напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3. Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална продължителност от три години или 4600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение представлява минимум една трета, а продължителността на клиничното обучение представлява минимум една втора от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освобождават от това изискване лица, които са получили част от обучението си чрез курсове, които са поне на равностойно ниво. Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

4. Теоретичното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри получават професионалните знания, разбиране и умения, необходими за организиране, предоставяне и оценяване на цялостни здравни грижи. Обучението се провежда от преподаватели по медицински грижи и от други компетентни лица, в училища за медицински сестри и други учебни заведения от обучаващата институция.

5. Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри научават, като членове на екип и в пряк контакт със здраво или болно лице и/или общност, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи, въз основа на знанията и уменията, които са усвоили. Лицето, обучаващо се за медицинска сестра, трябва да се научи не само да работи в екип, но и да ръководи екип и да организира цялостни медицински грижи, включително да провежда здравно обучение за отделни лица и малки групи, в рамките на здравното заведение или на общността. Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица. Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6. В резултат на обучението за медицински сестри с общ профил заинтересованото лице следва да придобие следните знания и умения:

6. a)

достатъчни познания върху науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и на отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

б)

достатъчни познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

в)

достатъчен клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, трябва да е придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, където броят на квалифицираните здравни работници и наличното оборудване са достатъчни за полагане на здравни грижи за пациенти;

г)

способност за участие в практическото обучение на здравните работници и опит от работа с такива работници;

д)

опит от работа с представители на други професии в здравния сектор.

Член 32 Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Член 33 Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1. В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

2. По отношение на професионалната квалификация медицинска сестра с общ профил съгласно полското законодателство се прилагат само следните разпоредби относно придобитите права. В случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с общ профил са издадени в Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с общ профил за достатъчно доказателство, ако са придружени със свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на медицинска сестра с общ профил в Полша за период, предвиден по-долу: Посочените дейности трябва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

2. a)

удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с образователно-квалификационна степен бакалавър (dyplom licencjata pielęgniarstwa) — за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството,

б)

удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom pielęgniarki albo pielęgniarki dyplomowanej) — за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

3. Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра, издадени от Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 31, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен бакалавър, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите медицинска сестра и акушерка и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите медицинска сестра и акушерка (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, изброени за Полша в точка 5.2.2 от Приложение V.

Раздел 4 Лекари по дентална медицина

Член 34 Базово обучение по дентална медицина

1. За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

2. Базовото обучение по дентална медицина включва курс по теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.3.1 от Приложение V, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет. Съдържанието, предвидено в точка 5.3.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2 с цел да се адаптира към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3. Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения: В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

3. a)

достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б)

достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние при хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;

в)

достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;

г)

достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и профилактична, диагностична и терапевтична дентална медицина;

д)

достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор.

Член 35 Специализирано обучение по дентална медицина

1. За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква успешно завършване на петгодишен курс на теоретично и практическо обучение в цикъла на обучението по член 34 или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

2. Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение. Минималната продължителност на обучението, посочена във втората алинея, подлежи на изменение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

3. За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 36 Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

1. За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

2. Професията лекар по дентална медицина се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

3. Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 37 Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

1. Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация лекар, издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република и Словакия, на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка. От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия: Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a). По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

1. a)

че заинтересованите лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност в тази държава-членка дейностите, посочени в член 36, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б)

че тези лица са получили право да упражняват посочените дейности при същите условия, както титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за тази държава-членка в точка 5.3.2 от Приложение V.

2. Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация лекар, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи. От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия: Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a). Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

2. a)

че заинтересованите лица са положили успешно съответния изпит за правоспособност, проведен от компетентните италиански органи с цел да установят, дали тези лица притежават знания и умения, сравними с тези на лицата, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V;

б)

че тези лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36 в Италия в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

в)

че тези лица имат право да упражняват или упражняват действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36, при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V.

Раздел 5 Ветеринарни лекари

Член 38 Обучение по ветеринарна медицина

1. Обучението по ветеринарна медицина включва редовно теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет, което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.4.1 от Приложение V. Съдържанието, предвидено в точка 5.4.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2. За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

3. Обучението по ветеринарна медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

3. a)

достатъчни познания върху науките, на които се основават дейностите на ветеринарните лекари;

б)

достатъчни познания върху структурата и функциите на здравите животни, тяхното стопанско отглеждане, възпроизводство и хигиена, като цяло, както и върху храненето им, включително технологиите, свързани с производството и съхранението на храни, отговарящи на техните нужди;

в)

достатъчни познания върху поведението и защитата на животните;

г)

достатъчни познания за причините, характера, развитието, ефектите, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, разглеждани поотделно или в групи, включително специални познания върху заболяванията, които могат да се предадат на хората;

д)

достатъчни познания по превантивна медицина;

е)

достатъчни познания за хигиената и технологията на добиването, производството и разпространението на животински храни или храни от животински произход, предназначени за човешка консумация;

ж)

достатъчни познания за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, уреждащи изброените материи;

з)

достатъчен клиничен и друг практически опит, придобит под подходящ контрол.

Член 39 Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация ветеринарен лекар са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация ветеринарен лекар, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Раздел 6 Акушерки

Член 40 Обучение на акушерки

1. Обучението на акушерки включва като минимум: Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение. Съдържанието, посочено в точка 5.5.1 от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането му към техническия и научния напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

1. a)

специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или

б)

специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил.

2. За достъп до обучение за акушерка се изисква да е налице едно от следните условия:

2. a)

завършване най-малко на първите десет години на общото училищно образование за курс I, или

б)

притежаване на удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с общ профил, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, за курс II.

3. Обучението за акушерки гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

3. a)

достатъчно познаване на науките, на които се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията;

б)

достатъчно познаване на професионалната етика на разглежданата професия и на нормативните актове, които я регламентират;

в)

задълбочени познания върху биологичните функции, анатомията и физиологията в сферата на акушерството и на новороденото, както и познания върху отношението между здравното състояние и физическата и социална среда на човешкия индивид, и неговото поведение

г)

достатъчен клиничен опит, придобит в акредитирани здравни заведения под контрола на специалисти с квалификация по акушерство;

д)

достатъчно разбиране на обучението от здравни работници и опит от работата с такива работници.

Член 41 Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация акушерка

1. Удостоверенията за професионална квалификация акушерка, посочени в точка 5.5.2 от Приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

1. a)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от три години:

i)

изисква се притежаване на диплома, свидетелство или друго удостоверение за квалификация, даващо право на прием в университети или висши учебни заведения, или удостоверяващи еквивалентно ниво на познания; или

ii)

да е последвано от двегодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2;

б)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от две години или 3600 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с общ профил, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V;

в)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от осемнадесет месеца или 3000 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация медицинска сестра с общ профил, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и последвано от едногодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2.

2. Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация акушерка, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42 Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1. Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

2. Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

2. a)

предоставяне на подходяща информация и съвети по въпросите на семейното планиране;

б)

установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност;

в)

назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранната диагностика на всяка рискова бременност;

г)

изготвяне на програма за подготовка на бъдещите родители за тяхната роля, осигуряване на цялостна подготовка за раждането и съвети по въпросите на хигиената и храненето;

д)

подпомагане на родилката по време на раждането и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства;

е)

извършване на нормално израждане, когато се касае за главично предлежание, включително и на епизиотомия при необходимост, а при спешен случай провеждане на раждане със седалищно предлежание;

ж)

откриване при майката или детето на признаци за аномалии, които изискват лекарска намеса и оказване помощ на лекаря в случай на интервенция; предприемане на налагащи се спешни мерки в отсъствие на лекаря, по-специално мануално изваждане на плацентата, последвана евентуално от мануален маточен преглед;

з)

преглед на новороденото и полагане на грижи за него; предприемане на всякакви инициативи, които се налагат в случай на необходимост и извършване, при нужда, на незабавна реанимация;

и)

полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на следродилния период и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

й)

провеждане на назначено от лекар лечение;

к)

изготвяне на необходимите писмени доклади.

Член 43 Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1. Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация акушерка отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

2. Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация акушерка удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

3. По отношение на удостоверенията за професионална квалификация акушерка, издадени в Полша, се прилагат само следните разпоредби за придобити права. По отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация акушерка са издадени от Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация акушерка, ако са придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на акушерки за следните периоди:

3. a)

удостоверения за професионална квалификация акушерка с образователно-квалификационна степен бакалавър (dyplom licencjata położnictwa): за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б)

удостоверения за професионална квалификация акушерка, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom położnej): за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4. Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация акушерка, издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен бакалавър, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите медицинска сестра и акушерка и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите медицинска сестра и акушерка (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, изброени за Полша, в точка 5.5.2 от Приложение V.

Раздел 7 Фармацевт

Член 44 Обучение по фармация

1. За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

2. Удостоверенията за професионална квалификация фармацевт удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум: Този цикъл на обучение включва като минимум програмата, описана в точка 5.6.1 от Приложение V. Съдържанието, предвидено в точка 5.6.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2. a)

редовно теоретично и практическо обучение с продължителност четири години, проведено в университет или в друго висше учебно заведение с признат еквивалентен статут или под контрола на университет;

б)

шестмесечен стаж в аптека с общ достъп или в болнично заведение под контрола на фармацевтичния отдел на това болнично заведение.

3. Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

3. a)

достатъчни познания за лекарствата и веществата, използвани за производството на лекарства;

б)

достатъчни познания за фармацевтичните технологии и за физичния, химичния, биологичния и микробиологичния контрол на лекарствата;

в)

достатъчни познания за метаболизма и въздействието на лекарствата и действието на токсичните вещества, както и за употребата на лекарствата;

г)

достатъчни познания за оценяване на научната информация за лекарствата и способност за предоставяне на подходяща информация въз основа на тези познания;

д)

достатъчно познаване на законовите и другите изисквания, свързани с фармацевтичната практика.

Член 45 Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

1. За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

2. Държавите-членки гарантират, че титулярите на професионални квалификации по фармация, издадени от университет или от учебно заведение с равностойно равнище, които отговарят на изискванията по член 44, могат да получат достъп до, и да упражняват като минимум следните дейности, като при необходимост се съблюдава изискването за допълнителен професионален стаж:

2. a)

изготвяне на лекарства във фармацевтична форма;

б)

производство и контрол на лекарствата;

в)

контрол на лекарствата в лаборатория за контрол над лекарствата;

г)

складиране, съхранение и разпространение на лекарствата в търговската мрежа;

д)

приготвяне, контрол, съхранение и доставка на лекарствата в аптеките с общ достъп;

е)

приготвяне, контрол, съхранение и доставка на лекарствата в болничните заведения;

ж)

предоставяне на информация и консултации относно лекарствата.

3. Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

4. Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

5. Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация фармацевт, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс.

Раздел 8 Архитект

Член 46 Обучение на архитекти

1. Общата продължителност на обучението трябва да включва най-малко четири години редовно обучение в университет или в сродно учебно заведение, или най-малко шест години обучение в университет или в сродно учебно заведение, от които най-малко три години редовно обучение. Обучението трябва да приключи с полагането на изпит на университетско равнище. Обучението, което се осъществява чрез обучение на университетско равнище, в което основен елемент е архитектурата, трябва да поддържа равновесие между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването на следните знания и умения:

1. a)

способност да се създават концепции на архитектурни проекти, които отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;

б)

достатъчни познания по история и теория на архитектурата, както и на свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки;

в)

познаване на изобразителното изкуство като фактор, който е в състояние да влияе върху качеството на архитектурната концепция;

г)

достатъчни познания по градско строителство, планиране и техники, използвани в процеса на планиране;

д)

разбиране на връзката между човека и архитектурните творения, от една страна, и архитектурните творения и заобикалящата ги среда, от друга страна, както и разбиране на необходимостта архитектурните творби и пространствата между тях да се изграждат в зависимост от потребностите на човека и човешкия фактор;

е)

разбиране на професията на архитекта и неговата роля в обществото, по-специално чрез създаването на проекти, като се отчитат социалните фактори;

ж)

познаване методите на изследване и подготовка на строителен проект;

з)

познаване проблемите на структурната концепция, конструкцията и гражданското строителство, свързани с концепцията на сградите;

и)

достатъчни познания за физическите и технологическите проблеми, както и на функцията на сградите с оглед да се изградят всички елементи за вътрешен комфорт и климатична защита;

й)

технически умения за проектиране на сгради, удовлетворяващи изискванията на потребителите при спазване на ограниченията, наложени от бюджета и от правната уредба в областта на строителството;

к)

достатъчно познаване на отраслите, организациите, правната уредба и процедурите, които възникват по време на конкретизирането на строителните проекти и включването на плановете в планирането.

2. Обхватът на знанията и уменията, изброени в параграф 1, подлежи на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък. Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

Член 47 Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

1. Чрез дерогация от член 46, следното се признава също за удовлетворяващо изискването на член 21: обучението, предоставяно към 5 август 1985 г. от Fachhochschulen във Федерална република Германия в продължение на три години, което отговаря на изискванията по член 46 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание архитект, доколкото след обучението е положен професионален стаж от четири години във Федерална република Германия, което се доказва с удостоверение, издадено от професионалното сдружение, в което е вписан архитектът, желаещ да се ползва от правата по настоящата директива. Професионалното сдружение трябва предварително да установи, че създаденото от съответния архитект в областта на архитектурата представлява убедително практическо приложение на съвкупността от познанията, посочени в член 46, параграф 1. Това удостоверение се издава в съответствие със същата процедура, която се прилага за вписване в списъка на професионалното сдружение.

2. Чрез дерогация от член 46 се признава за удовлетворяващо изискването на член 21 и следното: обучение като част от схеми за социален напредък или задочно университетско обучение, което отговаря на определените в член 46 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от лице, което от седем или повече години работи в областта на архитектурата под контрола на архитект или на архитектурно бюро. Този изпит трябва да е на университетско равнище и да е равностоен на посочения в член 46, параграф 1, първа алинея изпит, полаган след завършване на образованието.

Член 48 Упражняване на професионалните дейности на архитект

1. За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание архитект.

2. Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание архитект гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Член 49 Придобити права, които се отнасят само до архитектите

1. Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация архитект, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация архитект, които издава тя. При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

2. Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати: Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание архитект, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2. a)

1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция;

б)

1 май 2004 г. за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия;

в)

5 август 1987 г. за останалите държави-членки.

ГЛАВА IV Общи разпоредби относно установяването

Член 50 Документи и формални изисквания

1. Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII. Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени. Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

2. При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

3. При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

3. a)

дали курсът на обучение, проведен в това учебното заведение, е формално сертифициран от учебното заведение, базирано в държавата-членка по произход на удостоверението;

б)

дали издаденото удостоверение за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако курсът на обучение е проведен изцяло на територията на държавата-членка по произход на удостоверението; и

в)

дали удостоверението за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на държавата-членка по произход на удостоверението.

4. Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Член 51 Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1. Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2. Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

3. Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

Член 52 Ползване на професионални звания

1. Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

2. Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение. Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

ДЯЛ IV ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Член 53 Езикови познания

Лицата, ползващи се от признаване на професионални квалификации, следва да притежават познания по езиците, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

Член 54 Ползване на академични звания

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите професионални звания, присвоени им от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, които са ги присвоили. Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Член 55 Одобряване от здравноосигурителни фондове

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация лекар и лекар по дентална медицина, придобити в други държави-членки.

ДЯЛ V АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЛАГАНЕТО

Член 56 Компетентни органи

1. Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

2. Компетентните органи на приемащата държава-членка и държавата-членка по произход си разменят информация относно предприети дисциплинарни мерки или наказателни преследвания, или други сериозни конкретни обстоятелства, които може да засегнат изпълнението на дейностите по настоящата директива, като съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на лицата при обработката на личните данни и за свободното движение на такива данни и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директивата за неприкосновеността и електронните съобщения). Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

3. Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

4. Всяка държава-членка определя координатор на дейностите на органите по параграф 1, за което уведомява другите държави-членки и Комисията. Координаторът изпълнява следните функции: За целите на изпълнението на функциите по буква б) координаторите могат да се обръщат за съдействие към контактните точки, уредени с член 57.

4. a)

способства за еднообразното прилагане на настоящата директива;

б)

събира цялата информация, свързана с прилагането на настоящата директива, например относно условията за достъп до регламентирани професии в държавите-членки.

Член 57 Контактни точки

Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., контактна точка, която изпълнява следните функции: По искане на Комисията контактните точки ѝ предоставят информация относно резултатите по запитвания, които разглеждат в съответствие с разпоредбата по буква б), в срок от два месеца от получаването им.

a)

предоставя на гражданите контактните точки в останалите държави-членки необходимата им информация във връзка с признаването на професионални квалификации, предвидено в настоящата директива, например информация относно националните разпоредби, регламентиращи професиите и упражняването им, включително социалното законодателство и, при необходимост, етичните норми;

б)

съдейства на гражданите за упражняване на правата им, предвидени в настоящата директива, при необходимост в сътрудничество с останалите контактни точки и компетентните органи на приемащата държава-членка.

Член 58 Комисия по признаване на професионални квалификации

1. Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации, наричан по-нататък комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2. При позоваване на този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, при съблюдаване на разпоредбите на член 8 от това решение. Срокът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО е определен на два месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 59 Консултации

Комисията провежда консултации с експерти от заинтересованите професионални групи по подходящ начин, по-специално в контекста на работата на комитета по член 58, и представя на този комитет мотивиран доклад за консултациите.

ДЯЛ VI ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60 Доклади

1. Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива.

2. Считано от 20 октомври 2007 г. Комисията съставя на всеки пет години доклад относно прилагането на настоящата директива.

Член 61 Клауза за дерогация

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка. При необходимост Комисията взема решение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, да допусне заинтересованата държава-членка да извърши дерогация от въпросните разпоредби за ограничен период от време.

Член 62 Отмяна

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Член 63 Въвеждане

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Член 64 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 65 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 7 септември 2005 година. За Европейския парламент Председател J. Borell Fontelles За Съвета Председател C. Clarke

ANNEX

ПРИЛОЖЕНИЕ I Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2

ИРЛАНДИЯ

1. The Institute of Chartered Accountants in Ireland Единствено за проверка на сметки.

2. The Institute of Certified Public Accountants in Ireland

3. The Association of Certified Accountants

4. Institution of Engineers of Ireland

5. Irish Planning Institute

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

1. Institute of Chartered Accountants in England and Wales

2. Institute of Chartered Accountants of Scotland

3. Institute of Chartered Accountants in Ireland

4. Chartered Association of Certified Accountants

5. Chartered Institute of Loss Adjusters

6. Chartered Institute of Management Accountants

7. Institute of Chartered Secretaries and Administrators

8. Chartered Insurance Institute

9. Institute of Actuaries

10. Faculty of Actuaries

11. Chartered Institute of Bankers

12. Institute of Bankers in Scotland

13. Royal Institution of Chartered Surveyors

14. Royal Town Planning Institute

15. Chartered Society of Physiotherapy

16. Royal Society of Chemistry

17. British Psychological Society

18. Library Association

19. Institute of Chartered Foresters

20. Chartered Institute of Building

21. Engineering Council

22. Institute of Energy

23. Institution of Structural Engineers

24. Institution of Civil Engineers

25. Institution of Mining Engineers

26. Institution of Mining and Metallurgy

27. Institution of Electrical Engineers

28. Institution of Gas Engineers

29. Institution of Mechanical Engineers

30. Institution of Chemical Engineers

31. Institution of Production Engineers

32. Institution of Marine Engineers

33. Royal Institution of Naval Architects

34. Royal Aeronautical Society

35. Institute of Metals

36. Chartered Institution of Building Services Engineers

37. Institute of Measurement and Control

38. British Computer Society

ПРИЛОЖЕНИЕ II Списък на курсове за обучение със специална структура, упоменати в член 11, буква в), ii).

1. Курсове за обучение за спомагателни здравни дейности и грижи за деца Обучение за следното: в Германия: в Чешката република: за което се изисква образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит maturitní zkouška; за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит maturitní zkouška; в Италия: в Кипър: за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж; за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж; в Латвия: за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността; за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността; за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността; за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност три години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността; в Люксембург: в Нидерландия: за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност от тринадесет години, включващо: в Австрия: за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с минимална продължителност три години, включващо обучение, една част от което е получено на работното място, а друга е проведена в институция за професионално обучение, както и период на професионален стаж и обучение, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци; за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност две години, период на професионален стаж и обучение с продължителност две години и курс на обучение с продължителност една година, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци; за което се изисква образование и обучение с обща продължителност тринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, проведено в специализирано училище, в края на което се полага изпит; в Словакия: за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет и половина години, което включва основно образование с продължителност осем години, образование в средно специализирано училище с продължителност четири години и курс по танцова педагогика с продължителност пет семестъра; за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет години, което включва основно образование с продължителност осем/девет години, образование в средно педагогическо училище или друго средно училище с продължителност четири години и допълнително задочно обучение по педагогика с продължителност две години.

педиатрична медицинска сестра (Kinderkrankenschwester/Kinderkrankenpfleger),

физиотерапевт (Krankengymnast(in)/Physiotherapeut(in)),

професионален терапевт/специалист по трудова терапия (Beschäftigungs- und Arbeitstherapeut/Ergotherapeut),

логопед (Logopäde/Logopädin),

специалист по ортоптика (Orthoptist(in),

акредитиран от държавата работник, полагащ грижи за деца (Staatlich anerkannte(r) Erzieher(in),

акредитиран от държавата оздравителен учител (Staatlich anerkannte(r) Heilpädagoge(in),

техник в медицинска лаборатория (medizinisch-technische(r) Laboratoriums- Assistent(in),

техник, медицинска рентгенология (medizinisch-technische(r) Radiologie-Assistent(in),

медицински техник по функционална диагностика (medizinisch-technische(r) Assistent(in) für Funktionsdiagnostik),

ветеринарен техник (veterinärmedizinisch-technische(r) Assistent(in),

диетолог (Diätassistent(in),

фармацевтичен техник (Pharmazieingenieur), обучение, проведено до 31 март 1994 г. в бившата Германска демократична република или на територията на новите провинции,

медицинска сестра, психиатрия (Psychiatrische(r) Krankenschwester/Krankenpfleger),

речев терапевт (логопед) (Sprachtherapeut(in);

асистент здравни грижи (zdravotnický asistent),

асистент по хранене (nutriční asistent),

зъботехник (odontotecnico),

оптик (ottico);

зъботехник (οδοντοτεχνίτης),

оптик (τεχνικός οπτικός),

медицинска сестра в зъболекарски кабинет (zobārstniecības māsa),

асистент в биометрична лаборатория (biomedicīnas laborants),

зъботехник (zobu tehniķis),

асистент на физиотерапевт (fizioterapeita asistents),

техник, медицинска рентгенология (assistant(e) technique médical(e) en radiologie),

техник в медицинска лаборатория (assistant(e) technique médical(e) de laboratoire),

медицинска сестра, психиатрия (infirmier/ière psychiatrique),

медицински техник — хирургия (assistant(e) technique médical(e) en chirurgie),

педиатрична медицинска сестра (infirmier/ière puériculteur/trice),

медицинска сестра — анестезиология (infirmier/ière anesthésiste),

квалифициран масажист/масажистка (masseur/euse diplômé(e),

възпитател (éducateur/trice);

ветеринарен асистент (dierenartsassistent),

1. i)

професионално обучение с минимална продължителност три години, получено в специализирано училище, завършено с полагане на изпит, в някои случаи допълнено със специализация с продължителност една или две години, завършена с полагане на изпит, или

ii)

професионално обучение с минимална продължителност две и половина години, получено в специализирано училище, завършено с полагане на изпит и допълнено с професионален опит с минимална продължителност шест месеца или професионална учебна практика с минимална продължителност от шест месеца в акредитирано заведение, или

iii)

професионално обучение с минимална продължителност две години, получено в професионален училище, завършено с полагане на изпит и допълнено с трудов опит с минимална продължителност една година или професионална учебна практика с минимална продължителност от една година в акредитирано заведение, или

iv)

за ветеринарните асистенти (dierenartsassistent) — професионално обучение с продължителност три години, получено в специализирано училище (MBO-scheme) или професионално обучение с продължителност три години в рамките на двойната система за чиракуване (LLW), като и в двата случая за завършване на обучението се изисква полагане на изпит;

специално базово обучение за медицински сестри, специализиращи грижи за деца и млади хора (spezielle Grundausbildung in der Kinder- und Jugendlichenpflege),

специално базово обучение за медицински сестри в психиатрични заведения (spezielle Grundausbildung in der psychiatrischen Gesundheits- und Krankenpflege),

оптик контактни лещи (Kontaktlinsenoptiker),

педикюрист (Fußpfleger),

техник слухови апарати (Hörgeräteakustiker),

аптекар (Drogist),

масажист (Masseur),

работник в детска градина (Kindergärtner/in),

работник, полагащ грижи за деца (Erzieher),

учител по танци в основни училища по изкуствата (učiteľ v tanečnom odbore na základných umeleckých školách),

педагог в специални образователни институции и в центрове за социални услуги (vychovávatel′v špeciálnych výchovných zariadeniach a v zariadeniach sociálnych služieb),

2. Сектор майстори занаятчии (Mester/Meister/Maître), за професиите в който се изисква образование и обучение за придобиване на умения, които не са обхванати в дял III, глава II от настоящата директива. Обучение за следното: в Дания: този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието Mester; този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието Mester; този курс на обучение е с обща продължителност тринадесет и половина години, което включва професионално обучение с продължителност четири и половина години, разделено на теоретично обучение с продължителност две години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието Mester; в Германия: в Люксембург: тези курсове са с обща продължителност от четиринадесет години, което включва обучение с минимална продължителност пет години, последвано от обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, в края на което се полага изпит за получаване на право на упражняване на квалифицирани дейности, самостоятелно или като наето лице със съпоставимо равнище на отговорност; в Австрия: за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж и обучение с минимална продължителност две години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на упражняване на професията, осъществяване обучение на чираци и ползване на званието Meister; обучение на майстори занаятчии в областта на селското и горското стопанство: за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност петнадесет години, включително обучение с минимална продължителност шест години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж с минимална продължителност три години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на осъществяване обучение на чираци и ползване на званието Meister; в Полша: за което се изисква обучение с продължителност: в Словакия: за което се изисква образование с обща минимална продължителност дванадесет години, включващо основно образование с продължителност осем години, професионално образование с продължителност четири години (завършено средно професионално образование и/или чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет или в технически университет, или завършено средно образование и чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет, или, към 1 септември 2005 г. завършено специализирано образование по специална педагогика, проведено в методологичните центрове за магистри по професионално образование към специалните училища, без допълнителен педагогически курс.

оптик (optometrist),

ортопедичен техник (ortopædimekaniker),

майстор на ортопедични обувки (ortopædiskomager),

оптик (Augenoptiker),

зъботехник (Zahntechniker),

майстор на хирургични бандажи (Bandagist),

монтажник на слухови апарати (Hörgeräte-Akustiker),

ортопедичен техник (Orthopädiemechaniker),

майстор на ортопедични обувки (Orthopädieschuhmacher);

оптик (opticien),

зъботехник (mécanicien dentaire),

монтажник на слухови апарати (audioprothésiste),

ортопедичен техник/майстор на хирургични бандажи (mécanicien orthopédiste/bandagiste),

майстор на ортопедични обувки (orthopédiste-cordonnier),

майстор на хирургични бандажи (Bandagist),

майстор на корсети (Miederwarenerzeuger),

оптик (Optiker),

майстор на ортопедични обувки (Orthopädieschuhmacher),

ортопедичен техник (Orthopädietechniker),

зъботехник (Zahntechniker),

градинар (Gärtner),

майстор по земеделие (Meister in der Landwirtschaft),

майстор по икономика на селските домакинства (Meister in der ländlichen Hauswirtschaft),

майстор-градинар (Meister im Gartenbau),

майстор по зеленчукопроизводство (Meister im Feldgemüsebau),

майстор по овощарство и преработване на плодове (Meister im Obstbau und in der Obstverwertung),

майстор по лозарство и винопроизводство (Meister im Weinbau und in der Kellerwirtschaft),

майстор по млекопроизводство (Meister in der Molkerei- und Käsereiwirtschaft),

майстор по коневъдство (Meister in der Pferdewirtschaft),

майстор по рибовъдство (Meister in der Fischereiwirtschaft),

майстор по птицевъдство (Meister in der Geflügelwirtschaft),

майстор по пчеларство (Meister in der Bienenwirtschaft),

майстор по лесовъдство (Meister in der Forstwirtschaft),

майстор по разсаждане на гори и управление на горите (Meister in der Forstgarten- und Forstpflegewirtschaft),

майстор по складово стопанство в земеделието (Meister in der landwirtschaftlichen Lagerhaltung),

преподавател по практическо професионално обучение (Nauczyciel praktycznej nauki zawodu),

2. i)

основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години или равностойно средно образование в подходяща област, последвано от педагогически курс с обща минимална продължителност 150 часа, курс по безопасност и хигиена на труда и двегодишен професионален опит по професията, която лицето ще преподава; или

ii)

основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години с диплома за завършване на техническо педагогическо училище след средното образование; или

iii)

основно образование с продължителност осем години и базово средно професионално образование с продължителност две до три години, както и професионален опит с минимална продължителност три години, удостоверен с образователно-квалификационна степен магистър по съответната професия, след което се изисква завършване на педагогически курс с минимална продължителност 150 часа;

магистър по професионално образование (majster odbornej výchovy),

3. Сектор мореплаване

3. a)

Морски транспорт Обучение за следното: в Чешката република: в Дания: в Германия: в Италия: в Латвия: в Нидерландия: за които се изисква следното обучение: и които са признати по реда на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г.

палубен асистент (palubní asistent),

дежурен офицер на мостик (námořní poručík),

първи помощник-капитан (první palubní důstojník),

капитан (kapitán),

механик (strojní asistent),

машинен инженер (strojní důstojník),

втори механик (druhý strojní důstojník),

главен механик (první strojní důstojník),

електротехник (elektrotechnik),

главен електротехник (elektrodůstojník);

корабен капитан (skibsfører),

първи помощник-капитан (overstyrmand),

старши кормчия, палубен офицер (enestyrmand, vagthavende styrmand),

палубен офицер (vagthavende styrmand),

механик (maskinchef),

главен механик (l. maskinmester),

главен механик/дежурен механик (l. maskinmester/vagthavende maskinmester);

капитан, крайбрежно плаване с големи кораби (Kapitän AM),

капитан, крайбрежно плаване (Kapitän AK),

палубен офицер, крайбрежно плаване с големи кораби (Nautischer Schiffsoffizier AMW),

палубен офицер, крайбрежно плаване (Nautischer Schiffsoffizier AKW),

главен механик, категория C (Schiffsbetriebstechniker CT — Leiter von Maschinenanlagen),

корабен механик, категория C (Schiffsmaschinist CMa -Leiter von Maschinenanlagen),

корабен инженер, категория C (Schiffsbetriebstechniker CTW),

корабен механик, категория C — дежурен механик (Schiffsmaschinist CMaW — Technischer Alleinoffizier);

палубен офицер (ufficiale di coperta),

инженер (ufficiale di macchina);

корабен електроинженер (kuģu elektromehāniķis),

оператор на хладилно оборудване (kuģa saldēšanas iekārtu mašīnists);

първи помощник-капитан (крайбрежно плаване) (с допълнително обучение) (stuurman kleine handelsvaart (met aanvulling),

механик крайбрежно плаване (дипломиран) (diploma motordrijver),

длъжностно лице по VTS (VTS-functionaris);

в Чешката република:

pt_33 i)

за палубен асистент (palubní asistent),

1. лица, навършили 20-годишна възраст.

2. a)

морска академия или морски колеж — факултет по корабоплаване, като и двата курса трябва да са завършени с полагане на изпит maturitní zkouška и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на кораб по време на обучението; или

б)

акредитиран морски стаж с минимална продължителност две години с даване на дежурства на поддържащо равнище на кораби и завършен акредитиран курс, отговарящ на изискванията на компетентност по раздел A-II/1 от Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, проведен от морска академия или колеж в държава-страна по Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, и успешно полагане на изпит пред изпитна комисия, призната от Комисията за морски транспорт на Чешката република;

ii)

за дежурен офицер на мостик (námořní poručík),

1. акредитиран морски стаж на длъжност палубен асистент на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона с минимална продължителност шест месеца за завършилите морски колеж или академия или една година за завършилите акредитирани курсове, което включва моряшка вахтена служба с минимална продължителност шест месеца;

2. надлежно попълнен и одобрен дневник на бордното обучение на палубни кадети;

iii)

за първи помощник-капитан (první palubní důstojník), свидетелство за правоспособност на помощник-капитан на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца в това качество;

iv)

за капитан (kapitán),

1. свидетелство за стаж като капитан на кораби с брутно водоизместване между 500 и 3000 тона,

2. свидетелство за правоспособност на помощник-капитан на кораби с брутно водоизместване повече 3000 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на тази длъжност на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на тази длъжност на кораби с брутно водоизместване повече от 3000 тона;

v)

за механик (strojní asistent),

1. лица, навършили 20-годишна възраст;

2. завършена морска академия или морски колеж — факултет по корабно инженерство и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на кораби по време на обучението;

vi)

за машинен инженер (strojní důstojník), акредитиран морски стаж на длъжност механик с минимална продължителност шест месеца след завършване на морска академия или колеж;

vii)

за втори механик (druhý strojní důstojník), акредитиран морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца на длъжност трети механик на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 750 kW или повече;

viii)

за главен механик (první strojní důstojník), подходящо свидетелство за стаж на длъжност втори механик на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 3000 kW или повече и акредитиран морски стаж на тази длъжност с минимална продължителност шест месеца;

ix)

за електротехник (elektrotechnik),

1. лица, навършили 18-годишна възраст.

2. завършена морска или друга академия, факултет по електротехника или техническо училище или колеж по електротехника, като се изисква всички тези курсове на обучение да са завършени с полагане на изпит maturitní zkouška, както и одобрен стаж с минимална продължителност дванадесет месеца в областта на електротехниката;

x)

за главен електротехник (elektrodůstojník),

1. завършена морска академия или колеж, факултет по корабна електротехника или друга академия или средно професионално училище по електротехника, като се изисква всички тези курсове на обучение да са завършени с полагане на изпит maturitní zkouška или държавен изпит;

2. акредитиран морски стаж на длъжност електротехник с минимална продължителност дванадесет месеца за завършилите академия или колеж или двадесет и четири месеца за завършилите средно училище;

в Дания, основно образование с продължителност девет години, последвано от базово обучение и/или морски стаж с продължителност между 17 и 36 месеца, допълнени от:

pt_34 i)

за палубен офицер — специализирано професионално образование с продължителност една година,

ii)

за останалите длъжности — специализирано професионално образование с продължителност три години.

в Германия, образование с обща продължителност между 14 и 18 години, което включва базово професионално обучение с продължителност три години и морски стаж с продължителност една година, последвана от специализирано професионално образование с продължителност една или две години, допълнено, при необходимост, с двегодишен стаж в корабоплаването;

в Латвия:

pt_36 i)

за корабен електроинженер (kuģu elektromehāniķis),

1. лица, навършили 18-годишна възраст;

2. за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет и половина години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години. В допълнение се изисква морски стаж с минимална продължителност шест месеца като корабен електротехник или помощник на корабния електроинженер на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 750 kW или повече. Професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

ii)

за оператор на хладилно оборудване (kuģa saldēšanas iekārtu mašīnists),

1. лица, навършили 18-годишна възраст;

2. за което се изисква образование с минимална обща продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години. В допълнение се изисква морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца като помощник на инженера по хладилното оборудване. Професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

в Италия, обучение с обща продължителност тринадесет години, от което професионално обучение с минимална продължителност пет години, при завършването на което се полага изпит, и което се допълва при необходимост с учебна практика.

в Нидерландия:

pt_38 i)

за първи помощник-капитан (крайбрежно плаване) (с допълнително обучение) (stuurman kleine handelsvaart (met aanvulling), и механик крайбрежно плаване (дипломиран) (diploma motordrijver), курс на обучение с продължителност четиринадесет години, от които минимум две години обучение в специализирано професионално учебно заведение, допълнено с учебна практика с продължителност дванадесет месеца,

ii)

за длъжностно лице по VTS (VTS-functionaris), курс на обучение с продължителност петнадесет години, включително висше професионално образование с минимална продължителност три години (HBO) или полувисше професионално образование (MBO), последвано от национални и регионални курсове за специализация, всеки от които включва теоретично обучение с минимална продължителност дванадесет седмици и завършва с полагане на изпит,

б)

Морски риболов Обучение за следното: в Германия: в Нидерландия: за които се изисква следното обучение: и признати по реда на конвенцията от Торемолинос (Международна конвенция за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.).

капитан, дълбоководен морски риболов (Kapitän BG/Fischerei),

капитан, крайбрежен риболов (Kapitän BLK/Fischerei),

палубен офицер, дълбоководни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BGW/Fischerei),

палубен офицер, крайбрежни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BK/Fischerei);

първи помощник-капитан/инженер V (stuurman werktuigkundige V),

инженер IV (риболовни кораби) (werktuigkundige IV visvaart),

първи помощник-капитан IV (риболовни кораби) (stuurman IV visvaart),

първи помощник-капитан/инженер VI (stuurman werktuigkundige VI),

в Германия, обучение с обща продължителност между 14 и 18 години, което включва курс на базово професионално обучение с продължителност три години и морски стаж с продължителност една година, последван от специализирано професионално обучение продължителност една или две години, допълнено, при необходимост, с двегодишен стаж по корабоплаване,

в Нидерландия, курс на обучение с продължителност между 13 и 15 години, минимум две години от които са проведени в специализирано професионално училище, допълнен с професионален опит с продължителност 12 месеца,

4. Технически сектор Обучение за следното: в Чешката република: за което се изисква професионално обучение с минимална обща продължителност девет години, включително средно техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит maturitní zkouška (средно техническо училище), и петгодишен професионален опит, в края на който се полага тест за професионална квалификация за упражняване на определени професионални дейности в областта на строителството (в съответствие със закон № 50/1976 Sb. (Закон за строителството) и закон № 360/1992 Sb.); за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит maturitní zkouška и държавен изпит по задвижваща сила на превозните средства; за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, получено в средно училище по механика или електроника, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška; лица, навършили 24-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години в областта на пътното движение или механиката, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška; лица, навършили 21-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška, последвано от двегодишен професионален стаж; заинтересованото лице трябва да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и чисто съдебно минало, а също така трябва да е завършило специално обучение за държавни техници с минимална продължителност 120 часа и да е положило успешно съответен изпит; за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška; освен това кандидатите трябва да са натрупали технически стаж с минимална продължителност три години и да са получили специално обучение за професията механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства с продължителност осем часа, завършено с успешно положен изпит; за което се изисква образование с минимална обща продължителност петнадесет години, включително основно образование с продължителност осем години и професионално образование с продължителност три години, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška, както и изпит, в резултат на който е издадено свидетелство за правоспособност. Това професионално образование се допълва с четиригодишен професионален стаж, в края на който се полага изпит; за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет години, когато се включва пълно средно образование по реставрация или между 10 и 12 години в сроден курс, плюс професионален стаж с продължителност пет години, когато става дума за пълно средно техническо образование, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška, или осемгодишен професионален стаж, когато остава дума средно техническо образование, завършено с полагане на заключителен изпит за чираци; за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет плюс петгодишен професионален опит след завършване на пълно средно техническо образование в курс по реставрация, след завършването на което е положен изпит maturitní zkouška; за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška, както и професионален опит с минимална продължителност пет години в сектора на управлението на отпадъците, натрупан през последните десет години; за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит maturitní zkouška, и последвано от: двегодишен професионален опит като бомбаджия (при подземни взривни) работи или с продължителност една година (при взривни работи на открито), което включва шест месеца служба като помощник-бомбаджия; курс на обучение с продължителност 100 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред компетентната областна минна служба; професионален опит с продължителност шест месеца или повече от работа по планиране и провеждане на мащабни взривни работи; технически курс с продължителност 32 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред Чешката минна служба; в Италия: в Латвия: лица, навършили 18-годишна възраст, изисква се образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години; професионалното образование завършва с полагане на изпит на работодателя; компетентният орган издава свидетелство за правоспособност с петгодишен срок на валидност; в Нидерландия: за което се изисква средно образование и професионално обучение: в Австрия: за които се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 15 години, включително основно образование с продължителност осем години и средно техническо или търговско образование с минимална продължителност пет години, при завършване на което се полага изпит за техническа или търговска правоспособност, допълнено с обучение на работното място с минимална продължителност две години, в края на което се полага изпит за придобиване на професионална правоспособност; за което се изисква образование и обучение с обща продължителност 15 години, което включва обучение с продължителност шест години, последвано от обучение в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност три години и тригодишен професионален стаж и обучение, в края на което се полага изпит; за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 18 години, което включва професионално обучение с минимална продължителност девет години, разпределено на средно техническо образование с продължителност 4 години и професионална практика и обучение с продължителност 5 години, в края на които се полага професионален изпит за придобиване на право на упражняване на професията и обучение на чираци, доколкото това обучение се отнася до правото на проектиране на сгради, изготвяне на технически изчисления и упражняване надзор върху строителството (привилегията, дадена от Мария Терезия); в Полша: за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност три години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит, за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит; за което се изисква: Продължителността в часове и общия обхват на отделните курсове в рамките на цялостното обучение за диагностик са отделно записани в Наредбата относно подробните изисквания към диагностиците от 28 ноември 2002 г. на Министерството на инфраструктурата (ОВ, 208, 2002 г., позиция 1769); за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност четири години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 45 дни, в края на който се полага квалификационен изпит, или основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност пет години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 63 дни, в края на който се полага квалификационен изпит.

правоспособен техник, правоспособен строител (autorizovaný technik, autorizovaný stavitel),

водач на релсово превозно средство (fyzická osoba řídící drážní vozidlo),

техник по контрол на железния път (drážní revizní technik),

инструктор, обучение на водачи на моторни превозни средства (učitel autoškoly),

държавен техник по контрол на техническото състояние на моторни превозни средства (kontrolní technik STK),

механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства (mechanik měření emisí),

капитан, клас I (kapitán I. třídy),

реставратор на паметници на изкуството и занаятите (restaurátor památek, které jsou díly uměleckých řemesel),

реставратор на произведения на изкуството, които не са паметници, и се съхраняват в колекциите на музеи и галерии, и на други културни ценности (restaurátor děl výtvarných umění, která nejsou památkami a jsou uložena ve sbírkách muzeí a galerií, a ostatních předmětů kulturní hodnoty),

специалист по управление на отпадъците (odpadový hospodář),

технически ръководител взривни работи (technický vedoucí odstřelů),

геодезист в строителството (geometra),

землемер (perito agrario), за което се изисква средно техническо образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включващо задължително училищно образование с продължителност осем години, последвано от средно образование с продължителност пет години, което включва професионално обучение с продължителност три години, при завършване на което се полага изпит за придобиване на техническа образователна степен бакалавър, и допълнено с: след което се полага държавен изпит;

4.

pt_13 i)

за геодезисти в строителството: учебна практика в професионално бюро с минимална продължителност две години или петгодишен професионален опит;

ii)

за землемери, завършване на учебна практика с минимална продължителност две години,

помощник-машинист, локомотивен (vilces līdzekļa vadītāja (mašīnista) palīgs),

съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder),

производител на зъбни протези (tandprotheticus),

i)

за съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder), образование с обща продължителност деветнадесет години, което включва задължително училищно образование с продължителност осем години, последвано от средно образование с продължителност осем години, което включва техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага държавен изпит; допълва се с теоретично и практическо професионално обучение с продължителност три години;

ii)

за производител на зъбни протези (tandprotheticus), редовно обучение с продължителност петнадесет години и задочно обучение с продължителност три години, включително основно образование с продължителност осем години и средно образование с продължителност четири години, завършване на професионално образование с продължителност три години, включващо теоретично и практическо обучение като зъботехник, допълнено от задочно обучение като производител на зъбни протези с продължителност три години, в края на което се полага изпит;

лесовъд (Förster),

бюро за технически консултации (Technisches Büro),

предоставяне на работна ръка под наем (Überlassung von Arbeitskräften - Arbeitsleihe),

посредник по заетостта (Arbeitsvermittlung),

инвестиционен консултант (Vermögensberater),

частен детектив (Berufsdetektiv),

охранител (Bewachungsgewerbe),

агент недвижими имоти (Immobilienmakler),

управител недвижими имоти (Immobilienverwalter),

организатор на строителство (Bauträger, Bauorganisator, Baubetreuer),

бюро за събиране на задължения (Inkassobüro/Inkassoinstitut),

консултант застраховане (Berater in Versicherungsangelegenheiten),

майстор строител/проектиране и технически изчисления (Planender Baumeister),

майстор строител на съоръжения от дърво/проектиране и технически изчисления (Planender Zimmermeister),

търговски счетоводител (Gewerblicher Buchhalter), съгласно законодателния акт Gewerbeordnung от 1994 г. (Закон за търговията, занаятите и индустрията от 1994 г.);

счетоводител на свободна практика (Selbständiger Buchhalter), съгласно законодателния акт Bundesgesetz über die Wirtschaftstreuhandberufe от 1999 г. (закон за публичните счетоводни професии от 1999 г.);

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол на базово ниво (diagnosta przeprowadzający badania techniczne w stacji kontroli pojazdów o podstawowym zakresie badań),

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в окръжен пункт за технически контрол (diagnosta przeprowadzający badania techniczne pojazdu w okręgowej stacji kontroli pojazdów),

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол (diagnosta wykonujący badania techniczne pojazdów w stacji kontroli pojazdów),

i)

основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и доказан професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, или

ii)

основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование в област, различна от моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност осем години, обхващащ общо 113 часа обучение, включително базово и специализирано обучение, с полагане на изпити след всеки етап.

диспечер в железопътния транспорт (dyżurny ruchu),

5. Курсове, акредитирани в Обединеното кралство като национални професионални квалификации или шотландски професионални квалификации Обучение за: за придобиване на квалификации, акредитирани като национални професионални квалификации или, за Шотландия, акредитирани като шотландски професионални квалификации, на нива 3 и 4 от Националната рамка за професионални квалификации на Обединеното кралство. Дефинициите за тези нива са, както следва:

регистрирана ветеринарна медицинска сестра (listed veterinary nurse),

минен електроинженер (mine electrical engineer),

минен инженер (mine mechanical engineer),

лекар по дентална медицина (dental therapist),

дентален асистент (dental hygienist),

оптик (dispensing optician),

заместник-директор в мина (mine deputy),

съдебен администратор по несъстоятелност (insolvency practitioner),

лицензиран юрист по прехвърляне на имоти (licensed conveyancer),

първи помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — без ограничения (first mate — freight/passenger ships — unrestricted),

втори помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — (second mate — freight/passenger ships — unrestricted),

трети помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — (third mate — freight/passenger ships — unrestricted),

палубен офицер, товарни/пътнически кораби — без ограничения (deck officer — freight/passenger ships — unrestricted),

дежурен офицер, товарни/пътнически кораби — без ограничения (engineer officer — freight/passenger ships — unlimited trading area),

акредитиран технически експерт по управление на отпадъците (certified technically competent person in waste management),

ниво 3: компетентност по широк кръг разнообразни дейности, изпълнявани в различен контекст, повечето от които са сложни и нерутинни. Налице и значителна степен на отговорност и самостоятелност, при което често е необходим контрол и ръководство от други лица,

ниво 4: компетентност по широк кръг сложни, технически и професионални дейности, изпълнявани в различен контекст и при значителна степен на отговорност и самостоятелност. Често се носи отговорност за работата на други лица и за разпределението на ресурсите.

В Обединеното кралство: Регламентираните обучения, водещи до квалификации, признати като National Vocational Qualifications (NVQ), или признати в Шотландия като Scottish Vocational Qualifications, които са на равнища 3 и 4 от National Framework of Vocational Qualifications в Обединеното кралство. Тези равнища се определят, както следва:

Равнище 3: способност да се упражнява широк кръг от разнообразни дейности в много различни ситуации, като повечето от дейностите са сложни и нерутинни. Съответната отговорност и самостоятелност са значителни, а упражняваните функции на това равнище често пъти включват наблюдение и ръководство на други лица.

Равнище 4: способност да се упражняват широк кръг от сложни технически или специализирани дейности в много разнообразни ситуации и със значителна степен на лична отговорност и самостоятелност. Упражняваните на това равнище функции често пъти включват отговорност за извършената от други лица работа и разпределение на средства.

В Германия Следните регламентирани обучения: Германските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

Регламентирани обучения, които са подготовка за упражняването на професиите технически асистент (technische(r) Assistent(in), търговски асистент (kaufmännische(r) Assistent(in), социални професии (soziale Berufe) и професията лицензиран от държавата инстуктор по правилно дишане, говорна култура и дикция (staatlich geprüfte(r) Atem -, Sprech- und Stimmlehrer(in), с обща продължителност минимум 13 години, които изискват успешно завършване на средно образование (mittlerer Bildungsabschluss), и които включват:

ПРИЛОЖЕНИЕ III Списък на регламентираното образование и обучение, посочено в член 13, параграф 2, трета алинея

grp_2

pt_1 i)

минимум три години професионално обучение в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и при необходимост, допълнено с една- или двегодишна специализация, която също завършва с изпит, или

ii)

минимум две и половина години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и допълнено с професионална практика с продължителност не по-малко от шест месеца или с учебна практика с продължителност не по-малко от шест месеца в лицензирано заведение; или

iii)

минимум две години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и допълнено с професионална практика с продължителност не по-малко от една година или учебна практика с продължителност не по-малко от една година в лицензирано заведение;

Регламентирани обучения по професията лицензиран от държавата (staatlich geprüfte(r) техник (Techniker(in), бизнес икономист (Betriebswirt(in), дизайнер, (Gestalter(in) и домашен асистент (Familienpfleger(in), с обща продължителност не по-малко от 16 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование или еквивалентно образование и обучение (с продължителност не по-малко от девет години) и успешно завършване на обучение в професионално училище (Berufsschule) с продължителност не по-малко от три години, което се провежда след завършване на минимум две години професионална практика, и включва редовно образование и обучение с продължителност не по-малко от две години или задочна форма на образование и обучение с еквивалентна продължителност.

Регламентирани обучения и регламентирано обучение на работното място, с обща продължителност не по-малко от 15 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование (с продължителност не по-малко от девет години) и професионално обучение (обикновено три години), което в общия случай включва минимум две години професионална практика (три години в повечето случаи) и изпит при условията на обучение на работното място, подготовката за който обикновено включва обучение, което се провежда или едновременно с професионалната практика (минимум 1000 часа), или редовно (минимум една година).

В Нидерландия: Нидерландските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

регламентирани обучения с обща продължителност не по-малко от 15 години, необходимо условие за което е успешното завършване на осем години основно образование плюс четири години, или междинно общо средно образование (MAVO), или подготвително професионално образование (VBO), или общо средно образование на по-високо равнище, което изисква завършването на тригодишен или четиригодишен курс в колеж за междинно професионално образование (MBO), което завършва с изпит.

регламентирани обучения с обща продължителност не по-малко от 16 години, необходимо условие за което е успешното завършване на осемгодишен курс основно образование плюс четири години най-малко подготвително професионално образование (VBO), или по-висока степен на общо средно образование, което изисква завършването на минимум четири години професионално обучение по система за чиракуване, която включва минимум един ден теоретично обучение в колеж всяка седмица, а през останалите дни практическо обучение в център за практическо обучение или във фирма, и завършва с изпит за средно или висше образование.

В Австрия: Австрийските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

Обучения в средните професионални училища (Berufsbildende Höhere Schulen) и средните учебни заведения по селско и горско стопанство (Höhere Land- und Forstwirtschaftliche Lehranstalten), включително и специализираните форми на обучение (einschließlich der Sonderformen), структурата и равнището на които се определя от законовите, подзаконовите и административните разпоредби. Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години и включват пет години професионално обучение, което завършва със заключителен изпит, успешното полагане на който е доказателство за правоспособност.

Обучения в учебни заведения за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschulen), майсторски класове (Meisterklassen), училища за подготовка на началник цехове (Werkmeisterschulen) или училища по строителни занаяти (Bauhandwerkerschulen), структурата и равнището на които се определя от законовите, подзаконовите и административните разпоредби. Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години, като включват девет години задължително образование, последвано от или минимум три години професионално обучение в специализирано училище, или минимум три години обучение във фирма и успоредно с това в професионално-техническо училище (Berufsschule), като и двете обучения завършват с изпит, и се допълват от успешно завършване на минимум едногодишно обучение в учебно заведение за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschule), майсторски класове (Meisterklassen), училище за подготовка на началник цехове (Werkmeisterschule) или училище по строителни занаяти (Bauhandwerkerschule). В повечето случаи общата продължителност е минимум 15 години, които включват периоди на професионална практика, които или предхождат обучението в тези заведения, или се провеждат успоредно със задочна форма на обучение (минимум 960 часа).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19

Списък I Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО

1 Директива 64/427/ЕИО (Директива за либерализация 64/429/ЕИО) Номенклатура от Спогодбата от Ница (съответстваща на главни групи от 23 до 40 от ISIC) Главна група 23 Производство на текстилни продукти 232 Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна 233 Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук 234 Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна 235 Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп 236 Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.) 237 Производство на трикотажни и плетени продукти 238 Апретура на текстилни продукти 239 Други текстилни производства Главна група 24 Производство на обувки, дрехи и постелки 241 Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки) 242 Ръчно производство и поправка на обувки 243 Производство на дрехи (с изключение на кожи) 244 Производство на дюшеци и постелки 245 Кожарско производство Главна група 25 Производство на дървени и коркови продукти, с изключение на мебели 251 Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина 252 Производство на дървени полуфабрикати 253 Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки 254 Производство на дървени контейнери 255 Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели) 259 Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки Главна група 26 260 Производство на дървен мебели Главна група 27 Производство на хартия и хартиени продукти 271 Производство на полуцелулоза, хартия и картон 272 Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза Главна група 28 280 Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености Главна група 29 Кожарска промишленост 291 Предприятия за щавене и апретура на кожи 292 Производство на кожени продукти ex главна група 30 Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти 301 Преработка на гума и азбест 302 Преработка на пластмаси 303 Производство на изкуствени влакна ex главна група 31 Химическа промишленост 311 Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали 312 Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по ISIC) 313 Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти (ex група 319 по ISIC) Главна група 32 320 Нефтопреработвателна промишленост Главна група 33 Производство на неметални минерални продукти 331 Производство на конструкционни глинени продукти 332 Производство на стъкло и стъклени продукти 333 Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти 334 Производство на цимент, варовик и хоросан 335 Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан 339 Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти Главна група 34 Производство и първична преработка на черни и цветни метали 341 Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните) 342 Производство на стоманени тръби 343 Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване 344 Производство и първична преработка на цветни метали 345 Леярни за черни и цветни метали Главна група 35 Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника) 351 Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване 352 Вторично преобразуване и повърхностна обработка 353 Метални конструкции 354 Казанджийство, производство на кухи продукти 355 Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване) 359 Спомагателни машинно-инженерни дейности Главна група 36 Производство на машини с изключение на електротехнически продукти 361 Производство на селскостопански машини и трактори 362 Производство на канцеларска техника 363 Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване 364 Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини 365 Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства 366 Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка 367 Производство на трансмисионна техника 368 Производство на машини за други специфични промишлени нужди 369 Производство на други неелектрически машини и съоръжения Главна група 37 Електротехника 371 Производство на електрически проводници и кабели 372 Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване 373 Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба 374 Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника 375 Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника 376 Производство на домакински електроуреди 377 Производство на лампи и осветителна техника 378 Производство на батерии и акумулатори 379 Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване ex главна група 38 Производство на транспортна техника 383 Производство на моторни превозни средства и части за тях 384 Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди 385 Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях 389 Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде Главна група 39 Други промишлени производства 391 Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти 392 Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки) 393 Производство на фотографска и оптична техника 394 Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници 395 Бижутерство и производство на ценни метали 396 Производство и ремонт на музикални инструменти 397 Производство на игри, играчки и спортни стоки 399 Други производства Главна група 40 Строителство 400 Строителство (неспециализирано); разрушителни работи 401 Строителство на сгради (жилищни и други) 402 Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н. 403 Монтажни работи 404 Украса и довършителни работи

2 Директива 68/366/ЕИО (Директива за либерализация 68/365/ЕИО) Номенклатура от Спогодбата от Ница Главна група 20А 200 Производства на животински и растителни мазнини и масла 20Б Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки) 201 Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо 202 Млечна промишленост 203 Консервиране на плодове и зеленчуци 204 Консервиране на риба и други морски храни 205 Мелничарска промишленост 206 Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити 207 Захарна промишленост 208 Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти 209 Производство на други хранителни продукти Главна група 21 Производство на напитки 211 Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт 212 Производство на вино и други алкохолни напитки без малц 213 Производство на бира и малц 214 Производство на безалкохолни напитки и газирана вода ex 30 Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти 304 Производство на нишестени продукти

3 Директива 82/489/ЕИО Номенклатура на ISIC ex 855 заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика)

Списък II Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО

1 Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1) Номенклатура на ISIC ex 04 Рибарство 043 Рибарство във вътрешни води ex 38 Производство на транспортна техника 381 Корабостроене и кораборемонт 382 Производство на железопътна техника 386 Самолетостроене (включително космическа техника) ex 71 Дейности, свързани с транспорта и дейности извън транспорта в следните групи: ex 711 Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони ex 712 Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт ex 713 Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита) ex 714 Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа) ex 716 Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани) 73 Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения ex 85 Лични услуги 854 Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване ex 856 Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика ex 859 Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища)

2 Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер) Номенклатура на ISIC Следните пътнически търговски дейности:

2 а)

покупко-продажба на стоки:

от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б)

дейности, обхванати от вече приети предходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

3 Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграфи 1 и 3) Групи 718 и 720 по номенклатурата наISIC Дейностите включват по-конкретно:

организиране, предлагане за покупка или продажба пряко или на консигнация на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и т.н.) при пътуване или пребиваване, независимо от причините за него (член 2, буква Б, а).

посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности:

3

pt_2

(аа) чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители;

(бб) чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя;

(вв) чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка за лед за хладилни вагони);

(гг) чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките;

(дд) чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции;

(ее) чрез осигуряване на товари и превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки: (Дейностите, изброени в член 2, буква А, а), б) и г).

оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки;

предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии и др.)

Списък III Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО

1 Директива 64/222/ЕИО (Директиви за либерализация 64/234/ЕИО и 64/224/ЕИО)

1

1. Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро, с изключение на търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и въглища (ex група 611).

2. Професионални дейности на посредник, който е оправомощен и инструктиран от едно или повече лица да води преговори или да сключва търговски сделки от името и за сметка на тези лица;

3. Професионални дейности на посредник, който, без да е постоянно инструктиран в тази връзка, свързва лица, желаещи да се договарят пряко помежду си или организира търговските им сделки и подпомага тяхното изпълнение;

4. Професионални дейности на посредник, който сключва търговски сделки от свое име и за сметка на други лица;

5. Професионални дейности на посредник, който извършва търговия на едро чрез търг за чужда сметка;

6. Професионални дейности на посредник, който обикаля от врата на врата в търсене на поръчки;

7. Предоставяне на услуги чрез професионални дейности на посредник, нает от едно или повече търговски, промишлени или занаятчийски предприятия.

2 Директива 68/364/ЕИО (Директива за либерализация 68/363/ЕИО)Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно Изключени дейности: 012 Отдаване под наем на селскостопански машини 640 Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем 713 Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне 718 Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони 839 Отдаване под наем на машини на търговски предприятия 841 Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми 842 Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване 843 Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения 853 Отдаване под наем на мебелирани стаи 854 Отдаване под наем на изпрано спално бельо 859 Отдаване под наем на дрехи

3 Директива 68/368/ЕИО (Директива за либерализация 68/367/ЕИО) Номенклатура на ISIC ex главна група 85 по ISIC: 1. Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене (група 852 по ISIC) 2. Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване (група 853 по ISIC)

4 Директива 75/368/ЕИО (член 7) Всички дейности, посочени в Приложението към Директива 75/368/ЕИО, с изключение на посочените в член 5, параграф 1 от настоящата директива (списък II, точка 1 от настоящото приложение) Номенклатура по ISIC ex 62 Банки и други финансови институции ex 620 Закупуване на патенти и лицензиране на дружества ex 71 Транспорт ex 713 Пътнически шосеен транспорт, с изключение на транспорта с моторни превозни средства ex 719 Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти ex 82 Обществени услуги 827 Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини ex 84 Развлекателни услуги 843 Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде: ex 85 Лични услуги ex 851 Домашни услуги ex 855 Козметични салони и услуги на маникюристи, с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори ex 859 Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи:

спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни срещи и т.н.), с изключение на дейността на спортни инструктори

игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.)

други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления)

дезинфекциране и борба с вредители

отдаване на дрехи под наем и складова дейност

бюра за организиране на сватби и подобни услуги

астрология, гадателство и подобни

санитарни услуги и свързани с тях дейности

погребални услуги и поддръжка на гробища

куриери и преводач-екскурзоводи

5 Директива 75/369/ЕИО (член 5) Следните пътнически търговски дейности:

5 а)

покупко-продажба на стоки:

от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б)

дейности, обхванати от вече приети преходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

6 Директива 70/523/EИО Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC)

7 Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграф 2) (Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г) Тези дейности включват по-конкретно:

наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки;

посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби;

организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти;

получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и т.н.;

предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки;

предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара;

извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства;

измерване, претегляне и еталониране на стоки.

ПРИЛОЖЕНИЕ V Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

V.1. ЛЕКАР

V.1.

5.1.1.1.1.2.2.

Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който присъжда квалификацията Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Diploma van artsDiplôme de docteur en médecine 20 декември 1976 г. Česká republika Diplom o ukončení studia ve studijním programu všeobecné lékařství (doktor medicíny, MUDr.) Lékářská fakulta univerzity v České republice 1 май 2004 г. Danmark Bevis for bestået lægevidenska belig embedseksamen Medicinsk universitetsfakultet 20 декември 1976 г. Deutschland Zuständige Behörden 20 декември 1976 г. Eesti Diplom arstiteaduse õppekava läbimise kohta Tartu Ülikool 1 май 2004 г. Ελλάς Πτυχίο Iατρικής 1 януари 1981 г. España Título de Licenciado en Medicina y Cirugía 1 януари 1986 г. France Diplôme d′Etat de docteur en médecine Universités 20 декември 1976 г. Ireland Primary qualification Competent examining body Certificate of experience 20 декември 1976 г. Italia Diploma di laurea in medicina e chirurgia Università Diploma di abilitazione all′esercizio della medicina e chirurgia 20 декември 1976 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Ιατρού Ιατρικό Συμβούλιο 1 май 2004 г. Latvija ārsta diploms Universitātes tipa augstskola 1 май 2004 г. Lietuva Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją Universitetas Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinę kvalifikaciją 1 май 2004 г. Luxembourg Diplôme d'Etat de docteur en médecine, chirurgie et accouchements, Jury d′examen d′Etat Certificat de stage 20 декември 1976 г. Magyarország Általános orvos oklevél (doctor medicinae univer- sae, röv.: dr. med. univ.) Egyetem 1 май 2004 г. Malta Lawrja ta′ Tabib tal-Medi- ċina u l-Kirurġija Universita ta′ Malta Ċertifikat ta′ reġistrazzjoni maħruġ mill-Kunsill Mediku 1 май 2004 г. Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen Faculteit Geneeskunde 20 декември 1976 г. Österreich Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.) Medizinische Fakultät einer Universität 1 януари 1994 г. Diplom über die spezifische Ausbildung zum Arzt für Allgemeinmedizin bzw. Facharztdiplom Österreichische Ärztekammer Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarskim z tytułem lekarza Lekarski Egzamin Państwowy 1 май 2004 г. Portugal Carta de Curso de licenciatura em medicina Universidades Diploma comprovativo da conclusão do internato geral emitido pelo Ministério da Saúde 1 януари 1986 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov doktor medicine/doktorica medicine Univerza 1 май 2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu doktor medicíny (MUDr.) Vysoká škola 1 май 2004 г. Suomi/Finland Lääketieteen lisensiaatin tutkinto/Medicine licentiatexamen Todistus lääkärin perusterveydenhuollon lisäkoulutuksesta/Examenbevis om tilläggsutbildning för läkare inom primärvården 1 януари 1994 г. Sverige Läkarexamen Universitet Bevis om praktisk utbildning som utfärdas av Socialstyrelsen 1 януари 1994 г. United Kingdom Primary qualification Competent examining body Certificate of experience 20 декември 1976 г.

Les universitésDe universiteiten

Le Jury compétent d'enseignement de la Communauté françaiseDe bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap

Vysvědčení o státní rigorózní zkoušce

Autorisation som læge, udstedt af Sundhedsstyrelsen og

Tilladelse til selvstændigt virke som læge (dokumentation for gennemført praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen

Zeugnis über die Ärztliche Prüfung

Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war

Iατρική Σχολή Πανεπιστημίου,

Σχολή Επιστημών Υγείας, Τμήμα Iατρικής Πανεπιστημίου

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una Universidad

1. Akademia Medyczna

2. Uniwersytet Мedyczny

3. Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Kuopion yliopisto

Oulun yliopisto

Tampereen yliopisto

Turun yliopisto

5.1.2.1.2.1.1.2.2.3.3.4.4.1.1.2.2.1.2.1.2.3.4.5.

Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който присъжда квалификацията Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialistTitre professionnel particulier de médecin spécialiste Minister bevoegd voor VolksgezondheidMinistre de la Santé publique 20 декември 1976 г. Česká republika Diplom o specializaci Ministerstvo zdravotnictví 1 май 2004 г. Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge Sundhedsstyrelsen 20 декември 1976 г. Deutschland Fachärztliche Anerkennung Landesärztekammer 20 декември 1976 г. Eesti Residentuuri lõputunnistus eriarstiabi erialal Tartu Ülikool 1 май 2004 г. Ελλάς Τίτλος Iατρικής Ειδικότητας Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση 1 януари 1981 г. Νομαρχία España Título de Especialista Ministerio de Educación y Cultura 1 януари 1986 г. France Certificat d′études spéciales de médecine Universités 20 декември 1976 г. Attestation de médecin spécialiste qualifié Conseil de l′Ordre des médecins Certificat d′études spéciales de médecine Universités Diplôme d′études spécialisées ou spécialisation complémentaire qualifiante de médecine Universités Ireland Certificate of Specialist doctor Competent authority 20 декември 1976 г. Italia Diploma di medico specialista Università 20 декември 1976 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης Ειδικότητας Ιατρικό Συμβούλιο 1 май 2004 г. Latvija Sertifikāts — kompetentu iestāžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu specialitātē Latvijas Ārstu biedrība Latvijas Ārstniecības personu profesionālo organizāciju savienība 1 май 2004 г. Lietuva Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinę kvalifikaciją Universitetas 1 май 2004 г. Luxembourg Certificat de médecin spécialiste Ministre de la Santé publique 20 декември 1976 г. Magyarország Szakorvosi bizonyítvány Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete 1 май 2004 г. Malta Ċertifikat ta′ Speċjalista Mediku Kumitat ta′ Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1 май 2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister 20 декември 1976 г. Österreich Facharztdiplom Österreichische Ärztekammer 1 януари 1994 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty Centrum Egzaminów Medycznych 1 май 2004 г. Portugal Grau de assistente Ministério da Saúde 1 януари 1986 г. Titulo de especialista Ordem dos Médicos Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu Ministrstvo za zdravje 1 май 2004 г. Zdravniška zbornica Slovenije Slovensko Diplom o špecializácii Slovenská zdravotnícka univerzita 1 май 2004 г. Suomi/Finland Erikoislääkärin tutkinto/Specialläkarexamen Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet 1 януари 1994 г. Kuopion yliopisto Oulun yliopisto Tampereen yliopisto Turun yliopisto Sverige Bevis om specialkompetens som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen Socialstyrelsen 1 януари 1994 г. United Kingdom Certificate of Completion of specialist training Competent authority 20 декември 1976 г.

Medisch Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

5.1.3. Наименования на специализираното обучение по медицина Страна Анестезиология Минимален срок на обучение: 3 години Обща хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Anesthésie-réanimationAnesthesie reanimatie ChirurgieHeelkunde Česká republika Anesteziologie a resuscitace Chirurgie Danmark Anæstesiologi Kirurgi elsler kirurgiske sygdomme Deutschland Anästhesiologie (Allgemeine) Chirurgie Eesti Anestesioloogia Üldkirurgia Ελλάς Αναισθησιολογία Χειρουργική España Anestesiología y Reanimación Cirugía general y del aparato digestivo France Anesthésiologie-Réanimation chirurgicale Chirurgie générale Ireland Anaesthesia General surgery Italia Anestesia e rianimazione Chirurgia generale Κύπρος Αναισθησιολογία Γενική Χειρουργική Latvija Anestezioloģija un reanimatoloģija Ķirurģija Lietuva Anesteziologija reanimatologija Chirurgija Luxembourg Anesthésie-réanimation Chirurgie générale Magyarország Aneszteziológia és intenzív terápia Sebészet Malta Anesteżija u Kura Intensiva Kirurġija Ġenerali Nederland Anesthesiologie Heelkunde Österreich Anästhesiologie und Intensivmedizin Chirurgie Polska Anestezjologia i intensywna terapia Chirurgia ogólna Portugal Anestesiologia Cirurgia geral Slovenija Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina Splošna kirurgija Slovensko Anestéziológia a intenzívna medicína Chirurgia Suomi/Finland Anestesiologia ja tehohoito/Anestesiologi och intensivvård Yleiskirurgia/Allmän kirurgi Sverige Anestesi och intensivvård Kirurgi United Kingdom Anaesthetics General surgery Страна Неврохирургия Минимален срок на обучение: 5 години Акушерство и гинекология Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Neurochirurgie Gynécologie — obstétriqueGynaecologie en verloskunde Česká republika Neurochirurgie Gynekologie a porodnictví Danmark Neurokirurgi eller kirurgiske nervesygdomme Gynækologi og obstetrik eller kvindesygdomme og fødselshjælp Deutschland Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe Eesti Neurokirurgia Sünnitusabi ja günekoloogia Ελλάς Νευροχειρουργική Μαιευτική-Γυναικολογία España Neurocirugía Obstetricia y ginecología France Neurochirurgie Gynécologie — obstétrique Ireland Neurosurgery Obstetrics and gynaecology Italia Neurochirurgia Ginecologia e ostetricia Κύπρος Νευροχειρουργική Μαιευτική — Γυναικολογία Latvija Neiroķirurģija Ginekoloģija un dzemdniecība Lietuva Neurochirurgija Akušerija ginekologija Luxembourg Neurochirurgie Gynécologie — obstétrique Magyarország Idegsebészet Szülészet-nőgyógyászat Malta Newrokirurġija Ostetriċja u Ġinekoloġija Nederland Neurochirurgie Verloskunde en gynaecologie Österreich Neurochirurgie Frauenheilkunde und Geburtshilfe Polska Neurochirurgia Położnictwo i ginekologia Portugal Neurocirurgia Ginecologia e obstetricia Slovenija Nevrokirurgija Ginekologija in porodništvo Slovensko Neurochirurgia Gynekológia a pôrodníctvo Suomi/Finland Neurokirurgia/Neurokirurgi Naistentaudit ja synnytykset/Kvinnosjukdomar och förlossningar Sverige Neurokirurgi Obstetrik och gynekologi United Kingdom Neurosurgery Obstetrics and gynaecology Страна Обща медицина (вътрешни болести) Минимален срок на обучение: 5 години Офталмология Минимален срок на обучение: 3 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Médecine interneInwendige geneeskunde OphtalmologieOftalmologie Česká republika Vnitřní lékařství Oftalmologie Danmark Intern medicin Oftalmologi eller øjensygdomme Deutschland Innere Medizin Augenheilkunde Eesti Sisehaigused Oftalmoloogia Ελλάς Παθολογία Οφθαλμολογία España Medicina interna Oftalmología France Médecine interne Ophtalmologie Ireland General medicine Ophthalmic surgery Italia Medicina interna Oftalmologia Κύπρος Παθολογία Οφθαλμολογία Latvija Internā medicīna Oftalmoloģija Lietuva Vidaus ligos Oftalmologija Luxembourg Médecine interne Ophtalmologie Magyarország Belgyógyászat Szemészet Malta Mediċina Interna Oftalmoloġija Nederland Interne geneeskunde Oogheelkunde Österreich Innere Medizin Augenheilkunde und Optometrie Polska Choroby wewnętrzne Okulistyka Portugal Medicina interna Oftalmologia Slovenija Interna medicina Oftalmologija Slovensko Vnútorné lekárstvo Oftalmológia Suomi/Finland Sisätaudit/Inre medicin Silmätaudit/Ögonsjukdomar Sverige Internmedicin Ögonsjukdomar (oftalmologi) United Kingdom General (internal) medicine Ophthalmology Страна Оториноларингология Минимален срок на обучение: 3 години Педиатрия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Oto-rhino-laryngologieOtorhinolaryngologie PédiatriePediatrie Česká republika Otorinolaryngologie Dětské lékařství Danmark Oto-rhino-laryngologi eller øre-næse-halssygdomme Pædiatri eller sygdomme hos børn Deutschland Hals-Nasen-Ohrenheilkunde Kinder- und Jugendmedizin Eesti Otorinolarüngoloogia Pediaatria Ελλάς Ωτορινολαρυγγολογία Παιδιατρική España Otorrinolaringología Pediatría y sus áreas específicas France Oto-rhino-laryngologie Pédiatrie Ireland Otolaryngology Paediatrics Italia Otorinolaringoiatria Pédiatria Κύπρος Ωτορινολαρυγγολογία Παιδιατρική Latvija Otolaringoloģija Pediatrija Lietuva Otorinolaringologija Vaikų ligos Luxembourg Oto-rhino-laryngologie Pédiatrie Magyarország Fül-orr-gégegyógyászat Csecsemő- és gyermekgyógyászat Malta Otorinolaringoloġija Pedjatrija Nederland Keel-, neus- en oorheelkunde Kindergeneeskunde Österreich Hals-, Nasen- und Ohrenkrankheiten Kinder- und Jugendheilkunde Polska Otorynolaryngologia Pediatria Portugal Otorrinolaringologia Pediatria Slovenija Otorinolaringológija Pediatrija Slovensko Otorinolaryngológia Pediatria Suomi/Finland Korva-, nenä- ja kurkkutaudit/Öron-, näs- och halssjukdomar Lastentaudit/Barnsjukdomar Sverige Öron-, näs- och halssjukdomar (oto-rhino-laryngologi) Barn- och ungdomsmedicin United Kingdom Otolaryngology Paediatrics Страна Дихателна медицина Минимален срок на обучение: 4 години Урология Минимален срок на обучение: 5 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Pneumologie Urologie Česká republika Tuberkulóza a respirační nemoci Urologie Danmark Medicinske lungesygdomme Urologi eller urinvejenes kirurgiske sygdomme Deutschland Pneumologie Urologie Eesti Pulmonoloogia Uroloogia Ελλάς Φυματιoλoγία- Πvευμovoλoγία Ουρoλoγία España Neumología Urología France Pneumologie Urologie Ireland Respiratory medicine Urology Italia Malattie dell'apparato respiratorio Urologia Κύπρος Πνευμονολογία — Φυματιολογία Ουρολογία Latvija Ftiziopneimonoloģija Uroloģija Lietuva Pulmonologija Urologija Luxembourg Pneumologie Urologie Magyarország Tüdőgyógyászat Urológia Malta Mediċina Respiratorja Uroloġija Nederland Longziekten en tuberculose Urologie Österreich Lungenkrankheiten Urologie Polska Choroby płuc Urologia Portugal Pneumologia Urologia Slovenija Pnevmologija Urologija Slovensko Pneumológia a ftizeológia Urológia Suomi/Finland Keuhkosairaudet ja allergologia/Lungsjukdomar och allergologi Urologia/Urologi Sverige Lungsjukdomar (pneumologi) Urologi United Kingdom Respiratory medicine Urology Страна Ортопедия Минимален срок на обучение: 5 години Патоанатомия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Chirurgie orthopédiqueOrthopedische heelkunde Anatomie pathologiquePathologische anatomie Česká republika Ortopedie Patologická anatomie Danmark Ortopædisk kirurgi Patologisk anatomi eller vævs- og celleundersøgelser Deutschland Orthopädie (und Unfallchirurgie) Pathologie Eesti Ortopeedia Patoloogia Ελλάς Ορθοπεδική Παθολογική Ανατομική España Cirugía ortopédica y traumatología Anatomía patológica France Chirurgie orthopédique et traumatologie Anatomie et cytologie pathologiques Ireland Trauma and orthopaedic surgery Morbid anatomy and histopathology Italia Ortopedia e traumatologia Anatomia patologica Κύπρος Ορθοπεδική Παθολογοανατομία — Ιστολογία Latvija Traumatoloģija un ortopēdija Patoloģija Lietuva Ortopedija traumatologija Patologija Luxembourg Orthopédie Anatomie pathologique Magyarország Ortopédia Patológia Malta Kirurġija Ortopedika Istopatoloġija Nederland Orthopedie Pathologie Österreich Orthopädie und Orthopädische Chirurgie Pathologie Polska Ortopedia i traumatologia narządu ruchu Patomorfologia Portugal Ortopedia Anatomia patologica Slovenija Ortopedska kirurgija Anatomska patologija in citopatologija Slovensko Ortopédia Patologická anatómia Suomi/Finland Ortopedia ja traumatologia/Ortopedi och traumatologi Patologia/Patologi Sverige Ortopedi Klinisk patologi United Kingdom Trauma and orthopaedic surgery Histopathology Страна Неврология Минимален срок на обучение: 4 години Психиатрия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Neurologie Psychiatrie de l'adulteVolwassen psychiatrie Česká republika Neurologie Psychiatrie Danmark Neurologi eller medicinske nervesygdomme Psykiatri Deutschland Neurologie Psychiatrie und Psychotherapie Eesti Neuroloogia Psühhiaatria Ελλάς Νευρoλoγία Ψυχιατρική España Neurología Psiquiatría France Neurologie Psychiatrie Ireland Neurology Psychiatry Italia Neurologia Psichiatria Κύπρος Νευρολογία Ψυχιατρική Latvija Neiroloģija Psihiatrija Lietuva Neurologija Psichiatrija Luxembourg Neurologie Psychiatrie Magyarország Neurológia Pszichiátria Malta Newroloġija Psikjatrija Nederland Neurologie Psychiatrie Österreich Neurologie Psychiatrie Polska Neurologia Psychiatria Portugal Neurologia Psiquiatria Slovenija Nevrologija Psihiatrija Slovensko Neurológia Psychiatria Suomi/Finland Neurologia/Neurologi Psykiatria/Psykiatri Sverige Neurologi Psykiatri United Kingdom Neurology General psychiatry Страна Диагностична радиология Минимален срок на обучение: 4 години Радиотерапия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien RadiodiagnosticRöntgendiagnose Radiothérapie-oncologieRadiotherapie-oncologie Česká republika Radiologie a zobrazovací metody Radiační onkologie Danmark Diagnostik radiologi eller røntgenundersøgelse Onkologi Deutschland (Diagnostische) Radiologie Strahlentherapie Eesti Radioloogia Onkoloogia Ελλάς Ακτιvoδιαγvωστική Ακτιvoθεραπευτική — Ογκολογία España Radiodiagnóstico Oncología radioterápica France Radiodiagnostic et imagerie médicale Oncologie radiothérapique Ireland Diagnostic radiology Radiation oncology Italia Radiodiagnostica Radioterapia Κύπρος Ακτινολογία Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία Latvija Diagnostiskā radioloģija Terapeitiskā radioloģija Lietuva Radiologija Onkologija radioterapija Luxembourg Radiodiagnostic Radiothérapie Magyarország Radiológia Sugárterápia Malta Radjoloġija Onkoloġija u Radjoterapija Nederland Radiologie Radiotherapie Österreich Medizinische Radiologie-Diagnostik Strahlentherapie - Radioonkologie Polska Radiologia i diagnostyka obrazowa Radioterapia onkologiczna Portugal Radiodiagnóstico Radioterapia Slovenija Radiologija Radioterapija in onkologija Slovensko Rádiológia Radiačná onkológia Suomi/Finland Radiologia/Radiologi Syöpätaudit/Cancersjukdomar Sverige Medicinsk radiologi Tumörsjukdomar (allmän onkologi) United Kingdom Clinical radiology Clinical oncology Страна Пластична хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Клинична биология Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétiquePlastische, reconstructieve en esthetische heelkunde Biologie cliniqueKlinische biologie Česká republika Plastická chirurgie Danmark Plastikkirurgi Deutschland Plastische (und Ästhetische) Chirurgie Eesti Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia Laborimeditsiin Ελλάς Πλαστική Χειρoυργική Χειρουργική Θώρακος España Cirugía plástica, estética y reparadora Análisis clínicos France Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique Biologie médicale Ireland Plastic surgery Italia Chirurgia plastica e ricostruttiva Patologia clinica Κύπρος Πλαστική Χειρουργική Latvija Plastiskā ķirurģija Lietuva Plastinė ir rekonstrukcinė chirurgija Laboratorinė medicina Luxembourg Chirurgie plastique Biologie clinique Magyarország Plasztikai (égési) sebészet Orvosi laboratóriumi diagnosztika Malta Kirurġija Plastika Nederland Plastische Chirurgie Österreich Plastische Chirurgie Medizinische Biologie Polska Chirurgia plastyczna Diagnostyka laboratoryjna Portugal Cirurgia plástica e reconstrutiva Patologia clínica Slovenija Plastična, rekonstrukcijska in estetska kirurgija Slovensko Plastická chirurgia Laboratórna medicína Suomi/Finland Plastiikkakirurgia/Plastikkirurgi Sverige Plastikkirurgi United Kingdom Plastic surgery Страна Микробиология-бактериология Минимален срок на обучение: 4 години Биохимия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Lékařská mikrobiologie Klinická biochemie Danmark Klinisk mikrobiologi Klinisk biokemi Deutschland Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie Laboratoriumsmedizin Eesti Ελλάς España Microbiología y parasitología Bioquímica clínica France Ireland Microbiology Chemical pathology Italia Microbiologia e virologia Biochimica clinica Κύπρος Μικροβιολογία Latvija Mikrobioloģija Lietuva Luxembourg Microbiologie Chimie biologique Magyarország Orvosi mikrobiológia Malta Mikrobijoloġija Patoloġija Kimika Nederland Medische microbiologie Klinische chemie Österreich Hygiene und Mikrobiologie Medizinische und Chemische Labordiagnostik Polska Mikrobiologia lekarska Portugal Slovenija Klinična mikrobiologija Medicinska biokemija Slovensko Klinická mikrobiológia Klinická biochémia Suomi/Finland Kliininen mikrobiologia/Klinisk mikrobiologi Kliininen kemia/Klinisk kemi Sverige Klinisk bakteriologi Klinisk kemi United Kingdom Medical microbiology and virology Chemical pathology Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Имунология Минимален срок на обучение: 4 години Гръдна хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Chirurgie thoraciqueHeelkunde op de thorax Česká republika Alergologie a klinická imunologie Kardiochirurgie Danmark Klinisk immunologi Thoraxkirurgi eller brysthulens kirurgiske sygdomme Deutschland Thoraxchirurgie Eesti Torakaalkirurgia Ελλάς Χειρουργική Θώρακος España Immunología Cirugía torácica France Chirurgie thoracique et cardiovasculaire Ireland Immunology (clinical and laboratory) Thoracic surgery Italia Chirurgia toracica; Cardiochirurgia Κύπρος Ανοσολογία Χειρουργική Θώρακος Latvija Imunoloģija Torakālā ķirurģija Lietuva Krūtinės chirurgija Luxembourg Immunologie Chirurgie thoracique Magyarország Allergológia és klinikai immunológia Mellkassebészet Malta Immunoloġija Kirurġija Kardjo-Toraċika Nederland Cardio-thoracale chirurgie Österreich Immunologie Polska Immunologia kliniczna Chirurgia klatki piersiowej Portugal Cirurgia cardiotorácica Slovenija Torakalna kirurgija Slovensko Klinická imunológia a alergológia Hrudníková chirurgia Suomi/Finland Sydän-ja rintaelinkirurgia/Hjärt- och thoraxkirurgi Sverige Klinisk immunologi Thoraxkirurgi United Kingdom Immunology Cardo-thoracic surgery Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Детска хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Съдова хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Chirurgie des vaisseauxBloedvatenheelkunde Česká republika Dětská chirurgie Cévní chirurgie Danmark Karkirurgi eller kirurgiske blodkarsygdomme Deutschland Kinderchirurgie Gefäßchirurgie Eesti Lastekirurgia Kardiovaskulaarkirurgia Ελλάς Χειρoυργική Παίδωv Αγγειoχειρoυργική España Cirugía pediátrica Angiología y cirugía vascular France Chirurgie infantile Chirurgie vasculaire Ireland Paediatric surgery Italia Chirurgia pediatrica Chirurgia vascolare Κύπρος Χειρουργική Παίδων Χειρουργική Αγγείων Latvija Bērnu ķirurģija Asinsvadu ķirurģija Lietuva Vaikų chirurgija Kraujagyslių chirurgija Luxembourg Chirurgie pédiatrique Chirurgie vasculaire Magyarország Gyermeksebészet Érsebészet Malta Kirurgija Pedjatrika Kirurġija Vaskolari Nederland Österreich Kinderchirurgie Polska Chirurgia dziecięca Chirurgia naczyniowa Portugal Cirurgia pediátrica Cirurgia vascular Slovenija Kardiovaskularna kirurgija Slovensko Detská chirurgia Cievna chirurgia Suomi/Finland Lastenkirurgia/Barnkirurgi Verisuonikirurgia/Kärlkirurgi Sverige Barn- och ungdomskirurgi United Kingdom Paediatric surgery Страна Кардиология Минимален срок на обучение: 4 години Гастроентерология Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Cardiologie Gastro-entérologieGastroenterologie Česká republika Kardiologie Gastroenterologie Danmark Kardiologi Medicinsk gastroenterologi eller medicinske mavetarmsygdomme Deutschland Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie Eesti Kardioloogia Gastroenteroloogia Ελλάς Καρδιoλoγία Γαστρεvτερoλoγία España Cardiología Aparato digestivo France Pathologie cardio-vasculaire Gastro-entérologie et hépatologie Ireland Cardiology Gastro-enterology Italia Cardiologia Gastroenterologia Κύπρος Καρδιολογία Γαστρεντερολογία Latvija Kardioloģija Gastroenteroloģija Lietuva Kardiologija Gastroenterologija Luxembourg Cardiologie et angiologie Gastro-enterologie Magyarország Kardiológia Gasztroenterológia Malta Kardjoloġija Gastroenteroloġija Nederland Cardiologie Leer van maag-darm-leverziekten Österreich Polska Kardiologia Gastrenterologia Portugal Cardiologia Gastrenterologia Slovenija Gastroenterologija Slovensko Kardiológia Gastroenterológia Suomi/Finland Kardiologia/Kardiologi Gastroenterologia/Gastroenterologi Sverige Kardiologi Medicinsk gastroenterologi och hepatologi United Kingdom Cardiology Gastro-enterology Страна Ревматология Минимален срок на обучение: 4 години Обща хематология Минимален срок на обучение: 3 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Rhumathologiereumatologie Česká republika Revmatologie Hematologie a transfúzní lékařství Danmark Reumatologi Hæmatologi eller blodsygdomme Deutschland Innere Medizin und Schwerpunkt Rheumatologie Innere Medizin und Schwerpunkt Hämatologie und Onkologie Eesti Reumatoloogia Hematoloogia Ελλάς Ρευματολογία Αιματολογία España Reumatología Hematología y hemoterapia France Rhumatologie Ireland Rheumatology Haematology (clinical and laboratory) Italia Reumatologia Ematologia Κύπρος Ρευματολογία Αιματολογία Latvija Reimatoloģija Hematoloģija Lietuva Reumatologija Hematologija Luxembourg Rhumatologie Hématologie Magyarország Reumatológia Haematológia Malta Rewmatoloġija Ematoloġija Nederland Reumatologie Österreich Polska Reumatologia Hematologia Portugal Reumatologia Imuno-hemoterapia Slovenija Slovensko Reumatológia Hematológia a transfúziológia Suomi/Finland Reumatologia/Reumatologi Kliininen hematologia/Klinisk hematologi Sverige Reumatologi Hematologi United Kingdom Rheumatology Haematology Страна Ендокринология Минимален срок на обучение: 3 години Психотерапия Минимален срок на обучение: 3 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Médecine physique et réadaptationFysische geneeskunde en revalidatie Česká republika Endokrinologie Rehabilitační a fyzikální medicína Danmark Medicinsk endokrinologi eller medicinske hormonsygdomme Deutschland Innere Medizin und Schwerpunkt Endokrinologie und Diabetologie Physikalische und Rehabilitative Medizin Eesti Endokrinoloogia Taastusravi ja füsiaatria Ελλάς Εvδoκριvoλoγία Φυσική Iατρική και Απoκατάσταση España Endocrinología y nutrición Medicina física y rehabilitación France Endocrinologie, maladies métaboliques Rééducation et réadaptation fonctionnelles Ireland Endocrinology and diabetes mellitus Italia Endocrinologia e malattie del ricambio Medicina fisica e riabilitazione Κύπρος Ενδοκρινολογία Φυσική Ιατρική και Αποκατάσταση Latvija Endokrinoloģija Rehabilitoloģija Fiziskā rehabilitācija Fizikālā medicīna Lietuva Endokrinologija Fizinė medicina ir reabilitacija Luxembourg Endocrinologie, maladies du métabolisme et de la nutrition Rééducation et réadaptation fonctionnelles Magyarország Endokrinológia Fizioterápia Malta Endokrinoloġija u Dijabete Nederland Revalidatiegeneeskunde Österreich Physikalische Medizin Polska Endokrynologia Rehabilitacja medyczna Portugal Endocrinologia Fisiatria ou Medicina física e de reabilitação Slovenija Fizikalna in rehabilitacijska medicina Slovensko Endokrinológia Fyziatria, balneológia a liečebná rehabilitácia Suomi/Finland Endokrinologia/Endokrinologi Fysiatria/Fysiatri Sverige Endokrina sjukdomar Rehabiliteringsmedicin United Kingdom Endocrinology and diabetes mellitus Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Невропсихиатрия Минимален срок на обучение: 5 години Дермато-венерология Минимален срок на обучение: 3 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Neuropsychiatrie Dermato-vénéréologieDermato-venerologie Česká republika Dermatovenerologie Danmark Dermato-venerologi eller hud- og kønssygdomme Deutschland Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie) Haut- und Geschlechtskrankheiten Eesti Dermatoveneroloogia Ελλάς Νευρoλoγία — Ψυχιατρική Δερματoλoγία — Αφρoδισιoλoγία España Dermatología médico-quirúrgica y venereología France Neuropsychiatrie Dermatologie et vénéréologie Ireland Italia Neuropsichiatria Dermatologia e venerologia Κύπρος Νευρολογία — Ψυχιατρική Δερματολογία — Αφροδισιολογία Latvija Dermatoloģija un veneroloģija Lietuva Dermatovenerologija Luxembourg Neuropsychiatrie Dermato-vénéréologie Magyarország Bőrgyógyászat Malta Dermato-venerejoloġija Nederland Zenuw- en zielsziekten Dermatologie en venerologie Österreich Neurologie und Psychiatrie Haut- und Geschlechtskrankheiten Polska Dermatologia i wenerologia Portugal Dermatovenereologia Slovenija Dermatovenerologija Slovensko Neuropsychiatria Dermatovenerológia Suomi/Finland Ihotaudit ja allergologia/Hudsjukdomar och allergologi Sverige Hud- och könssjukdomar United Kingdom Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Радиология Минимален срок на обучение: 4 години Детска психиатрия Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Psychiatrie infanto-juvénileKinder- en jeugdpsychiatrie Česká republika Dětská a dorostová psychiatrie Danmark Børne- og ungdomspsykiatri Deutschland Radiologie Kinder- und Jugendpsychiatrie und -psychotherapie Eesti Ελλάς Ακτιvoλoγία — Ραδιoλoγία Παιδoψυχιατρική España Electrorradiología France Electro-radiologie Pédo-psychiatrie Ireland Radiology Child and adolescent psychiatry Italia Radiologia Neuropsichiatria infantile Κύπρος Παιδοψυχιατρική Latvija Bērnu psihiatrija Lietuva Vaikų ir paauglių psichiatrija Luxembourg Électroradiologie Psychiatrie infantile Magyarország Radiológia Gyermek-és ifjúságpszichiátria Malta Nederland Radiologie Österreich Radiologie Polska Psychiatria dzieci i młodzieży Portugal Radiologia Pedopsiquiatria Slovenija Otroška in mladostniška psihiatrija Slovensko Detská psychiatria Suomi/Finland Lastenpsykiatria/Barnpsykiatri Sverige Barn- och ungdomspsykiatri United Kingdom Child and adolescent psychiatry Страна Гериатрия Минимален срок на обучение: 4 години Бъбречни заболявания Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Geriatrie Nefrologie Danmark Geriatri eller alderdommens sygdomme Nefrologi eller medicinske nyresygdomme Deutschland Innere Medizin und Schwerpunkt Nephrologie Eesti Nefroloogia Ελλάς Νεφρoλoγία España Geriatría Nefrología France Néphrologie Ireland Geriatric medicine Nephrology Italia Geriatria Nefrologia Κύπρος Γηριατρική Νεφρολογία Latvija Nefroloģija Lietuva Geriatrija Nefrologija Luxembourg Gériatrie Néphrologie Magyarország Geriátria Nefrológia Malta Ġerjatrija Nefroloġija Nederland Klinische geriatrie Österreich Polska Geriatria Nefrologia Portugal Nefrologia Slovenija Nefrologija Slovensko Geriatria Nefrológia Suomi/Finland Geriatria/Geriatri Nefrologia/Nefrologi Sverige Geriatrik Medicinska njursjukdomar (nefrologi) United Kingdom Geriatrics Renal medicine Страна Заразни болести Минимален срок на обучение: 4 години Социална медицина Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Infekční lékařství Hygiena a epidemiologie Danmark Infektionsmedicin Samfundsmedicin Deutschland Öffentliches Gesundheitswesen Eesti Infektsioonhaigused Ελλάς Κοινωνική Iατρική España Medicina preventiva y salud pública France Santé publique et médecine sociale Ireland Infectious diseases Public health medicine Italia Malattie infettive Igiene e medicina preventiva Κύπρος Λοιμώδη Νοσήματα Υγειονολογία/Κοινοτική Ιατρική Latvija Infektoloģija Lietuva Infektologija Luxembourg Maladies contagieuses Santé publique Magyarország Infektológia Megelőző orvostan és népegészségtan Malta Mard Infettiv Saħħa Pubblika Nederland Maatschappij en gezondheid Österreich Sozialmedizin Polska Choroby zakaźne Zdrowie publiczne, epidemiologia Portugal Infecciologia Saúde pública Slovenija Infektologija Javno zdravje Slovensko Infektológia Verejné zdravotníctvo Suomi/Finland Infektiosairaudet/Infektionssjukdomar Terveydenhuolto/Hälsovård Sverige Infektionssjukdomar Socialmedicin United Kingdom Infectious diseases Public health medicine Страна Фармакология Минимален срок на обучение: 4 години Трудова медицина Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Médecine du travailArbeidsgeneeskunde Česká republika Klinická farmakologie Pracovní lékařství Danmark Klinisk farmakologi Arbejdsmedicin Deutschland Pharmakologie und Toxikologie Arbeitsmedizin Eesti Ελλάς Iατρική της Εργασίας España Farmacología clínica Medicina del trabajo France Médecine du travail Ireland Clinical pharmacology and therapeutics Occupational medicine Italia Farmacologia Medicina del lavoro Κύπρος Ιατρική της Εργασίας Latvija Arodslimības Lietuva Darbo medicina Luxembourg Médecine du travail Magyarország Klinikai farmakológia Foglalkozás-orvostan (üzemorvostan) Malta Farmakoloġija Klinika u t-Terapewtika Mediċina Okkupazzjonali Nederland Österreich Pharmakologie und Toxikologie Arbeits- und Betriebsmedizin Polska Farmakologia kliniczna Medycyna pracy Portugal Medicina do trabalho Slovenija Medicina dela, prometa in športa Slovensko Klinická farmakológia Pracovné lekárstvo Suomi/Finland Kliininen farmakologia ja lääkehoito/Klinisk farmakologi och läkemedelsbehandling Työterveyshuolto/Företagshälsovård Sverige Klinisk farmakologi Yrkes- och miljömedicin United Kingdom Clinical pharmacology and therapeutics Occupational medicine Страна Алергология Минимален срок на обучение: 3 години Ядрена медицина Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Médecine nucléaireNucleaire geneeskunde Česká republika Alergologie a klinická imunologie Nukleární medicína Danmark Medicinsk allergologi eller medicinske overfølsomhedssygdomme Klinisk fysiologi og nuklearmedicin Deutschland Nuklearmedizin Eesti Ελλάς Αλλεργιολογία Πυρηνική Iατρική España Alergología Medicina nuclear France Médecine nucléaire Ireland Italia Allergologia ed immunologia clinica Medicina nucleare Κύπρος Αλλεργιολογία Πυρηνική Ιατρική Latvija Alergoloģija Lietuva Alergologija ir klinikinė imunologija Luxembourg Médecine nucléaire Magyarország Allergológia és klinikai immunológia Nukleáris medicina (izotóp diagnosztika) Malta Mediċina Nukleari Nederland Allergologie en inwendige geneeskunde Nucleaire geneeskunde Österreich Nuklearmedizin Polska Alergologia Medycyna nuklearna Portugal Imuno-alergologia Medicina nuclear Slovenija Nuklearna medicina Slovensko Klinická imunológia a alergológia Nukleárna medicína Suomi/Finland Kliininen fysiologia ja isotooppilääketiede/Klinisk fysiologi och nukleärmedicin Sverige Allergisjukdomar Nukleärmedicin United Kingdom Nuclear medicine Страна Лицево-челюстна хирургия (basic medical training) Минимален срок на обучение: 5 години Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Maxilofaciální chirurgie Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España Cirugía oral y maxilofacial France Chirurgie maxillo-faciale et stomatologie Ireland Italia Chirurgia maxillo-facciale Κύπρος Latvija Mutes, sejas un žokļu ķirurģija Lietuva Veido ir žandikaulių chirurgija Luxembourg Chirurgie maxillo-faciale Magyarország Szájsebészet Malta Nederland Österreich Mund- Kiefer- und Gesichtschirurgie Polska Chirurgia szczekowo-twarzowa Portugal Cirurgia maxilo-facial Slovenija Maxilofaciálna kirurgija Slovensko Maxilofaciálna chirurgia Suomi/Finland Sverige United Kingdom Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Биохематология Минимален срок на обучение: 4 години Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Danmark Klinisk blodtypeserologi Deutschland Eesti Ελλάς España France Hématologie Ireland Italia Κύπρος Latvija Lietuva Luxembourg Hématologie biologique Magyarország Malta Nederland Österreich Polska Portugal Hematologia clinica Slovenija Slovensko Suomi/Finland Sverige United Kingdom Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Дентална медицина Минимален срок на обучение: 3 години Дерматология Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España Estomatología France Stomatologie Ireland Dermatology Italia Odontostomatologia Κύπρος Latvija Lietuva Luxembourg Stomatologie Magyarország Malta Dermatoloġija Nederland Österreich Polska Portugal Estomatologia Slovenija Slovensko Suomi/Finland Sverige United Kingdom Dermatology Страна Венерология Минимален срок на обучение: 4 години Тропическа медицина Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Česká republika Danmark Deutschland Eesti Ελλάς España France Ireland Genito-urinary medicine Tropical medicine Italia Medicina tropicale Κύπρος Latvija Lietuva Luxembourg Magyarország Trópusi betegségek Malta Mediċina Uro-ġenetali Nederland Österreich Spezifische Prophylaxe und Tropenhygiene Polska Medycyna transportu Portugal Medicina tropical Slovenija Slovensko Tropická medicína Suomi/Finland Sverige United Kingdom Genito-urinary medicine Tropical medicine Дати на отмяна по смисъла на член 27, параграф 3: Страна Коремна хирургия Минимален срок на обучение: 5 години Спешна медицина Минимален срок на обучение: 5 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Chirurgie abdominaleHeelkunde op het abdomen Česká republika Traumatologie Urgentní medicína Danmark Kirurgisk gastroenterologi eller kirurgiske mave-tarmsygdomme Deutschland Visceralchirurgie Eesti Ελλάς España Cirugía del aparato digestivo France Chirurgie viscérale et digestive Ireland Emergency medicine Italia Chirurgia dell'apparato digerente Κύπρος Latvija Lietuva Abdominalinė chirurgija Luxembourg Chirurgie gastro-entérologique Magyarország Traumatológia Malta Mediċina tal-Aċċidenti u l-Emerġenza Nederland Österreich Polska Medycyna ratunkowa Portugal Slovenija Abdominalna kirurgija Slovensko Gastroenterologická chirurgia Úrazová chirurgia Urgentná medicína Suomi/Finland Gastroenterologinen kirurgia/Gastroenterologisk kirurgi Sverige United Kingdom Accident and emergency medicine Страна Клинична неврофизиология Минимален срок на обучение: 4 години Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия (базово обучение помедицина и дентална медицина) Минимален срок на обучение: 4 години Наименование Наименование BelgiqueBelgiëBelgien Stomatologie et chirurgie orale et maxillo-facialeStomatologie en mond-, kaak- en aangezichtschirurgie Česká republika Danmark Klinisk neurofysiologi Deutschland Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie Eesti Ελλάς España Neurofisiología clínica France Ireland Clinical neurophysiology Oral and maxillo-facial surgery Italia Κύπρος Στοματο-Γναθο-Προσωποχειρουργική Latvija Lietuva Luxembourg Chirurgie dentaire, orale et maxillo-faciale Magyarország Arc-állcsont-szájsebészet Malta Newrofiżjoloġija Klinika Kirurġija tal-għadam tal-wiċċ Nederland Österreich Polska Portugal Slovenija Slovensko Suomi/Finland Kliininen neurofysiologia/Klinisk neurofysiologi Suu- ja leukakirurgia/Oral och maxillofacial kirurgi Sverige Klinisk neurofysiologi United Kingdom Clinical neurophysiology Oral and maxillo-facial surgery

5.1.3.

1. Iατρική Βιoπαθoλoγία

2. Μικρoβιoλoγία

Arbeid en gezondheid, bedrijfsgeneeskunde

Arbeid en gezondheid, verzekeringsgeneeskunde

5.1.4. Удостоверения за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари Страна Удостоверение за професионална квалификация Професионално звание Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Ministerieel erkenningsbesluit van huisartsArrêté ministériel d'agrément de médecin généraliste HuisartsMédecin généraliste 31 декември 1994 г. Česká republika Diplom o specializaci všeobecné lékařství Všeobecný lékař 1 май 2004 г. Danmark Tilladelse til at anvende betegnelsen alment praktiserende læge/Speciallægel i almen medicin Almen praktiserende læge/Speciallæge i almen medicin 31 декември 1994 г. Deutschland Zeugnis über die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin Facharzt/Fachärztin für Allgemeinmedizin 31 декември 1994 г. Eesti Diplom peremeditsiini erialal Perearst 1 май 2004 г. Ελλάς Tίτλος ιατρικής ειδικότητας γενικής ιατρικής Iατρός με ειδικότητα γενικής ιατρικής 31 декември 1994 г. España Título de especialista en medicina familiar y comunitaria Especialista en medicina familiar y comunitaria 31 декември 1994 г. France Diplôme d'Etat de docteur en médecine (avec document annexé attestant la formation spécifique en médecine générale) Médecin qualifié en médecine générale 31 декември 1994 г. Ireland Certificate of specific qualifications in general medical practice General medical practitioner 31 декември 1994 г. Italia Attestato di formazione specifica in medicina generale Medico di medicina generale 31 декември 1994 г. Κύπρος Τίτλος Ειδικότητας Γενικής Ιατρικής Ιατρός Γενικής Ιατρικής 1 май 2004 г. Latvija Ģimenes ārsta sertifikāts Ģimenes (vispārējās prakses) ārsts 1 май 2004 г. Lietuva Šeimos gydytojo rezidentūros pažymėjimas Šeimos medicinos gydytojas 1 май 2004 г. Luxembourg Diplôme de formation spécifique en medicine générale Médecin généraliste 31 декември 1994 г. Magyarország Háziorvostan szakorvosa bizonyítvány Háziorvostan szakorvosa 1 май 2004 г. Malta Tabib tal-familja Mediċina tal-familja 1 май 2004 г. Nederland Certificaat van inschrijving in het register van erkende huisartsen van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der geneeskunst Huisarts 31 декември 1994 г. Österreich Arzt für Allgemeinmedizin Arzt für Allgemeinmedizin 31 декември 1994 г. Polska Diplôme: Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej 1 май 2004 г. Portugal Diploma do internato complementar de clínica geral Assistente de clínica geral 31 декември 1994 г. Slovenija Potrdilo o opravljeni specializaciji iz družinske medicine Specialist družinske medicine/Specialistka družinske medicine 1 май 2004 г. Slovensko Diplom o špecializácii v odbore všeobecné lekárstvo Všeobecný lekár 1 май 2004 г. Suomi/Finland Todistus lääkärin perusterveydenhuollon lisäkoulutuksesta/Bevis om tilläggsutbildning av läkare i primärvård Yleislääkäri/Allmänläkare 31 декември 1994 г. Sverige Bevis om kompetens som allmänpraktiserande läkare (Europaläkare) utfärdat av Socialstyrelsen Allmänpraktiserande läkare (Europaläkare) 31 декември 1994 г. United Kingdom Certificate of prescribed/equivalent experience General medical practitioner 31 декември 1994 г.

V.2. МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ

V.2.

5.2.1. Учебна програма на медицинските сестри с общ профил Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части: Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях. Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин.

5.2.1. A.

Теоретично обучение

а)

Сестрински грижи:

същност и етика на професията

общи принципи на здравето и на сестринските грижи

принципи на сестринските грижи във връзка с:

обща и специална медицина;

обща и специална хирургия;

грижи за детето и педиатрия;

грижи за майката;

психично здраве и психиатрия;

грижи за старите хора и гериатрия.

б)

Фундаментални науки:

анатомия и физиология

патология

бактериология, вирусология и паразитология

биофизика, биохимия и радиология

диетология

хигиена:

профилактика

здравна култура

фармакология

в)

Cоциални науки:

cоциология

психология

принципи на администрацията

принципи на преподаването

социално и здравно законодателство

правни аспекти на сестринските грижи

Б.

Клинично обучение

Сестрински грижи във връзка с:

обща и специална медицина

обща и специална хирургия

грижи за детето и педиатрия

грижи за майката

психично здраве и психиатрия

грижи за старите хора и гериатрия

полагане на сестрински грижи при домашни условия

5.2.2.1.1.1.2.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.1.2.2.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.

Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверението за квалификация Професионално звание Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien 29 юни 1979 г. Česká republika Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru všeobecná sestra (bakalář, Bc.), accompanied by the following certificate: Vysvědčení o státní závěrečné zkoušce Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem Všeobecná sestra 1 май 2004 г. Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná všeobecná sestra (diplomovaný specialista, DiS.), accompanied by the following certificate: Vysvědčení o absolutoriu Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem Všeobecný ošetřovatel Danmark Eksamensbevis efter gennemført sygeplejerskeuddannelse Sygeplejeskole godkendt af Undervisningsministeriet Sygeplejerske 29 юни 1979 г. Deutschland Zeugnis über die staatliche Prüfung in der Krankenpflege Staatlicher Prüfungsausschuss Gesundheits- und Krankenpflegerin/Gesundheits- und Krankenpfleger 29 юни 1979 г. Eesti Diplom õe erialal õde 1 май 2004 г. Ελλάς Πτυχίο Νοσηλευτικής Παν/μίου Αθηνών Πανεπιστήμιο Αθηνών Διπλωματούχος ή πτυχιούχος νοσοκόμος, νοσηλευτής ή νοσηλεύτρια 1 януари 1981 г. Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.) Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα Υπουργείο Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων Πτυχίο Αξιωματικών Νοσηλευτικής Υπουργείο Εθνικής 'Αμυνας Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων και Επισκεπτριών πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων España Título de Diplomado universitario en Enfermería Enfermero/a diplomado/a 1 януари 1986 г. France Le ministère de la santé Infirmer(ère) 29 юни 1979 г. Ireland Certificate of Registered General Nurse An Bord Altranais (The Nursing Board) Registered General Nurse 29 юни 1979 г. Italia Diploma di infermiere professionale Scuole riconosciute dallo Stato Infermiere professionale 29 юни 1979 г. Κύπρος Δίπλωμα Γενικής Νοσηλευτικής Νοσηλευτική Σχολή Εγγεγραμμένος Νοσηλευτής 1 май 2004 г. Latvija Diploms par māsas kvalifikācijas iegūšanu Māsu skolas Māsa 1 май 2004 г. Māsas diploms Universitātes tipa augstskola pamatojoties uz Valsts eksāmenu komisijas lēmumu Lietuva Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją Universitetas Bendrosios praktikos slaugytojas 1 май 2004 г. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesine kvalifikaciją Kolegija Luxembourg Ministère de l'éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports Infirmier 29 юни 1979 г. Magyarország Ápoló bizonyítvány Iskola Ápoló 1 май 2004 г. Diplomás ápoló oklevél Egyetem/főiskola Egyetemi okleveles ápoló oklevél Egyetem Malta Lawrja jew diploma fl-istudji tal-infermerija Universitá ta' Malta Infermier Registrat tal-Ewwel Livell 1 май 2004 г. Nederland Diploma's verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A Door een van overheidswege benoemde examencommissie Verpleegkundige 29 юни 1979 г. Diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige) Door een van overheidswege benoemde examencommissie Diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige) Door een van overheidswege benoemde examencommissie Diploma beroepsonderwijs verpleegkundige — Kwalificatieniveau 4 Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling Diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige — Kwalificatieniveau 5 Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling Österreich Diplom als Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester, Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger Schule für allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege 1 януари 1994 г. Diplom als Diplomierte Krankenschwester, Diplomierter Krankenpfleger Allgemeine Krankenpflegeschule Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku pielęgniarstwo z tytułem magister pielęgniarstwa Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze (Higher educational institution recognised by the competent authorities) Pielegniarka 1 май 2004 г. Portugal Diploma do curso de enfermagem geral Escolas de Enfermagem Enfermeiro 1 януари 1986 г. Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem Escolas Superiores de Enfermagem Carta de curso de licenciatura em enfermagem Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov diplomirana medicinska sestra/diplomirani zdravstvenik Diplomirana medicinska sestra/Diplomirani zdravstvenik 1 май 2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu magister z ošetrovateľstva (Mgr.) Vysoká škola Sestra 1 май 2004 г. Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu bakalár z ošetrovateľstva (Bc.) Vysoká škola Absolventský diplom v študijnom odbore diplomovaná všeobecná sestra Stredná zdravotnícka škola Suomi/ Finland Sairaanhoitajan tutkinto/Sjukskötarexamen Terveydenhuolto-oppilaitokset/ Hälsovårdsläroanstalter Sairaanhoitaja/Sjukskötare 1 януари 1994 г. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, sairaanhoitaja (AMK)/Yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, sjukskötare (YH) Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshögskolor Sverige Sjuksköterskeexamen Universitet eller högskola Sjuksköterska 1 януари 1994 г. United Kingdom Statement of Registration as a Registered General Nurse in part 1 or part 12 of the register kept by the United Kingdom Central Council for Nursing, Midwifery and Health Visiting Various 29 юни 1979 г.

Diploma gegradueerde verpleger/verpleegsterDiplôme d'infirmier(ère) gradué(e)Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin)

Diploma in de ziekenhuisverpleegkundeBrevet d'infirmier(ère) hospitalier(ère)Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin)

Brevet van verpleegassistent(e)Brevet d'hospitalier(ère)Brevet einer Pflegeassistentin

De erkende opleidingsinstitutenLes établissements d'enseignement reconnusDie anerkannten Ausbildungsanstalten

De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d'enseignement de la Communauté françaiseDer zuständige Prüfungsausschüß der Deutschsprachigen Gemeinschaft

Hospitalier(ère)Verpleegassistent(e)

Infirmier(ère) hospitalier(ère)Ziekenhuisverpleger(-verpleegster)

5.2.2.1.1.1.2.2.2.

1. Tallinna Meditsiinikool

2. Tartu Meditsiinikool

3. Kohtla-Järve Meditsiinikool

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una universidad

Diplôme d'Etat d'infirmier(ère)

Diplôme d'Etat d'infirmier(ère) délivré en vertu du décret no 99-1147 du 29 décembre 1999

Diplôme d'Etat d'infirmier

Diplôme d'Etat d'infirmier hospitalier gradué

Diplomierte Krankenschwester

Diplomierter Krankenpfleger

5.2.2.1.1.1.2.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.1.2.2.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.

1. Univerza

2. Visoka strokovna šola

State Registered Nurse

Registered General Nurse

V.3. ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

V.3.

5.3.1 Учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина Учебната програма, която води до получаване на удостоверение за професионална квалификация по дентална медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

5.3.1 А.

Основни дисциплини

химия

физика

биология

Б.

Медико-биологични и общомедицински дисциплини

анатомия

ембриология

хистология, включително и цитология

физиология

биохимия (или физиологична химия)

патоанатомия

обща патология

фармакология

микробиология

хигиена

профилактика и епидемиология

рентгенология

физиотерапия

обща хирургия

обща медицина, включително и педиатрия

оториноларингология

дерматология и венерология

обща психология — психопатология — невропатология

анестезиология

В.

Специални дисциплини по дентална медицина

протетична стоматология

материалознание и оборудване

консервативно зъболечение

превантивна стоматология

анестезия и болкоуспокояващи средства

специална хирургия

специална патология

клинична практика

детска дентална медицина

ортодонтия

пародонтология

стоматологична рентгенология

дъвкателна функция

професионална организация, професионална етика и законодателство

социални аспекти на практиката на денталната медицина.

5.3.2. Удостоверения за базова професионална квалификация на лекари по дентална медицина Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Професионално звание Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Diploma van tandartsDiplôme licencié en science dentaire Licentiaat in de tandheelkundeLicencié en science dentaire 28 януари 1980 г. Česká republika Diplom o ukončení studia ve studijním programu zubní lékařství (doktor) Lékařská fakulta univerzity v České republice Vysvědčení o státní rigorózní zkoušce Zubní lékař 1 май 2004 г. Danmark Bevis for tandlægeeksamen (odontologisk kandidateksamen) Tandlægehøjskolerne, Sundhedsvidenskabeligt universitetsfakultet Autorisation som tandlæge, udstedt af Sundhedsstyrelsen Tandlæge 28 януари 1980 г. Deutschland Zeugnis über die Zahnärztliche Prüfung Zuständige Behörden Zahnarzt 28 януари 1980 г. Eesti Diplom hambaarstiteaduse õppekava läbimise kohta Tartu Ülikool Hambaarst 1 май 2004 г. Ελλάς Πτυχίo Οδovτιατρικής Παvεπιστήμιo Οδοντίατρος ή χειρούργος οδοντίατρος 1 януари 1981 г. España Título de Licenciado en Odontología El rector de una universidad Licenciado en odontología 1 януари 1986 г. France Diplôme d'Etat de docteur en chirurgie dentaire Universités Chirurgien-dentiste 28 януари 1980 г. Ireland 28 януари 1980 г. Italia Diploma di laurea in Odontoiatria e Protesi Dentaria Università Diploma di abilitazione all'esercizio della professione di odontoiatra Odontoiatra 28 януари 1980 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Οδοντιάτρου Οδοντιατρικό Συμβούλιο Οδοντίατρος 1 май 2004 г. Latvija Zobārsta diploms Universitātes tipa augstskola Rezidenta diploms par zobārsta pēcdiploma izglītības programmas pabeigšanu, ko izsniedz universitātes tipa augstskola un Sertifikāts — kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu zobārstniecībā Zobārsts 1 май 2004 г. Lietuva Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo kvalifikaciją Universitetas Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo profesinę kvalifikaciją Gydytojas odontologas 1 май 2004 г. Luxembourg Diplôme d'Etat de docteur en médecine dentaire Jury d'examen d'Etat Médecin-dentiste 28 януари 1980 г. Magyarország Fogorvos oklevél (doctor medicinae dentariae, röv.: dr. med. dent.) Egyetem Fogorvos 1 май 2004 г. Malta Lawrja fil- Kirurġija Dentali Universitá ta Malta Kirurgu Dentali 1 май 2004 г. Nederland Universitair getuigschrift van een met goed gevolg afgelegd tandartsexamen Faculteit Tandheelkunde Tandarts 28 януари 1980 г. Österreich Bescheid über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der Zahnheilkunde Medizinische Fakultät der Universität Zahnarzt 1 януари 1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych z tytułem lekarz dentysta Lekarsko — Dentystyczny Egzamin Państwowy Lekarz dentysta 1 май 2004 г. Portugal Carta de curso de licenciatura em medicina dentária Médico dentista 1 януари 1986 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic zobozdravnik/zobozdravnica Doktor dentalne medicine/Doktorica dentalne medicine 1 май 2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu doktor zubného lekárstva (MDDr.) Zubný lekár 1 май 2004 г. Suomi/ Finland Hammaslääketieteen lisensiaatin tutkinto/Odontologie licentiatexamen Terveydenhuollon oikeusturvakeskuksen päätös käytännön palvelun hyväksymisestä/Beslut av Rättskyddscentralen för hälsovården om godkännande av praktisk tjänstgöring Hammaslääkäri/Tandläkare 1 януари 1994 г. Sverige Tandläkarexamen Endast för examensbevis som erhållits före den 1 juli 1995, ett utbildningsbevis som utfärdats av Socialstyrelsen Tandläkare 1 януари 1994 г. United Kingdom 28 януари 1980 г.

De universiteitenLes universités

De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d'enseignement de la Communauté française

Bachelor in Dental Science (B.Dent.Sc.)

Bachelor of Dental Surgery (BDS)

Licentiate in Dental Surgery (LDS)

Universities

Royal College of Surgeons in Ireland

Dentist

Dental practitioner

Dental surgeon

5.3.2.

1. Akademia Medyczna,

2. Uniwersytet Medyczny,

3. Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Faculdades

Institutos Superiores

Univerza

Vysoká škola

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

Universitetet i Umeå

Universitetet i Göteborg

Karolinska Institutet

Malmö Högskola

Bachelor of Dental Surgery (BDS or B.Ch.D.)

Licentiate in Dental Surgery

Universities

Royal Colleges

Dentist

Dental practitioner

Dental surgeon

5.3.3. Удостоверения за професионална квалификация на лекари по дентална медицина-специалисти Ортодонтия Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Titre professionnel particulier de dentiste spécialiste en orthodontieBijzondere beroepstitel van tandarts specialist in de orthodontie Ministre de la Santé publiqueMinister bevoegd voor Volksgezondheid 27 януари 2005 г. Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i ortodonti Sundhedsstyrelsen 28 януари 1980 г. Deutschland Fachzahnärztliche Anerkennung für Kieferorthopädie; Landeszahnärztekammer 28 януари 1980 г. Eesti Residentuuri lõputunnistus ortodontia erialal Tartu Ülikool 1 май 2004 г. Ελλάς Τίτλoς Οδovτιατρικής ειδικότητας της Ορθoδovτικής 1 януари 1981 г. France Titre de spécialiste en orthodontie Conseil National de l'Ordre des chirurgiens dentistes 28 януари 1980 г. Ireland Certificate of specialist dentist in orthodontics Competent authority recognised for this purpose by the competent minister 28 януари 1980 г. Italia Diploma di specialista in Ortognatodonzia Università 21 май 2005 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Ορθοδοντική Οδοντιατρικό Συμβούλιο 1 май 2004 г. Latvija Sertifikāts — kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu ortodontijā Latvijas Ārstu biedrība 1 май 2004 г. Lietuva Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo ortodonto profesinę kvalifikaciją Universitetas 1 май 2004 г. Magyarország Fogszabályozás szakorvosa bizonyítvány Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete 1 май 2004 г. Malta Ċertifikat ta' speċjalista dentali fl-Ortodonzja Kumitat ta' Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1 май 2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving als orthodontist in het Specialistenregister Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde 28 януари 1980 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie ortodoncji Centrum Egzaminów Medycznych 1 май 2004 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz čeljustne in zobne ortopedije 1 май 2004 г. Suomi/Finland Erikoishammaslääkärin tutkinto, hampaiston oikomishoito/Specialtand-läkarexamen, tandreglering 1 януари 1994 г. Sverige Bevis om specialistkompetens i tandreglering Socialstyrelsen 1 януари 1994 г. United Kingdom Certificate of Completion of specialist training in orthodontics Competent authority recognised for this purpose 28 януари 1980 г. Орална хирургия Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Референтна дата Danmark Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i hospitalsodontologi Sundhedsstyrelsen 28 януари 1980 г. Deutschland Fachzahnärztliche Anerkennung für Oralchirurgie/Mundchirurgie Landeszahnärztekammer 28 януари 1980 г. Ελλάς Τίτλος Οδοντιατρικής ειδικότητας της Γναθοχειρουργικής (до 31 декември 2002) 1 януари 2003 г. Ireland Certificate of specialist dentist in oral surgery Competent authority recognised for this purpose by the competent minister 28 януари 1980 г. Italia Diploma di specialista in Chirurgia Orale Università 21 май 2005 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Στοματική Χειρουργική Οδοντιατρικό Συμβούλιο 1 май 2004 г. Lietuva Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą burnos chirurgo profesinę kvalifikaciją Universitetas 1 май 2004 г. Magyarország Dento-alveoláris sebészet szakorvosa bizonyítvány Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete 1 май 2004 г. Malta Ċertifikat ta′ speċjalista dentali fil-Kirurġija tal-ħalq Kumitat ta′ Approvazzjoni dwar Speċjalisti 1 май 2004 г. Nederland Bewijs van inschrijving als kaakchirurg in het Specialistenregister Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde 28 януари 1980 г. Polska Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie chirurgii stomatologicznej Centrum Egzaminów Medycznych 1 май 2004 г. Slovenija Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz oralne kirurgije 1 май 2004 г. Suomi/Finland Erikoishammaslääkärin tutkinto, suu- ja leuka-kirurgia/Specialtandläkar-examen, oral och maxillofacial kirurgi 1 януари 1994 г. Sverige Bevis om specialist-kompetens i tandsystemets kirurgiska sjukdomar Socialstyrelsen 1 януари 1994 г. United Kingdom Certificate of completion of specialist training in oral surgery Competent authority recognised for this purpose 28 януари 1980 г.

Νoμαρχιακή Αυτoδιoίκηση

Νoμαρχία

5.3.3.

1. Ministrstvo za zdravje

2. Zdravniška zbornica Slovenije

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

Νομαρχία

1. Ministrstvo za zdravje

2. Zdravniška zbornica Slovenije

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

V.4. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР

V.4.

5.4.1. Учебна програма за ветеринарни лекари Учебната програма за получаване на удостоверение професионална квалификация по ветеринарна медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Преподаването на една или повече от тези дисциплини може да представлява част от други курсове или да е свързано с тях. Практическите занятия могат да се провеждат под формата на практически стаж, ако той включва работа на пълен работен ден под прекия контрол на компетентните органи и не надхвърля шест месеца от общата продължителност на петгодишния курс на обучение. Съотношението между теоретичната и практическата подготовка е балансирано и съгласувано, така че познанията и опитът да могат да бъдат придобити по начин, който да осигури възможност на ветеринарните лекари да изпълняват всички свои задължения.

5.4.1. А.

Основни дисциплини:

физика

химия

биология на животните

биология на растенията

биоматематика

Б.

Специални дисциплини:

а)

Фундаментални науки:

анатомия (включително хистология и ембриология)

физиология

биохимия

генетика

фармакология

фармация

токсикология

микробиология

имунология

епидемиология

професионална етика.

б)

Клинични науки:

акушерство

патология (включително патоанатомия)

паразитология

клинична медицина и хирургия (включително анестезиология)

клинични лекции за различните домашни животни, птици и други животински видове

профилактика

рентгенология

репродукция и репродуктивни нарушения

обществено ветеринарно дело и обществено здраве

ветеринарно законодателство и съдебна медицина

лечение

пропедевтика

в)

Животновъдство:

животновъдство

хранене на животните

агрономство

икономика на селското стопанство

отглеждане на животни

ветеринарна хигиена

етология и закрила на животните.

г)

Хигиена на храните:

проверка и контрол на храните за животни или на храните от животински произход

хигиена и технология на храните

практика (включително практически стаж в кланици и хранително-вкусови предприятия)

5.4.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.

Удостоверения за професионална квалификация на ветеринарни лекари Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Diploma van dierenartsDiplôme de docteur en médecine vétérinaire 21 декември 1980 г. Česká republika Veterinární fakulta univerzity v České republice 1 май 2004 г. Danmark Bevis for bestået kandidateksamen i veterinærvidenskab Kongelige Veterinær- og Landbohøjskole 21 декември 1980 г. Deutschland Zeugnis über das Ergebnis des Dritten Abscnitts der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung Der Vorsitzende des Prüfungsausschusses für die Tierärztliche Prüfung einer Universität oder Hochschule 21 декември 1980 г. Eesti Diplom: täitnud veterinaarmeditsiini õppekava Eesti Põllumajandusülikool 1 май 2004 г. Ελλάς Πτυχίο Κτηνιατρικής Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης και Θεσσαλίας 1 януари 1981 г. España Título de Licenciado en Veterinaria 1 януари 1986 г. France Diplôme d′Etat de docteur vétérinaire 21 декември 1980 г. Ireland 21 декември 1980 г. Italia Diploma di laurea in medicina veterinaria Università Diploma di abilitazione all′esercizio della medicina veterinaria 1 януари 1985 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Κτηνιάτρου Κτηνιατρικό Συμβούλιο 1 май 2004 г. Latvija Veterinārārsta diploms Latvijas Lauksaimniecības Universitāte 1 май 2004 г. Lietuva Aukštojo mokslo diplomas (veterinarijos gydytojo (DVM)) Lietuvos Veterinarijos Akademija 1 май 2004 г. Luxembourg Diplôme d'Etat de docteur en médecine vétérinaire Jury d′examen d′Etat 21 декември 1980 г. Magyarország Állatorvos doktor oklevél — dr. med. vet. Szent István Egyetem Állatorvos-tudományi Kar 1 май 2004 г. Malta Liċenzja ta′ Kirurgu Veterinarju Kunsill tal-Kirurġi Veterinarji 1 май 2004 г. Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig/veeartse-nijkundig examen 21 декември 1980 г. Österreich Universität 1 януари 1994 г. Polska Dyplom lekarza weterynarii 1 май 2004 г. Portugal Carta de curso de licenciatura em medicina veterinária Universidade 1 януари 1986 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine Univerza Spričevalo o opravljenem državnem izpitu s področja veterinarstva 1 май 2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu doktor veterinárskej medicíny (MVDr.) Univerzita veterinárskeho lekárstva 1 май 2004 г. Suomi/Finland Eläinlääketieteen lisensiaatin tutkinto/Veterinärmedicine licentiatexamen Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet 1 януари 1994 г. Sverige Veterinärexamen Sveriges Lantbruksuniversitet 1 януари 1994 г. United Kingdom Bachelor of Veterinary Science (BVSc) University of Bristol 21 декември 1980 г. Bachelor of Veterinary Science (BVSc) University of Liverpool Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMB) University of Cambridge Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S) University of Edinburgh Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S) University of Glasgow Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed) University of London

De universiteitenLes universités

De bevoegde Examen-commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d′enseignement de la Communauté française

Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární lékařství (doktor veterinární medicíny, MVDr.)

Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární hygiena a ekologie (doktor veterinární medicíny, MVDr.)

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una universidad

Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB)

Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS)

Diplom-Tierarzt

Magister medicinae veterinariae

Doktor der Veterinärmedizin

Doctor medicinae veterinariae

Fachtierarzt

5.4.2.

1. Szkoła Główna Gospodarstwa Wiejskiego w Warszawie

2. Akademia Rolnicza we Wrocławiu

3. Akademia Rolnicza w Lublinie

4. Uniwersytet Warmińsko-Mazurski w Olsztynie

V.5. АКУШЕРКА

V.5.

5.5.1. Програма за обучение на акушерки (видове обучение I и II) Програмата за обучение за придобиване на удостоверения за професионална квалификация по акушерство включва следните две части:

5.5.1. A.

Теоретично и техническо обучение

a)

Основни дисциплини

основи на анатомията и физиологията

основи на патологията

основи на бактериологията, вирусологията и паразитологията

основи на биофизиката, биохимията и радиологията

педиатрия, по-специално при новородените деца

хигиена, здравно възпитание, профилактика, ранна диагностика

хранене и диететика, по-специално храненето при жената, новороденото и кърмачето

основи на социологията и проблеми на социалната медицина

основи на фармакологията

психология

принципи и методи на преподаване

здравно и социално законодателство и здравна организация

професионална етика и професионално законодателство

сексуално възпитание и семейно планиране

юридическа защита на майката и детето

б)

Специални дисциплини, свързани с акушерската професия

анатомия и физиология

ембриология и развитие на плода

бременност, раждане и следродилен период

акушеро-гинекологична патология

подготовка за раждането и майчинството, включително и психологичните аспекти

подготовка за раждането (включително познаване и използване на акушерско оборудване)

обезболяване, анестезиология и реанимация

физиология и патология на новороденото

грижи и наблюдение на новороденото

психологични и социални фактори

Б.

Практическо и клинично обучение Това обучение се извършва под съответен контрол: Теоретичната и практическата подготовка (част А от програмата за обучение) е балансирана и съгласувана с клиничното обучение (част Б от същата програма), така че познанията и опитът, посочени в настоящото приложение, да могат да бъдат придобити по приемлив начин. Клиничното обучение е под формата на практическо обучение, под ръководството на специалист, в болнични отделения или в други здравни служби, одобрени от компетентните органи. Студентите по акушерство участват в дейностите на съответните отделения, като част от обучението, дотолкова доколкото тези дейности допринасят за обучението им. Преподават им се отговорностите, включени в дейностите на акушерките.

Женски консултации, включващи минимум 100 пренатални прегледа.

Наблюдение и грижи за минимум 40 родилки.

Провеждане от обучаващия се на минимум 40 раждания; когато тази бройка не може да бъде достигната поради липса на родилки, тя може да се сведе до минимум 30, при условие че обучаващият присъства и на 30 други раждания.

Активно участие в едно или две седалищни раждания. Когато това не е възможно поради липса на седалищни раждания, практиката може да се проведе в симулативна обстановка.

Извършване на епизиотомия и последващо зашиване. Подготовката включва теоретично обучение и клинична практика. Практиката по зашиване включва зашиване на рана след епизиотомия и перинеално разкъсване. Това може да се проведе и в симулативна обстановка, ако е абсолютно необходимо.

Наблюдение и грижи за 40 жени, които са в риска при бременността или раждането, или след раждането.

Наблюдение и грижи (включително преглед) на минимум 100 родилки и здрави новородени.

Наблюдение и грижи за новородени деца, които изискват специални грижи, включително родени преди или след термина деца, както и за новородени с тегло под нормалното или новородени с увреждания.

Грижа за жени с патологични случаи в областта на гинекологията и акушерството.

Въведение в медицинските и хирургични грижи. Въведението включва както теоретично, така и практическо обучение.

5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.3.1.1.2.2.3.1.1.2.2.

Удостоверения за професионална квалификация на акушерки Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Професионално звание Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Diploma van vroedvrouwDiplôme d′accoucheuse VroedvrouwAccoucheuse 23 януари 1983 г. Česká republika Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem Porodní asistentka/porodní asistent 1 май 2004 г. Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem Danmark Bevis for bestået jordemodereksamen Danmarks jordemoderskole Jordemoder 23 януари 1983 г. Deutschland Zeugnis über die staatliche Prüfung für Hebammen und Entbindungspfleger Staatlicher Prüfungsausschuss 23 януари 1983 г. Eesti Diplom ämmaemanda erialal 1 май 2004 г. Ελλάς Πτυχίο Τμήματος Μαιευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.) Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα (Τ.Ε.Ι.) 23 януари 1983 г. Πτυχίο του Τμήματος Μαιών της Ανωτέρας Σχολής Στελεχών Υγείας και Κοινων. Πρόνοιας (ΚΑΤΕΕ) ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων Πτυχίο Μαίας Ανωτέρας Σχολής Μαιών Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας España Ministerio de Educación y Cultura 1 януари 1986 г. France Diplôme de sage-femme L′Etat Sage-femme 23 януари 1983 г. Ireland Certificate in Midwifery An Board Altranais Midwife 23 януари 1983 г. Italia Diploma d′ostetrica Scuole riconosciute dallo Stato Ostetrica 23 януари 1983 г. Κύπρος Δίπλωμα στο μεταβασικό πρόγραμμα Μαιευτικής Νοσηλευτική Σχολή Εγγεγραμμένη Μαία 1 май 2004 г. Latvija Diploms par vecmātes kvalifikācijas iegūšanu Māsu skolas Vecmāte 1 май 2004 г. Lietuva Universitetas Akušeris 1 май 2004 г. Kolegija Kolegija Luxembourg Diplôme de sage-femme Ministère de l′éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports Sage-femme 23 януари 1983 г. Magyarország Szülésznő bizonyítvány Iskola/főiskola Szülésznő 1 май 2004 г. Malta Lawrja jew diploma fl- Istudji tal-Qwiebel Universita ta′ Malta Qabla 1 май 2004 г. Nederland Diploma van verloskundige Door het Ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport erkende opleidings-instellingen Verloskundige 23 януари 1983 г. Österreich Hebammen-Diplom Hebamme 1 януари 1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku położnictwo z tytułem magister położnictwa Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze (висше учебно заведение, акредитирано от компетентните власти) Położna 1 май 2004 г. Portugal Diploma de enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica Ecolas de Enfermagem Enfermeiro especialista em enfermagem de saúde materna e obstétrica 1 януари 1986 г. Diploma/carta de curso de estudos superiores especializados em enfermagem de saúde materna e obstétrica Escolas Superiores de Enfermagem Diploma (do curso de pós-licenciatura) de especialização em enfermagem de saúde materna e obstétrica Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov diplomirana babica/diplomirani babičar diplomirana babica/diplomirani babičar 1 май 2004 г. Slovensko Pôrodná asistentka 1 май 2004 г. Suomi/Finland Kätilön tutkinto/barnmorskeexamen Terveydenhuoltooppi-laitokset/hälsovårdsläroanstalter Kätilö/Barnmorska 1 януари 1994 г. Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, kätilö (AMK)/yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, barnmorska (YH) Ammattikorkeakoulut/Yrkeshögskolor Sverige Barnmorskeexamen Universitet eller högskola Barnmorska 1 януари 1994 г. United Kingdom Statement of registration as a Midwife on part 10 of the register kept by the United Kingdom Central Council for Nursing, Midwifery and Health visiting Various Midwife 23 януари 1983 г.

De erkende opleidingsinstitutenLes établissements d′enseignement

De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d′enseignement de la Communauté française

5.5.2.

1. Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.)

Vysvědčení o státní závěrečné zkoušce

5.5.2.1.

2. Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná porodní asistentka (diplomovaný specialista, DiS.)

Vysvědčení o absolutoriu

Hebamme

Entbindungspfleger

5.5.2.1.2.

1. Tallinna Meditsiinikool

2. Tartu Meditsiinikool

Ämmaemand

Μαία

Μαιευτής

Título de Matrona

Título de Asistente obstétrico (matrona)

Título de Enfermería obstétrica-ginecológica

Matrona

Asistente obstétrico

5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.

1. Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją

Pažymėjimas, liudijantis profesinę praktiką akušerijoje

5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.

2. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją, ir profesinės kvalifikacijos pažymėjimas, nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją

Pažymėjimas, liudijantis profesinę praktiką akušerijoje

5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.

3. Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą akušerio profesinę kvalifikaciją

Hebammenakademie

Bundeshebammenlehranstalt

Escolas Superiores de Enfermagem

Escolas Superiores de Saúde

5.5.2.1.2.1.1.2.2.3.3.1.2.3.1.1.2.2.3.

1. Univerza

2. Visoka strokovna šola

1. Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu bakalár z pôrodnej asistencie (Bc.)

2. Absolventský diplom v študijnom odbore diplomovaná pôrodná asistentka

1. Vysoká škola

2. Stredná zdravotnícka škola

V.6. ФАРМАЦЕВТ

V.6.

5.6.1. Курс на обучение за фармацевти При определяне съотношението между теоретичното и практическото обучение по всяка дисциплина се отдава достатъчно значение на теорията с оглед да се запази академичният характер на обучението.

биология на растенията и животните

физика

обща и неорганична химия

органична химия

аналитична химия

фармацевтична химия, включително и анализ на медицински продукти

обща и приложна биохимия (медицинска)

анатомия и физиология; медицинска терминология

микробиология

фармакология и фармакотерапия

фармацевтични технологии

токсикология

фармакогнозия

законодателство и професионална етика, ако е необходимо.

5.6.2. Удостоверения за професионална квалификация на фармацевти Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава дипломата Референтна дата BelgiëBelgiqueBelgien Diploma van apothekerDiplôme de pharmacien 1 октомври 1987 г. Česká republika Diplom o ukončení studia ve studijním programu farmacie (magistr, Mgr.) Farmaceutická fakulta univerzity v České republice Vysvědčení o státní závěrečné zkoušce 1 май 2004 г. Danmark Bevis for bestået farmaceutisk kandidateksamen Danmarks Farmaceutiske Højskole 1 октомври 1987 г. Deutschland Zeugnis über die Staatliche Pharmazeutische Prüfung Zuständige Behörden 1 октомври 1987 г. Eesti Diplom proviisori õppekava läbimisest Tartu Ülikool 1 май 2004 г. Ελλάς Άδεια άσκησης φαρμακευτικού επαγγέλματος Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση 1 октомври 1987 г. España Título de Licenciado en Farmacia 1 октомври 1987 г. France Universités 1 октомври 1987 г. Ireland Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist 1 октомври 1987 г. Italia Diploma o certificato di abilitazione all′esercizio della professione di farmacista ottenuto in seguito ad un esame di Stato Università 1 ноември 1993 г. Κύπρος Πιστοποιητικό Εγγραφής Φαρμακοποιού Συμβούλιο Φαρμακευτικής 1 май 2004 г. Latvija Farmaceita diploms Universitātes tipa augstskola 1 май 2004 г. Lietuva Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą vaistininko profesinę kvalifikaciją Universitetas 1 май 2004 г. Luxembourg Diplôme d'Etat de pharmacien Jury d′examen d′Etat + visa du ministre de l′éducation nationale 1 октомври 1987 г. Magyarország Okleveles gyógyszerész oklevél (magister pharmaciae, röv: mag. Pharm) EG Egyetem 1 май 2004 г. Malta Lawrja fil-farmaċija Universita ta′ Malta 1 май 2004 г. Nederland Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd apothekersexamen Faculteit Farmacie 1 октомври 1987 г. Österreich Staatliches Apothekerdiplom Bundesministerium für Arbeit, Gesundheit und Soziales 1 октомври 1994 г. Polska Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku farmacja z tytułem magistra 1 май 2004 г. Portugal Carta de curso de licenciatura em Ciências Farmacêuticas Universidades 1 октомври 1987 г. Slovenija Diploma, s katero se podeljuje strokovni naziv magister farmacije/magistra farmacije Univerza Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic magister farmacije/magistra farmacije 1 май 2004 г. Slovensko Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu magister farmácie (Mgr.) Vysoká škola 1 май 2004 г. Suomi/Finland Proviisorin tutkinto/Provisorexamen 1 октомври 1994 г. Sverige Apotekarexamen Uppsala universitet 1 октомври 1994 г. United Kingdom Certificate of Registered Pharmaceutical Chemist 1 октомври 1987 г.

De universiteitenLes universités

De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d′enseignement de la Communauté française

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una universidad

Diplôme d′Etat de pharmacien

Diplôme d′Etat de docteur en pharmacie

5.6.2.

1. Akademia Medyczna

2. Uniwersytet Medyczny

3. Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Kuopion yliopisto

V. 7. АРХИТЕКТ

V. 7.

5.7.1.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.———1.1.2.2.1.1.2.2.3.3.4.4.5.5.6.6.1.2.2.3.3.4.4.5.5.

Удостоверения за професионална квалификация на архитекти, признати съгласно член 46 Страна Удостоверение за професионална квалификация Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация Свидетелство, което придружава удостоверението Референтна академична година BelgiëBelgiqueBelgien 1988/1989 Danmark Arkitekt cand. arch. 1988/1989 Deutschland Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur Univ. 1988/1989 Diplom-Ingenieur, Diplom-Ingenieur FH Eλλάς Δίπλωμα αρχιτέκτονα — μηχανικού Βεβαίωση που χορηγεί το Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας (ΤΕΕ) και η οποία επιτρέπει την άσκηση δραστηριοτήτων στον τομέα της αρχιτεκτονικής 1988/1989 España Título oficial de arquitecto Rectores de las universidades enumeradas a continuación: 1988/1989 1999/2000 1999/2000 1997/1998 1998/1999 1999/2000 1998/1999 1999/2000 1994/1995 France Diplôme d'architecte DPLG, y compris dans le cadre de la formation professionnelle continue et de la promotion sociale. Le ministre chargé de l'architecture 1988/1989 Diplôme d'architecte ESA Ecole spéciale d'architecture de Paris Diplôme d'architecte ENSAIS Ecole nationale supérieure des arts et industries de Strasbourg, section architecture Ireland Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch. NUI) National University of Ireland to architecture graduates of University College Dublin 1988/1989 Degree of Bachelor of Architecture (B.Arch.) (Previously, until 2002 - Degree standard diploma in architecture (Dip. Arch)) Dublin Institute of Technology, Bolton Street, Dublin (College of Technology, Bolton Street, Dublin) Certificate of associateship (ARIAI) Royal Institute of Architects of Ireland Certificate of membership (MRIAI) Royal Institute of Architects of Ireland Italia Laurea in architettura Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente 1988/1989 Laurea in ingegneria edile — architettura Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente 1998/1999 Laurea specialistica in ingegneria edile — architettura Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente 2003/2004 Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente Diploma di abilitazione all'esercizo indipendente della professione che viene rilasciato dal ministero della Pubblica istruzione dopo che il candidato ha sostenuto con esito positivo l'esame di Stato davanti ad una commissione competente 1998/1999 1999/2000 2003/2004 2004/2005 Nederland Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, afstudeerrichting architectuur Technische Universiteit te Delft Verklaring van de Stichting Bureau Architectenregister die bevestigt dat de opleiding voldoet aan de normen van artikel 46. 1988/1989 Het getuigschrift van het met goed gevolg afgelegde doctoraal examen van de studierichting bouwkunde, differentiatie architectuur en urbanistiek Technische Universiteit te Eindhoven Österreich Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. Technische Universität Graz (Erzherzog-Johann-Universität Graz) 1998/1999 Dilplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. Technische Universität Wien Diplom-Ingenieur, Dipl.-Ing. Universität Innsbruck (Leopold-Franzens-Universität Innsbruck) Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. Hochschule für Angewandte Kunst in Wien Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. Akademie der Bildenden Künste in Wien Magister der Architektur, Magister architecturae, Mag. Arch. Hochschule für künstlerishe und industrielle Gestaltung in Linz Portugal Carta de curso de licenciatura em Arquitectura Para os cursos iniciados a partir do ano académico de 1991/92 1988/1989 1991/1992 Suomi/Finland Arkkitehdin tutkinto/Arkitektexamen 1998/1999 Sverige Arkitektexamen Chalmers Tekniska Högskola AB Kungliga Tekniska Högskolan Lunds Universitet 1998/1999 United Kingdom Diplomas in architecture Certificate of architectural education, issued by the Architects Registration Board. The diploma and degree courses in architecture of the universities, schools and colleges of art should have met the requisite threshold standards as laid down in Article 46 of this Directive and in Criteria for validation published by the Validation Panel of the Royal Institute of British Architects and the Architects Registration Board. EU nationals who possess the Royal Institute of British Architects Part I and Part II certificates, which are recognised by ARB as the competent authority, are eligible. Also EU nationals who do not possess the ARB-recognised Part I and Part II certificates will be eligible for the Certificate of Architectural Education if they can satisfy the Board that their standard and length of education has met the requisite threshold standards of Article 46 of this Directive and of the Criteria for validation. 1988/1989 Degrees in architecture Universities Final examination Architectural Association Examination in architecture Royal College of Art Examination Part II Royal Institute of British Architects

5.7.1.

1. ArchitectArchitecte

2. ArchitectArchitecte

3. Architect

4. ArchitectArchitecte

5. ArchitectArchitecte

6. Burgelijke ingenieur-architect

1. Nationale hogescholen voor architectuur

2. Hogere-architectuur-instituten

3. Provinciaal Hoger Instituut voor Architectuur te Hasselt

4. Koninklijke Academies voor Schone Kunsten

5. Sint-Lucasscholen

6. Faculteiten Toegepaste Wetenschappen van de Universiteiten

6. Faculté Polytechnique van Mons

1. ArchitecteArchitect

2. ArchitecteArchitect

3. Architect

4. ArchitecteArchitect

5. ArchitecteArchitect

6. Ingénieur-civil — architecte

1. Ecoles nationales supérieures d'architecture

2. Instituts supérieurs d'architecture

3. Ecole provinciale supérieure d'architecture de Hasselt

4. Académies royales des Beaux-Arts

5. Ecoles Saint-Luc

6. Facultés des sciences appliquées des universités

6. Faculté polytechnique de Mons

Kunstakademiets Arkitektskole i København

Arkitektskolen i Århus

Universitäten (Architektur/Hochbau)

Technische Hochschulen (Architektur/Hochbau)

Technische Universitäten (Architektur/Hochbau)

Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau)

Hochschulen für bildende Künste

Hochschulen für Künste

Fachhochschulen (Architektur/Hochbau)

Universitäten-Gesamthochschulen (Architektur/Hochbau) bei entsprechenden Fachhochschulstudiengängen

Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο (ΕΜΠ), τμήμα αρχιτεκτόνων — μηχανικών

Αριστοτέλειο Πανεπιστήμο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ), τμήμα αρχιτεκτόνων — μηχανικών της Πολυτεχνικής σχολής

Universidad Politécnica de Cataluña, Escuelas Técnicas Superiores de Arquitectura de Barcelona o del Vallès;

Universidad Politécnica de Madrid, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Madrid;

Universidad Politécnica de Las Palmas, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Las Palmas;

Universidad Politécnica de Valencia, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Valencia;

Universidad de Sevilla, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Sevilla;

Universidad de Valladolid, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Valladolid;

Universidad de Santiago de Compostela, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de La Coruña;

Universidad del País Vasco, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de San Sebastián;

Universidad de Navarra, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Pamplona;

Universidad de Alcalá de Henares, Escuela Politécnica de Alcalá de Henares;

Universidad Alfonso X El Sabio, Centro Politécnico Superior de Villanueva de la Cañada;

Universidad de Alicante, Escuela Politécnica Superior de Alicante;

Universidad Europea de Madrid;

Universidad de Cataluña, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Barcelona;

Universidad Ramón Llull, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de La Salle;

Universidad S.E.K. de Segovia, Centro de Estudios Integrados de Arquitectura de Segovia;

Universidad de Granada, Escuela Técnica Superior de Arquitectura de Granada.

Università di Camerino

Università di Catania — Sede di Siracusa

Università di Chieti

Università di Ferrara

Università di Firenze

Università di Genova

Università di Napoli Federico II

Università di Napoli II

Università di Palermo

Università di Parma

Università di Reggio Calabria

Università di Roma La Sapienza

Universtià di Roma III

Università di Trieste

Politecnico di Bari

Politecnico di Milano

Politecnico di Torino

Istituto universitario di architettura di Venezia

Università dell'Aquilla

Università di Pavia

Università di Roma La Sapienza

Università dell'Aquilla

Università di Pavia

Università di Roma La Sapienza

Università di Ancona

Università di Basilicata — Potenza

Università di Pisa

Università di Bologna

Università di Catania

Università di Genova

Università di Palermo

Università di Napoli Federico II

Università di Roma — Tor Vergata

Università di Trento

Politecnico di Bari

Politecnico di Milano

Laurea specialistica quinquennale in Architettura

Laurea specialistica quinquennale in Architettura

Laurea specialistica quinquennale in Architettura

Laurea specialistica in Architettura

Prima Facoltà di Architettura dell'Università di Roma La Sapienza

Università di Ferrara

Università di Genova

Università di Palermo

Politecnico di Milano

Politecnico di Bari

Università di Roma III

Università di Firenze

Università di Napoli II

Politecnico di Milano II

5.7.1.1.1.2.2.3.3.1.1.2.2.3.3.4.4.———1.1.2.2.

3. Het getuigschrift hoger beroepsonderwijs, op grond van het met goed gevolg afgelegde examen verbonden aan de opleiding van de tweede fase voor beroepen op het terrein van de architectuur, afgegeven door de betrokken examencommissies van respectievelijk:

de Amsterdamse Hogeschool voor de Kunsten te Amsterdam

de Hogeschool Rotterdam en omstreken te Rotterdam

de Hogeschool Katholieke Leergangen te Tilburg

de Hogeschool voor de Kunsten te Arnhem

de Rijkshogeschool Groningen te Groningen

de Hogeschool Maastricht te Maastricht

Faculdade de arquitectura da Universidade técnica de Lisboa

Faculdade de arquitectura da Universidade do Porto

Escola Superior Artística do Porto

Faculdade de Arquitectura e Artes da Universidade Lusíada do Porto

Teknillinen korkeakoulu /Tekniska högskolan (Helsinki)

Tampereen teknillinen korkeakoulu/Tammerfors tekniska högskola

Oulun yliopisto/Uleåborgs universitet

Universities

Colleges of Art

Schools of Art

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Придобити права, приложими към професиите, които подлежат на признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

6. Удостоверения за професионални квалификации на архтекти, които се ползват от правата, придобити съгласно чл. 49, параграф 1 Страна Удостоверения за професионални квалификации Референтна академична година België/Belgique/Belgien 1987/1988 Česká republika 2006/2007 Danmark 1987/1988 Deutschland 1987/1988 Eesti 2006/2007 Ελλάς 1987/1988 España удостоверение за професионална квалификация на архитект (título oficial de arquitecto) издавано от Министерството на образованието и науката или от унивеситетите 1987/1988 France 1987/1988 Ireland 1987/1988 Italia 1987/1988 Κύπρος 2006/2007 Latvija 2006/2007 Lietuva 2006/2007 Magyarország 2006/2007 Malta 2006/2007 Nederland 1987/1988 Österreich 1997/1998 Polska Дипломите, издавани от факултетите по архитектура на: Всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от удостоверения за членство, издавани от съответните регионални палати на архитектите в Полша, които дават правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата в Полша 2006/2007 Portugal 1987/1988 Slovenija 2006/2007 Slovensko Всички тези дипломи трябва се придружават от: 2006/2007 Suomi/Finland 1997/1998 Sverige 1997/1998 United Kingdom 1987/1988

дипломите, издавани от висшите национални училища по архитектура или от висшите институти по архитектура (architecte — architect)

дипломите, издавани от висшето провинциално училище по архитектура в Хаселт (architect)

дипломите, издавани от кралските академии по изобразително изкуство (architecte — architect)

дипломите, издавани от ecoles Saint-Luc (architecte — architect)

университетските дипломи по строителство, придружени от свидетелство за учебна практика, което е издадено от професионалното сдружение на архитектите и дава право на притежаване на професионалното звание архитект (architecte — architect)

дипломите по архитектура, издавани от централната или от държавната комисия по архитектура (architecte — architect)

дипломите за строителен архитект и за инженер-архитект, издавани от факултетите по приложни науки в университетите и от Политехническия факултет в Монс (ingenieur—architecte, ingenieur—architect)

дипломи, издавани от факултетите на České vysoké učení technické (Чешки технически университет в Прага): по дисциплините: архитектура, градоустройствено планиране и планиране на земеползването, или в учебните програи по: архитектура и градоустройствено планиране по специалностите: архитектура, теория на архитектурното проектиране, планиране на градоустройството и планиране на земеползването, история на архитектурата и възстановяване на исторически паметници, или архитектура и строителство,

Vysoká škola architektury a pozemního stavitelství (Факултет по архитектура и строителство) (до 1951 г.),

Fakulta architektury a pozemního stavitelství (Фаултет по архитектура и строителство) (от 1951 г. до 1960 г.),

Fakulta stavební (Факултет по строителтво) (от 1960 г.) по специалностите: строителство и конструкции; строителство, конструкции и архитектура; архитектура (включително градоустройствено планиране и планиране на земеползването), промишлено и гражданско строителство, или по програмата за обучение по гражданско строителство за обучение по строителство и архитектура,

дипломите, издавани от Vysoká škola technická Dr. Edvarda Beneše (до 1951 г.), по специалностите архитектурата и строителство;

дипломи, издавани от Vysoká škola stavitelství v Brně (от 1951 г. до 1956 г.), по специалностите архитектура и строителство;

дипломите, издавани от Vysoké učení technické v Brně, от Fakulta architektury (Факултет по архитектура) (от 1956 г.) по специалностите архитектура и градоустойствено планиране или Fakulta stavební (Факултет по гражданско строителство) (от 1956 г.) по специалността строителството;

дипломите, издавани от Vysoká škola báňská — Technická univerzita Ostrava, Fakulta stavební (Факултет по гражданско строителство) (от 1997 г.) по специалностите конструкции и архитектурата или по специалността строителство;

дипломите, издавани от Technická univerzita v Liberci, Fakulta architektury (Факултет по архитектура) (от 1994 г.) по учебните програми по архитектура и градоустройствено планиране по специалността архитектура;

дипломите, издавани от Akademie výtvarných umění v Praze по програмата за изящни изкуства по специалността архитектурно проектиране;

дипломите, издавани от Vysoká škola umělecko-průmyslová v Praze по програмата за изящни изкуства по специалността архитектура;

свидетелство за правоспособност, издавано от Česká komora architektů без упоменаване на специалността или по специалността строителство.

дипломите, издавани от националните училища по архитектура в Копенхаген и Аархус (architekt)

свидетелство за вписване, издавано от Комисията на архитектите в съответствие със закон № 202 от 28 май 1975 г. (registreret arkitekt)

дипломите, издавани от висшите училища по строителство (bygningskonstrutor), придружени от свидетелство на компетентните органи, удостоверяващо, че лицето е издържало изпит по специалността, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива

дипломите, издавани от висшите училища по изящни изкуства (Dipl.-Ing., Architekt (HfbK)

дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на Technische Hochschulen, на техническите университети, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen (Dipl.-Ing. и други последващи наименования на тези дипломи)

дипломите, издавани от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на Fachhochschulen, доколкото тези училища са включени в Gesamthochschulen, от факултетите по архитектура (Architektur/Hochbau) на Gesamthochschulen, придружени, когато образованието е под четири години, но включва най-малкото три години, от свидетелство за професионален стаж във Федерална република Германия в продължение на четири години, издадено от професионалното сдружение в съответствие с член 47, параграф 1, втора алинея (Ingenieur grad. и други последващи наименования на тези дипломи)

дипломите (Prüfungszeugnisse), издадени преди 1 януари 1973 г. от факултетите по архитектура на Ingenieurschulen и на Werkkunstschulen, придружени от свидетелство от компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестгодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 48 на настоящата директива

diplom arhitektuuri erialal, väljastatud Eesti Kunstiakadeemia arhitektuuri teaduskonna poolt alates 1996. aastast (диплома по архитектура, издавана от Факултета по архитектура на Естонската академия по изкуствата от 1996 г.), väljastatud Tallinna Kunstiülikooli poolt 1989-1995 (издавана от Талинския университета по изкуствата 1989—1995 г.), väljastatud Eesti NSV Riikliku Kunstiinstituudi poolt 1951—1988 (издавана от Държавния институт по изкуства на на Естонската ССР през 1951—1988 г.)

дипломите за инженер-архитект, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за инженер-архитект, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Metsovion Polytechnion в Атина, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Aristotelion Panepistimion в Солун, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Thrakis, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за инженер по гражданско строителство, издавани от Panepistimion Patron, придружени от свидетелство, издадено от Техническата камара на Гърция, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

дипломите за дипломиран от правителството архитект, издавани до 1959 г. от Министерството на образованието, а след тази дата — от Министерството по културните въпроси (architete DPLG)

дипломите, издавани от Ecole speciale d′architecture (architecte DESA)

дипломите, издавани след 1955 г. от архитектурния отдел на Ecole nationale superieure des arts et industrie в Страсбург (бившото Ecole nationale d′ingenieurs в Страсбург) (architecte ENSAIS)

степента Bachelor of Architecture, присвояна от National University of Ireland (B. Arch. N.U.I.) на завършилите архитектура в University College, Дъблин

университетската диплома по архитектура, издавана от College of Technology, Bolton Street, Дъблин (Diplom. Arch.)

удостоверението за асоцииран член на Royal Institute of Architects of Ireland (A.R.I.A.I.)

удостоверението за член на Royal Institute of Architects of Ireland (M.R.I.A.I.)

дипломите за laurea in architettura, издавани от университетите, политехническите институти и висшите институти по архитектура във Венеция и Реджо-Калабрия, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Architetto)

дипломите за laurea in ingegneria по строителство, издавани от университетите и политехническите институти, придружени от диплома, която дава право на независимо упражняване на професията архитект, издавана от министъра на образованието, след като кандидатът е положил успешно държавен изпит за независимо упражняване на професията архитект пред компетентна комисия (dott. Ing. Architetto или dott. Ing. In ingegneria civile)

Βεβαίωση Εγγραφής στο Μητρώο Αρχιτεκτόνων που εκδίδεται από το Επιστημονικό και Τεχνικό Επιμελητήριο Κύπρου (Свидетелство за вписване в Регистъра на архитектите, издавано от Научно-техническата камара на Кипър (ETEK))

Arhitekta diploms ko izsniegusi Latvijas Valsts Universitātes Inženierceltniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa līdz 1958.gadam, Rīgas Politehniskā Institūta Celtniecības fakultātes Arhitektūras nodaļa no 1958 gada līdz 1991.gadam, Rīgas Tehniskās Universitātes Arhitektūras fakultāte kopš 1991. gada, un Arhitekta prakses sertifikāts, ko izsniedz Latvijas Arhitektu savienība (диплома за архитект издавана от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Латвийския държавен университет до 1958 г., от Катедрата по архитектура на Факултета по строителство на Политехническия институт в Рига 1958—1991 г., от Факултет по архитектура на Техническия университет в Рига от 1991 и 1992 г., и свидетелство за вписване от Сдружението на архитектите в Латвия)

дипломите за инженер-архитект/архитект, издавани от Kauno politechnikos institutas до 1969 г. (inžinierius architektas/architektas)

дипломи за архитект/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Vilnius inžinerinis statybos institutas до 1990 г., Vilniaus technikos universitetas до 1996 г., Vilnius Gedimino technikos universitetas от 1996 г. (architektas/architektūros bakalauras/architektūros magistras)

дипломите за специалист, който е завършил пълния курс по архитектура/бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от LTSR Valstybinis dailės institutas до 1990; Vilniaus dailės akademija до 1990 (architektūros kursas/architektūros bakalauras/architektūros magistras)

дипломите за бакалавър по архитектура/магистър по архитектура, издавани от Kauno technologijos universitetas от 1997 (architektūros bakalauras/architektūros magistras)

всички тези дипломи трябва да бъдат придружени от свидетелство, издадено от Атестационната комисия, което удостоверява правото на упражняване на дейност в областта на архитектурата (сертифициран архитект/Atestuotas architektas)

дипломата okleveles építészmérnök (диплома по архитектура, магистър по архитектура), издавана от университети

дипломата okleveles építész tervező művész (диплома за магистър по архитектура и строителство), издавана от университети

Perit: Lawrja ta′ Perit издавана от Universita′ ta′ Malta, която дава право на вписване като Perit

свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит за образователно-квалификационна степен по архитектура, издавано от архитектурните отдели на техническите колежи в Делфт или в Айндховен (bouwkunding ingenieur)

дипломите, издавани от признатите от държавата академии по архитектура (architect)

дипломите, издавани до 1971 г. от бившите колежи по архитектура (Hoger Bouwkunstonderricht) (architect HBO)

дипломите, издавани до 1970 г. от бившите колежи по архитектура (Vorrtgezet Bouwkunstonderricht) (architect VBO)

свидетелството, удостоверяващо успешното полагане на изпит, проведен от съвета на архитектите на Bond van Nederlandse Architecten (Съюз на холандските архитекти, BNA) (architect)

дипломата от Stichtung Institut voor Architectuur (Фондация Институт по архитектура) (IVA), издавана след завършване на курса, организиран от тази фондация, с продължителност най-малко четири години (architect), придружена от свидетелство на компетентните власти, което удостоверява, че заинтересованото лице е издържало изпит за професионална квалификация, който се състои от оценка на изготвени проекти, които са изпълнени от кандидатата по време на най-малко шестогодишно ефективно практикуване на дейностите, предвидени в член 44 на настоящата директива

свидетелство, издавано от компетентните органи, което удостоверява, че преди 5 август 1985 г. заинтересованото лице е положило успешно изпит за kandidaat in de bouwkunde, проведен от техническите колежи в Делфт или в Айндховен, и че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващ посочената дата, е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect)

свидетелство, издавано от компетентните органи единствено на лицата, навършили четиридесет години преди 5 август 1985 г., което удостоверява, че в продължение на период не по-малък от пет години, непосредствено предшестващи посочената дата, заинтересованото лице е упражнявало дейности на архитект, чието естество и значение гарантират, че според утвърдените в Холандия критерии то е достатъчно компетентно да упражнява тези дейности (architect)

посочените в седмо и осмо тире свидетелства не се признават, считано от датата на влизане в сила на закони и правилници за достъп до дейностите на архитект и тяхното упражняване под професионалното звание архитект в Холандия, доколкото по силата на посочените разпоредби тези свидетелства не дават достъп до тези дейности под посоченото професионално звание

дипломите, издавани от техническите университети във Виена и Грац и Университета в Инсбрук, Факултета по строителство (Bauingenieurwesen) и архитектура (Architektur), по специалностите архитектура, строителното инженерство (Bauingenieurwesen), строителство (Hochbau) и Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen)

дипломите, издавани от Университета за Bodenkultur по специалността Kulturtechnik und Wasserwirtschaft

дипломите, издавани от Колежа по приложни изкуства на Виенския университет по архитектура

дипломите, издавани от Академията по изящни изкуства по архитектура

дипломите за сертифицирани инженери (Ing.) издавани от висшите технически колежи или техническите колежи по строителство плюс лиценз за Baumeister, удостоверяващ минимум шест години професионален опит в Австрия, който се издава след полагане на изпит

дипломите, издавани от Университетския колеж за обучение по изкуства и индустрия в Линц по архитектурни науки

свидетелствата за професионална квалификация на строителни инженери или строителни консултанти (Hochbau, Bauwesen, Wirtschaftsingenieurwesen — Bauwesen, Kulturtechnik und Wasserwirtschaft) съгласно Закона за граждански технически специалисти (Ziviltechnikergesetz, BGBl. № 156/1994)

Варшавския технически университет, Факултет по архитектура във Варшава (Politechnika Warszawska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; inżynier architekt; inżyniera magistra architektury; magistra inżyniera architektury; magistra inżyniera architekta; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1948 г. звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1951 г. до 1956 г., звание: inżynier architekt; от 1954 г. до 1957 г., втори етап, звание: inżyniera magistra architektury; от 1957 г. до 1959 г., звание: inżyniera magistra architektury; от 1959 г. до 1964 г.: звание: magistra inżyniera architektury; от 1964 г. до 1982 г., звание: magistra inżyniera architekta; от 1983 г. до 1990 г., звание: magister inżynier architekt; от 1991 звание: magistra inżyniera architekta)

Краковски технически университет, Факултет по архитектура в Краков (Politechnika Krakowska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от1945 г. до 1953 г., Университет по минно дело и металургия, Политехнически факултет по архитектура — Akademia Górniczo-Hutnicza, Politechniczny Wydział Architektury)

Вроцлавски технически университет, Факултет по архитектура във Вроцлав (Politechnika Wrocławska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt, magister nauk technicznych; magister inżynier architektury; magister inżynier architekt (от 1949 г. до 1964 г., звание: inżynier architekt, magister nauk technicznych; от 1956 г. до 1964 г., звание: magister inżynier architektury; от 1964 г., звание: magister inżynier architekt)

Технически университет в Силезия Факултет по архитектура в Гливице (Politechnika Śląska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г.до 1955 г., Инженерено-строителен факултет — Wydział Inżynieryjno-Budowlany, звание: inżynier architekt; от 1961 г. до 1969 г., Факултет по промишлено и общо строителство — Wydział Budownictwa Przemysłowego i Ogólnego, звание: magister inżynier architekt; от 1969 г. до 1976 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, звание: magister inżynier architekt; от 1977 г., Факултет по архитектура — Wydział Architektury, звание: magister inżynier architekt и от 1995, звание: inżynier architekt)

Технически университет в Познан, Факултет по архитектура в Познан (Politechnika Poznańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architektury; inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1955 г. Техническо училище, Факултет по архитектура — Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury звание: inżynier architektury; от 1978 г., звание: magister inżynier architekt и от 1999 г., звание: inżynier architekt)

Технически университет в Гданск, Факултет по архитектура в Гданск (Politechnika Gdańska, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1945 г. до 1969 г. Факултет по архитектура — Wydział Architektury, от 1969 г. до 1971 г., Факултет по строителство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury, от 1971 г. до 1981 г. Институт по архитектура и градоустройство — Instytut Architektury i Urbanistyki, от 1981 Факултет по архитектура — Wydział Architektury)

Технически университет в Бялисток, Факултет по архитектура в Бялисток (Politechnika Białostocka, Wydział Architektury); професионалното звание архитект: magister inżynier architekt (от 1975 г. до 1989 г. Институт по архитектура — Instytut Architektury)

Технически университет в Лодз, Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология (Politechnika Łódzka, Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1973 г. до 1993 г. Факултет по стротелство и архитектура — Wydział Budownictwa i Architektury и от 1992 г. Факултет по строителство, архитектура и инженерна екология — Wydział Budownictwa, Architektury i Inżynierii Środowiska; звание: от 1973 г. до 1978 г., звание: inżynier architekt, от 1978 г., звание: magister inżynier architekt)

Технически университет в Щечин, Факултет по строителство и архитектура в Щечин (Politechnika Szczecińska, Wydział Budownictwa i Architektury); професионалното звание архитект: inżynier architekt; magister inżynier architekt (от 1948 г. до 1954 г. Висше техническо училище, Факултет по архитектура — Wyższa Szkoła Inżynierska, Wydział Architektury, звание: inżynier architekt, от 1970 г., звание: magister inżynier architekt и от 1998, звание: inżynier architekt)

дипломата diploma do curso especial de arquitectura, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто

дипломата за архитект diploma de arquitecto, издавана от училищата по изящни изкуства в Лисабон и Порто

дипломата diploma do curso de arquitectura, издавана от висшите училища по изящни изкуства в Лисабон и Порто

дипломата diploma de licenciatura em arquitectura, издавана от Висшето училище по изящни изкуства в Лисабон

дипломата carta de curso de licenciatura em arquitectura, издавана от Техническия университет в Лисабон и Университета в Порто

университетска диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Висшия технически институт на Техническия университет в Лисабон

университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Техническия факултет (de Engenharia) на Университета в Порто

университетската диплома по строителство (licenciatura em engenharia civil), издавана от Научно-техническия факултет на Университета в Коимбра

университетска диплома по строителство, производство (licenciatura em engenharia civil, produção), издавана от Университета на Минхо

Univerzitetni diplomirani inženir arhitekture/univerzitetna diplomirana inženirka arhitekture (университетска диплома по архитектура), издавана от факултета по архитектура, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава правото да се упражняват дейности в областта на архитектурата

университетска диплома, издавана от техническите факултети, които дават званието univerzitetni diplomirani inženir (univ.dipl.inž.)/univerzitetna diplomirana inženirka, придружена от свидетелство от компетентен орган в областта на архитектурата, признат по закон, което дава право да се упражняват дейности в областта на архитектурата

диплома по специалността архитектура и строителство (architektúra a pozemné staviteľstvo), издавана от Словашкия технически университет (Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1950—1952 г. (звание: Ing.)

диплома по специалността архитектура (architektúra), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през1952—1960 г. (звание: Ing. arch.)

диплома по специалността строителство (pozemné staviteľstvo), издавана от Факултета по архитектура и строителство на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry a pozemného staviteľstva, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1952—1960 г. (звание: Ing.)

диплома по специалността архитектура (architektúra), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава 1961—1976 г., (звание: Ing. arch.)

диплома по специалността строителство (pozemné stavby), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава през 1961—1976 г., (звание: Ing.)

диплома по архитектура (architektúra), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Братислава от 1977 (звание: Ing. arch.)

диплома по урбанизъм (urbanizmus), издавана от Факултета по архитектура на Словашкия технически университет (Fakulta architektúry, Slovenská vysoká škola technická) в Батислава от 1977 г. (звание: Ing. arch.)

диплома по строителство (pozemné stavby), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 1977—1997 г. (звание: Ing.)

диплома по архитектура и строителство (architektúra a pozemné stavby), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава от 1998 г. (звание: Ing.)

диплома по строителство — специализация: архитектура (pozemné stavby — špecializácia: architektúra), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta, Slovenská technická univerzita) в Братислава през 2000—2001 г. (звание: Ing.)

диплома по строителство и архитектура (pozemné stavby a architektúra), издавана от Факултета по строителство на Словашкия технически университет (Stavebná fakulta — Slovenská technická univerzita) в Братислава от 2001 г. (звание: Ing.)

диплома по архитектура (architektúra), издавана от Академията по изящни изкуства и дизайн (Vysoká škola výtvarných umení) в Братислава от 1969 г. (звание: Akad. arch. до 1990 г.; Mgr. през 1990—1992 г.; Mgr. arch. през 1992—1996 г.; Mgr. art. от 1997 г.)

диплома по строителство (pozemné staviteľstvo), издавана от Факултета по строителство на Техническия университет (Stavebná fakulta, Technická univerzita) в Кошице през 1981—1991 г.(звание: Ing.)

удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на архитектите (Slovenská komora architektov) в Братислава, без конкретизиране на специалността или по строителство (pozemné stavby) или планиране на земеползването (územné plánovanie)

удостоверение за правоспособност, издавано от Словашката камара на строителните инженери (Slovenská komora stavebných inžinierov) в Братислава по строителство (pozemné stavby)

дипломите, издавани от факултетите по архитектура на техническите университети и Университета в Олу (arkkitehti/arkitekt)

дипломите, издавани от техническите институти (rakennusarkkitehti/byggnadsarkitekt)

дипломите, издавани от Училището по архитектура на Кралския технически институт, Техническия институт Чалмерс и Техническия институт в Лунд

удостоверенията за членство в Svenska Arkitekters Riksförbund (SAR), ако засегнатите лица са получили образованието си в държава, за която се прилага настоящата директива

званията, присвоявани след успешното полагане на изпит в:

the Royal Institute of British Architects

училищата по архитектура в университетите, политехническите колежи, колежите, академиите, колежите по технология и изкуства, които към 10 юни 1985 г. са били признати от Architects Registration Council в Обединеното кралство с оглед вписване в регистъра (Architect)

свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 6, параграф 1, буква а), раздел 6,параграф 1, буква б) или раздел 6, паргарф 1 от Architects Registration Act от 1931 г. (Architect)

свидетелство, което удостоверява, че неговият титуляр е придобил право да носи професионалното звание архитект по силата на раздел 2 от Architects Registration Act от 1938 г. (Architect)

ПРИЛОЖЕНИЕ VII Документи и свидетелства, които може да се изискват в съответствие с член 50, параграф 1

1. Документи

1. a)

Доказателство за гражданството на заинтересованото лице.

б)

Копия от свидетелствата за професионална компетентност или от удостоверенията за професионални квалификации, даващи достъп до съответната професия, и, при необходимост, свидетелство за професионален опит на заинтересованото лице. Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поканят молителя да представи информация относно професионалната си подготовка, доколкото това е необходимо за установяване на евентуалното наличие на съществени несъответствия с националните изисквания за подготовка, съгласно предвиденото в член 14. Когато молителят не е в състояние да представи тази информация, компетентните органи на приемащата държава-членка се обръщат към контактната точка, компетентния орган или друг подходящ орган в държавата-членка по произход.

в)

В случаите по член 16 свидетелство, отнасящо се до характера и продължителността на дейността, издадено от компетентната власт или орган в приемащата държава-членка или държавата-членка по произход на чуждия гражданин.

г)

Когато компетентният орган на приемаща държава-членка изисква от лица, желаещи да упражняват регламентирана професия, доказателства, че се ползват с добра репутация, или че не са били обявявани в несъстоятелност, или издава разпореждане за преустановяване или забрана на упражняването на тази професия в случаи на сериозни професионални нарушения или престъпления, тази държава-членка приема като достатъчни доказателства, по отношение на граждани на държави-членки, които желаят да упражняват тази професия на нейната територия, представянето на документи, издадени от компетентни органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин, от които е видно, че посочените изисквания са изпълнени. Тези органи представят изискваните документи в срок от два месеца. Когато компетентните органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин не издават документите по първата алинея, тези документи се заместват с клетвена декларация или за държави, в чието законодателство не е предвидена клетвена декларация, с тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, според случая, пред нотариус или квалифициран професионален орган в държавата-членка по произход или по местопребиваване на лицето; органът или нотариусът по предходното изречение издава свидетелство, удостоверяващо истинността на клетвената или тържествената декларация.

д)

Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, желаещи да упражняват регламентирана професия, документ, отнасящ се до физическото или психичното здраве на молителя, тази държава-членка приема като достатъчни данни в това отношение представянето на документа, изискван държавата-членка по произход. Когато държавата-членка по произход не издава такъв документ, приемащата държава-членка приема свидетелство, издадено от компетентен орган в тази държава. В този случай, компетентните органи в държавата-членка по произход представят изисквания документ в срок от два месеца.

е)

Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да упражняват регламентирана професия, да представят: тази държава-членка приема като достатъчно доказателство справка в такъв смисъл, издадена от банки и застрахователни компании в друга държава-членка.

доказателства за финансовото състояние на молителя,

доказателства, че молителят е застрахован срещу финансовите рискове, произтичащи от професионалната му отговорност, в съответствие с действащите в приемащата държава-членка законови и подзаконови разпоредби, що се отнася до условията и обхвата на застрахователното покритие,

2. Свидетелства С цел улесняване прилагането на дял III, глава III от настоящата директива, държавите-членки могат да предвидят, че в допълнение към удостоверението за професионална квалификация, лице, което отговаря на квалификационните изисквания, трябва да представи свидетелство, издадено от компетентните органи в неговата държава-членка по произход, удостоверяващо, че това удостоверение за професионална квалификация попада в обхвата на настоящата директива.

Versions

1. 2005-09-07