Not the law itself: Notice

Address https://gelex.eu/eli/EU/notice/C/2025/650/oj@2025-01-21/bg

Contents

1. Preamble
2. (17) Таблица 1: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Люксембург
3. (18) Таблица 2: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Люксембург
4. ANNEX
5. ПРИЛОЖЕНИЕ I Максимални темпове на растеж на нетните разходи (годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)
6. Люксембург

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 17 от него,

като взе предвид препоръката на Комисията,

като има предвид, че:

(1) На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение, заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има по-голяма средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2) Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи, с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3) След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4) По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5) На 15 октомври 2024 г. Люксембург представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Люксембург.

(6) Люксембург отговаряше на условията за получаване на техническа информация в съответствие с член 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263, но не я поиска. На 21 юни 2024 г. Комисията предостави на Люксембург основните първоначални условия и основните допускания, използвани в средносрочната рамка на Комисията за прогнозиране на държавния дълг, както е посочено в съображение 25 от Регламент (ЕС) 2024/1263, и ги публикува на 15 октомври 2024 г.

(7) В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през септември 2024 г. Люксембург и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху основните допускания (по-специално потенциалния растеж и дефлатора на БВП), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8) В съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно информацията, предоставена от Люксембург в неговия план, страната редовно участва в процес на консултации със социалните партньори в контекста на европейския семестър. Според информацията, предоставена от Люксембург в неговия план, през юли 2024 г. на последната среща със социалните партньори обменът на мнения се е отнасял до доклада за Люксембург за 2024 г., специфичните за държавата препоръки за 2024 г. и измененията, свързани с новата рамка за икономическо управление.

(9) Планът беше представен на националния парламент на 15 октомври.

(10) На 15 октомври Люксембург представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 26 ноември 2024 г..

(11) На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Люксембург поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър.

(12) В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(13) Икономическата дейност в Люксембург намаля с 1,1 % през 2023 г. поради отрицателния принос за растежа на нетния износ и свиването на инвестициите. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква икономиката да отбележи ръст с 1,2 % през 2024 г. въз основа на нарастването на вътрешното търсене и положителния принос на нетния износ. През 2025 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 2,3 %, за което да допринесат експанзионистична фискална позиция, намаляващи лихвени проценти, които са в основата на инвестициите, и подобряване на външната среда. През 2026 г. се прогнозира реалният БВП да нарасне с 2,2 %, тъй като се очаква тази динамика да се забави въз основа на по-ниското вътрешно търсене. През прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) се очаква растежът на потенциалния БВП в Люксембург да достигне своето най-високо равнище от 2,0 % годишен растеж поради забавяне на растежа на населението в трудоспособна възраст и намаляване на средното работно време. Равнището на безработица беше 5,2 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 6,0 % през 2024 г., 6,0 % през 2025 г. и 5,8 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да се увеличи от 3,4 % през 2023 г. до 3,9 % през 2024 г. и да достигне 3,0 % през 2025 г. и 2,9 % през 2026 г.

(14) Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Люксембург възлизаше на 0,7 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква дефицитът да намалее до 0,6 % от БВП през 2024 г. и да нарасне до 0,8 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена – да намалее до 0,6 % през 2026 г. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. включва проектобюджета на Люксембург за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през октомври. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 25,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 27,5 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да се стабилизира като цяло на 27,6 % от БВП в края на 2025 г. и на 27,5 % от БВП до края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(15) Националният средносрочен фискално-структурен план на Люксембург обхваща периода 2025 – 2029 г. и представя фискална корекция в продължение на четири години.

(16) Планът съдържа информацията, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(17) Таблица 1: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Люксембург

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 1, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,9 % през годините 2025 – 2029. Отчита се, че планът за нетните разходи, за който е поет ангажимент в плана, води до структурно първично салдо от 0,4 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В плана се приема, че растежът на потенциалния БВП ще нараства постоянно – от 1,5 % през 2024 г. до 2,1 % през 2029 г. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да нарасне от 1,7 % през 2024 г. до 3,1 % през 2025 г. и 2026 г., след което да достигне най-ниското си равнище от 1,9 % през 2027 г., преди да се върне обратно на равнище от 2,5 % през 2028 г. и 2029 г. Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Люксембург и изчисления на Комисията. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. Средно за периода на валидност на плана 2025 – 2029 г. Средно за периода на корекция 2025 – 2028 г. Ръст на нетните разходи (годишно, в %) 8,0 5,8 4,7 3,8 5,4 4,7 4,9 4,9 Ръст на нетните разходи (кумулативно, от базовата 2023 г., в %) 8,0 14,2 19,6 24,1 30,8 36,9 n.a. n.a. Растеж на потенциалния БВП (%) 1,5 1,7 1,8 1,9 2,0 2,1 1,9 1,9 Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%) 1,7 3,1 3,1 1,9 2,6 2,5 2,6 2,7

(18) Таблица 2: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Люксембург

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг постепенно ще намалее от 27,5 % през 2024 г. до 26,0 % от БВП до края на периода на корекция през 2028 г., както е посочено в таблицата по-долу. След осъществяването на корекцията в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) се прогнозира съотношението на дълга към БВП да намалява постепенно в съответствие с плана и да достигне най-ниското си равнище през 2032 г. – 25,4 % от БВП, преди да започне постепенно да се увеличава и да достигне най-високото си равнище от 26 % от БВП до 2038 г. Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Люксембург. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. 2038 г. Държавен дълг (% от БВП) 25,5 27,5 27,5 27,2 26,7 26,0 25,6 26,0 Салдо по държавния бюджет (% от БВП) -0,7 -0,6 -0,6 -0,5 -0,3 -0,4 -0,2 -2,1 Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19) Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще намалее от 0,6 % през 2025 г. на 0,4 % от БВП през 2028 г. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 16, параграф 2.

(20) Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Люксембург на 21 юни 2024 г. По-специално в плана са използвани различни допускания за седем променливи, а именно за отправната точка (структурно първично салдо през 2024 г.), растежа на потенциалния БВП, растежа на дефлатора на БВП, корекцията наличности-потоци, реалния БВП, номиналния имплицитен лихвен процент и преодоляването на разликата между фактическия и потенциалния БВП. Необходима е внимателна оценка на тези разлики в допусканията, за да се гарантира, че те се базират на солидни и основани на данни икономически доводи, особено като се има предвид, че средният ръст на нетните разходи в плана е основан на по-малко строги изисквания в сравнение с произтичащия от използването на допусканията на Комисията. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно. Оставащата разлика не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики, взети заедно, водят до теоретичен таван на средния ръст на нетните разходи, който е по-висок от необходимото въз основа на допусканията на Комисията от пролетта на 2024 г. В своя план Люксембург се ангажира с план за нетните разходи, който е по-нисък от този теоретичен таван. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи. (1) В плана се допуска, че структурното първично салдо ще бъде с излишък от +1,1 % от БВП през 2024 г. в сравнение с излишък от +0,1 % от БВП през 2024 г. въз основа на допусканията на Комисията, предадени на Люксембург на 21 юни 2024 г. По-добрата от първоначално допусканата позиция през 2024 г. е подкрепена от по-скорошни фискални данни, при които в плана се допуска, че салдото по консолидирания държавен бюджет ще бъде в дефицит от -0,6 % от БВП през 2024 г. в сравнение с допускането за дефицит от -1,7 % от БВП през 2024 г., предадено на Люксембург на 21 юни. Това е в съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано. (2) В плана се допуска, че растежът на дефлатора на БВП ще достигне средно 2,7 % през периода на корекция в сравнение с допускането за среден растеж от 2,5 %, предадено на Люксембург на 21 юни. Прогнозите за растежа на дефлатора на БВП, използвани в плана, са изготвени от люксембургския национален статистически институт (STATEC) и се основават на по-скорошни макроикономически данни. Прогнозите за 2025 г. и 2026 г. изглеждат реалистични. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

В плана се допуска, че структурното първично салдо ще бъде с излишък от +1,1 % от БВП през 2024 г. в сравнение с излишък от +0,1 % от БВП през 2024 г. въз основа на допусканията на Комисията, предадени на Люксембург на 21 юни 2024 г. По-добрата от първоначално допусканата позиция през 2024 г. е подкрепена от по-скорошни фискални данни, при които в плана се допуска, че салдото по консолидирания държавен бюджет ще бъде в дефицит от -0,6 % от БВП през 2024 г. в сравнение с допускането за дефицит от -1,7 % от БВП през 2024 г., предадено на Люксембург на 21 юни. Това е в съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

В плана се допуска, че растежът на дефлатора на БВП ще достигне средно 2,7 % през периода на корекция в сравнение с допускането за среден растеж от 2,5 %, предадено на Люксембург на 21 юни. Прогнозите за растежа на дефлатора на БВП, използвани в плана, са изготвени от люксембургския национален статистически институт (STATEC) и се основават на по-скорошни макроикономически данни. Прогнозите за 2025 г. и 2026 г. изглеждат реалистични. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

(21) Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени главно чрез ограничаване на ръста на разходите и гарантиране, че ръстът на приходите ще остане над ръста на разходите. Конкретната специфика на съответните мерки на политиката трябва да бъде потвърдена или коригирана и количествено определена в годишните бюджети. В същото време съществуват рискове за изпълнението на индикативната фискална стратегия в плана, които произтичат от информацията за конкретните мерки, залегнали в основата на фискалната стратегия, които не са подробно описани в плана. Освен това в проекта на бюджетен план за 2025 г. се посочва, че се очаква ръстът на нетните разходи да се забави във връзка с намаляването на ценовия натиск, което е важен фактор за определяне на ръста на разходите в Люксембург, като се има предвид механизмът за автоматично индексиране на инфлацията, който се прилага за голям дял от публичните разходи.

(22) В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва близо 90 реформи и инвестиции, над 10 от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, а някои се допълват от фондовете на политиката на сближаване.

(23) Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва различни мерки, като например инвестиции в енергия от възобновяеми източници (препоръчани през 2022 г., 2023 г. и 2024 г.), насърчаване на внедряването на фотоволтаични панели и подкрепата на правителството за принципите на кръговата икономика. Планът потвърждава подкрепата на органите за актуализирания национален план в областта на енергетиката и климата. Освен това, като се признава, че транспортът има най-голям принос за емисиите на парникови газове в Люксембург, в плана се набляга на декарбонизацията на транспорта (препоръчана през 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.) чрез електрификация, използване на енергия от възобновяеми източници и подобрена инфраструктура за обществен транспорт, включително инвестиции в железопътни, трамвайни и автобусни мрежи. Тези инициативи са насочени пряко към целите в областта на прехода към климатична неутралност и енергийната сигурност. Целта на мерките е да се увеличат инвестициите в екологосъобразни технологии и инфраструктура за устойчива енергия, които са от решаващо значение, за да може Люксембург да постигне своите национални цели и целите, определени от ЕС.

(24) По отношение на общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва мерки за справяне с проблемите, свързани с ценовата достъпност и наличността на жилища, изострени от бързия растеж на населението поради силната динамика на пазара на труда. Конкретните действия включват увеличаване на предлагането на жилища (препоръчано през 2019 г., 2020 г., 2023 г. и 2024 г.) чрез опростени процедури за планиране и текуща работа по реформата на данъците върху недвижимото имущество, преминаване от основаващо се на сделки към постоянно данъчно облагане на недвижимото имущество и въвеждане на нов данък върху неизползваната земя, която може да бъде застроена. Освен това с мерките се насърчава равенството в образователната система, като се набляга на многоезичното и приобщаващо образование, което гарантира равни възможности за всички ученици, с оглед на препоръките от 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за намаляване на въздействието на неравенствата върху резултатите на учениците. Мерките включват непрекъснати инвестиции в научни изследвания в областта на образованието, иновативна учебна среда и засилена система за подкрепа на приобщаващото образование. Например чрез новия закон за новопристигналите ученици, който има за цел да осигури плавен преход за новите ученици и техните семейства, и чрез въвеждане на нов подход към образованието по математика в многоезичен контекст. Планът включва една мярка за увеличаване на равнището на заетост на по-възрастните работници чрез увеличаване на възможностите за заетост (препоръчана през 2019 г.). Инициативи като непрекъснатото повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила и разширяването на предлагането на професионално обучение (препоръчано през 2019 г., 2023 г. и 2024 г.) имат потенциала да допринесат положително.

(25) Що се отнася до общия приоритет на енергийна сигурност, планът включва значителни инвестиции в енергийна инфраструктура, включително разработването на нови възможности на електроенергийната мрежа, като например нова междусистемна линия от 380 kV между Германия и Люксембург и насърчаване на водородната инфраструктура. Например чрез европейската група по икономически интереси Grande Région Hydrogen с проект, включващ изграждането на 100-километрова водородна тръбопроводна мрежа на основата на инфраструктура за пренос на природен газ с дължина 70 km. Очаква се тази разпределителна мрежа да започне да функционира до 2027 г. Тези мерки са приведени в съответствие с препоръките от 2022 г., 2023 г. и 2024 г. относно гарантирането на устойчивост на енергийните доставки, като същевременно допринасят за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Инвестициите са от съществено значение за подпомагане на икономическите и демографските промени в Люксембург и на широката електрификация на различни сектори.

(26) Що се отнася до общия приоритет на отбранителните способности, в плана се подчертава трансформацията на люксембургската армия, за да се отговори по-добре на настоящите геополитически предизвикателства, включително развитието на военни способности в областта на въздухоплаването, кибернетичното пространство и на космическото пространство. Освен това се дава приоритет на формирането на двунационален белгийско-люксембургски батальон за бойно разпознаване и проекти, насочени към устойчивостта на обществото.

(27) Освен това планът включва други мерки на политиката, които надхвърлят общите приоритети на ЕС, включително мерки за подкрепа на политики в областта на авангардни научни изследвания, развойна дейност и иновации (препоръчани през 2019 г., 2020 г. и 2024 г.) чрез създаването на научен и технологичен парк, подновяване на схемите за помощ за НИРД и иновации и насърчаване на публично-частното сътрудничество. Тези инициативи имат за цел да повишат конкурентоспособността и производителността на Люксембург с насочване на вниманието върху нововъзникващите технологии и инициативите за цифровизация за МСП, като се допринася както за справедлив екологичен, така и за цифров преход.

(28) В плана се предоставя информация относно съгласуваността и, когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Люксембург. Правителството гарантира, че изброените инициативи подкрепят текущите усилия в рамките на ПВУ, особено в областта на екологичния и цифровия преход, както и на социалното сближаване.

(29) Целта на плана е да допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции на Люксембург, свързани с общите приоритети на ЕС. Що се отнася до екологичния преход, в него се определят инвестициите в инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност. Що се отнася до социалната и икономическата устойчивост, в него се подчертава необходимостта от непрекъснати инвестиции в образованието, мерките за социално сближаване и увеличеното предлагане на жилища. Нуждите в областта на енергийната сигурност са насочени към модернизиране на енергийната мрежа и водородната инфраструктура. Що се отнася до отбранителните способности, в него се подчертава необходимостта от увеличаване на военните разходи и се предвижда увеличаване на бюджета за отбрана, за да се постигнат до 2030 г. отбранителни дейности в размер на 2 % от БНД в съответствие с ангажиментите в НАТО.

(30) Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Люксембург изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(31) Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Люксембург и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(32) Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(33) Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. По-специално Съветът също така приветства факта, че съответните заинтересовани страни са били ангажирани на национално равнище преди представянето на плана. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(34) Съветът очаква Люксембург да бъде готов да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(35) Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетните разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(36) Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(37) Съветът очаква представянето от Люксембург на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър.

(38) В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Люксембург плана за нетните разходи, определен в плана,

ПРЕПОРЪЧВА на Люксембург: Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка. Съставено в Брюксел на 21 януари 2025 година. За Съвета Председател A. Domański

ANNEX

Grp. люксембург. Години 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. Темпове на растеж (%) Годишен 5,8 4,7 3,8 5,4 4,7 Кумулативен 14,2 19,6 24,1 30,8 36,9

ПРИЛОЖЕНИЕ I Максимални темпове на растеж на нетните разходи (годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)

Люксембург

Години 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. Темпове на растеж (%) Годишен 5,8 4,7 3,8 5,4 4,7 Кумулативен 14,2 19,6 24,1 30,8 36,9

Versions

1. 2025-01-21